where-are-you-god

Това е поредната статия по въпроса как се съвместяват християнството и наличието на зло в света. Няма нужда да споменавам колко много е изписано по въпроса, но в едно трябва да сме сигурни – към този проблем трябва да се подхожда много внимателно. К.С. Луис предупреждава – авторите, които се опитват да обосноват наличието на зло с добър/всезнаещ/вселюбящ Бог, не са обичани в обществото. И има защо – проблемът за наличието на зло не е проблем, който лежи само и единствено в областта на теоретичната философия. Теолозите отдавна са го разбрали – проблемът за злото включва едновременно философския проблем и емоционалния проблем. Емоционалният проблем представлява самото страдание. За да разберем страданието, ние трябва да го преживеем. Страдащият човек има на първо място нужда от утеха и успокоение и чак тогава има нужда от отговори. В определени случаи дори и отговори не са необходими – утехата е достатъчна. Всяко страдание е индивидуално и дълбоко лично за страдащия човек. Околните около него може да се опитат да му помогнат, но в опитите си да му помогнат може да сбъркат в преценката за първопричината за страданието и да допринесат за усилване на страданието. От друга страна, опитът да бъде поднесен отговор защо човек страда, дори и да е точен, може да бъде посрещнат от отрицание, гняв и отхвърляне, съответно – отново от усилване на страданието.

Търсенето на отговори за наличието на зло в света обаче влиза в областта на философския проблем. Съвременният свят, белязан от натрупаното през вековете знание и научно развитие, обича точните отговори.  Няма нищо по-неприятно от това съвременният рационален човек да не получи желания отговор, а още по-неприятно е вместо желания отговор, темата да бъде изместена и да му бъде отговорено с въпрос или пък да му бъде даден друг отговор. Това създава трудност не просто да обясним страданието от гледна точка на философския проблем, но да го обясним в частност като вътрехристиянски проблем. Библейски книги като Йов са толкова трудни за разбиране и трябва да сме наясно, че има конфликт между чувството на даден човек за религиозност и справедливост и това, което свещените книги или записките на светците твърдят по въпроса.  Както Старият, така и Новият завет са категорични, че страданието е нещо реално, а не относително, че понякога има невинни хора, които страдат (както е примерът с Йов) и че ако даден човек страда, това не е задължително да е наказание поради злодеяние, което е извършил, или което неговите родители или роднини са извършени (както е в случая с Исус и изцеления от него сляп човек – Йоан 9:3).  Ето тук е основният конфликт между чувството на дадения човек за справедливост и това, което свещените книги казват. В книгата Йов страдалецът не получава отговори на въпросите, които задава. Дори извън Йов, в цялата Библия е разкрито категорично послание. А то е следното: Бог е суверен. Той може да прави каквото си поиска и нещо повече – не се чувства длъжен да дава отчет за своите действия, дори и да изглеждат неприятни за потърпевшия от тях.  Това е нещо, което ние, хората като цяло, мразим и дълбоко ненавиждаме. Конфликтът се крие в това: ние очакваме от Бог да е нещо като дух в бутилка, като го потъркаш и като поискаш дадено нещо, той непременно да ти го даде. Докато Библията, напротив, казва, че решенията на Бог са суверени, окончателни, че са такива, каквито са и не подлежат на оспорване. „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля“ (Римляни 9:15)

Ще се върнем отново на този въпрос след малко, защото той е ключов – защо Бог е такъв, а не онакъв, защо той не се държи като дух в бутилка, а като суверен създател, чиито решения не подлежат на обжалване? Атеистите мразят това, те смятат, че ако библейският Бог изобщо съществува, той непременно е надут идиот, който по-скоро би предпочел да демонстрира всемогъществото си, отколкото да се грижи за човеците. Не се безпокойте, ще се върнем на въпроса, но първо да очертаем няколко основни теми.

Класическото богословие обяснява наличието на зло с първородния грях. Първите хора – Адам и Ева са съгрешили и чрез тях тенденцията към вършене на грехове се предава от поколение на поколение. Макар и ние да не сме отговорни за греховете на Адам и Ева, ние сме отговорни за собствените си грехове и непрекъснато вършим неправилни неща. Поради тази причина в света има толкова много зло.

Проблемът на класическото обяснение е, че макар че то може да обясни катастрофите, убийствата, изнасилванията, домашното насилие, войните, Холокоста и лесно можем да кажем: това са злодеяния, за които е видно, че Бог не ги е причинил – а други човеци са ги причинили, то има още една категория зли неща, които ни се случват, но за които няма пряко обяснение от човешката дейност. Какво да кажем за торнадото, за цунамито, за земетресенията, за болестите? Защо говорим за „лоши гени“, за това как една грешка в генетичния код може да причини неконтролируемо деление на клетки – а оттам рак, метастази, дълги месеци мъки и накрая ужасна и мъчителна смърт?

Защото, съгласете се, едно е една майка да загуби детето си, защото е убито от изнасилвач. Тук ще се задействат съответните органи, да има съд, присъда и възмездие – това, което най-често бихме искали. Но съвсем друго е едно дете да се разболее от рак и родителите нищо да не могат да направят. Към кого да се насочи този гняв? Защо детето се е разболяло от рак, то с какво е виновно, че е предизвикало тази своя участ? Мнозина си задават такива въпроси. Тежки въпроси. Виждаш хора – добри, хрисими, на мравката биха сторили път, но лягат, покосени от болест, мъчат се в продължение на месеци, понякога години, и умират…

Затова философията разглежда първата категория зло като морално зло, а другата – като природно зло. Не моралното, а именно природното зло е това, което е най-голямото предизвикателство пред съвременното християнство. И когато ние, християните, виждаме околните да страдат и те ни питат – „Защо се случи?“, готови ли сме да отговорим?

Аз оставам с усещането, че много от нас не могат да реагират в правилната ситуация. Често се повтарят едни и същи заучени глупости.

Толкова тъпи, че дрънкат.

„Ами Бог сигурно има специален план в твоя живот“ – това е първият аргумент, който издава само едно: безсилие.

„Каквито и страдания да има, Бог ще ги обърне за добро“ – срещу този заучен аргумент атеистите веднага имат още един готов отговор: „Бог, който използва зло да постигне нещо добро, е зъл Бог“.

Вижте – ако някакъв ваш приятел страда, недейте да се опитвате да рационализирате и да раздувате локуми.  Ако не знаете как, просто кажете: „Не знаем как и защо се случва“. Помогнете му в пътя, насърчавайте го, но недейте да се опитвате да му дадете отговори защо тези неща се случват, и за Бога, в никакъв случай не му напомняйте лоши неща, които е извършил, като предтекст за страданието му.

Когато говорим за единични случаи, в които нещо лошо се случва, трябва да признаем: може би за въпросните случай няма да успеем да разберем какво точно е предизвикало страданието. Но ние можем да направим нещо друго – да се опитаме да обясним логически как се съвместява природното зло в един свят, в който Бог съществува. Това би бил логически отговор на дилемата. Мисля, че концепцията за наличието на Бог не противоречи на наличието на природно зло. Но за конкретните единични случай – не хранете страдалците с теория (освен ако те самите не искат), а просто ги насърчавайте и им помагайте да преминат през трудностите. Не бъркайте емоционалния характер на проблема с философския. Има някои вярващи, които се заблуждават – смятат, че независимо че сега се делим на атеисти, вярващи, агностици, пантеисти и т.н… малцина са тези, които остават атеисти на смъртното си легло. Това е лъжа. Има много хора, които и в момент на голямо страдание и пред прага на смъртта отказват да приемат Бог, включително и защото изпитват цял букет от емоции към него. Те имат нужда на първо време от насърчение, а философските обяснения защо дадени неща се случват, трябва да бъдат давани внимателно.

Така че предполагам, че тази моя статия би помогнала повече на хора, които търсят логически да си обяснят света, отколкото на хора, които търсят изход от собственото си страдание.

И така, да се върнем към проблема за първородния грях. Атеистите изобщо не обичат да влизат в дълбочината на този проблем. Те предпочитат да осмеят библейската история, да я омаловажат, да я отхвърлят като поредния мит. Но първородният грях за техен голям ужас е единственият аспект на християнската доктрина, който може да бъде доказан емпирично. Това, което ще кажа сега, може да го отхвърлите или не, но … вярвате в идеята за наличието на абсолютно добро и за абсолютно зло в света, в един момент ще трябва да изберете между следните две дилеми: „хората се раждат добри“ и „хората се раждат грешни„. Това изглежда като фалшива дихотомия за атеистите, които се освобождават от идеите за абсолютно добро и от абсолютно зло, но за останалите е напълно рационален избор. Не и за хората, които смятат, че има някаква форма на абсолютно добро.  Както и да е. Кристофър Хитченс (един от най-известните съвременни атеисти), допускал, макар и да не е вярвал в Бог, че човешката природа е зла. За разлика от много други атеисти (източник: John Lennox: Gunning for God).

Според модерната хуманистична психология хората се раждат добри, с тенденция да вършат добро. Ако даден човек върши зло, то е поради нещо, което се е случило с него в миналото. Обществото и родителите винаги са главните виновници за злините и те винаги са тези, които покваряват един човек, за да се върне от вродения си добър път и да започне да върши зло. Хуманистичната психология също така е оформила много важен възглед в съвременното общество: грижи се за дадения човек, дай му всичко, за да се чувства добре, и той няма как да не върши добро, тъй като има вродена доброта. Оттук обаче нещата излизат извън контрол: атеистите, без да го осъзнават, веднага се захващат за тази психологическа аксиома и твърдят: Една Вселена, която е създадена от любящ Бог, би изглеждала по съвсем различен начин от една Вселена, която не е създадена от любящ Бог. Вселената, която е създадена от любящ Бог, би изглеждала по следния начин: един грижовен създател непрекъснато би обгрижвал своето творение, би му задоволявал капризите – и всичко ще бъде наред (Помните ли, че ви обещах да ви говоря по въпроса защо атеистите се питат – защо Бог не е такъв, а онакъв? Е, сега дойде моментът). Тъй като нашата Вселена не отговаря на такъв тип очаквания, според атеистите тя не е създадена от Бог.

Хуманистичната психология обаче се проваля с гръм и трясък. Колко пъти сте чували ваши познати да казват: „Не знам защо детето ми е такова… Откакто се роди, му давахме всичко, осигурихме му всичко, обаче то порасна тръгна по лош път“. Не е ли всеизвестна истина, че глезените деца са тези, които се държат най-лошо с останалите? Това е едно от най-съществените доказателства за краха на хуманистичната психология и е в подкрепа на християнската доктрина, заедно с нейния постулат: човек се ражда грешен.

К.С. Луис правилно постулира в своя теологичен труд „Проблемът болка“, че ако разгледаме обективно всички факти и доказателства за света, ще натежат повече тези, според които нашият свят е бил в миналото един добър свят, който е „паднал“, който от добър е станал зъл впоследствие, в сравнение с тези, според които няма фундаментално добро/зло и че всичко е относително или тези, според които светът по своята природа е един свят, който постепенно еволюира от барбаризъм към нещо по-добро. Нещо повече, твърдението, че „моралният Цайтгайст“ се подобрява, не изглежда убедително в съвременния свят, където моралното зло и войните продължават да съществуват.

Но какво общо има това с природното зло, с ужасните страдания, през които понякога преживяваме?

Всичко.

Това обяснява напълно защо в съвременния свят може да е допуснато да съществува природно зло. Ако отхвърлим категорично съвременните твърдения на хуманистичните психолози (дайде на хората всичко, за да се почувстват добре, поглезете ги, и те ще вършат добро поради природата си), нещата си идват на мястото. Нещо повече – хората, които са удовлетворени, които са получили всичко наготово, са често пъти склонни да вършат лоши дела. И обратното! В условия, където има страдание, изпъкват добрите качества – склонен си на милосърдие, на съчувствие, на доброта, можеш и искаш да помогнеш на страдащия човек. И помагайки му, самият ти се чувстваш добре от това!

Това е едно от възможните обяснения защо в съвременния свят е допуснато наличието на природно зло. Защото то напомня кои сме, помага ни да не се самозабравим, подсилва добрите качества в нас и като цяло ни прави по-благородни и по-добри.

Не бива също така да забравяме, че християнството ни учи и на още едно нещо – най-големият човешки порок, който е в основата на всички беди, е гордостта.

Ако живеехме в свят, който не бе създаден от един суверен Бог, а напротив – от един дух в бутилка, който изпълнява капризите на всеки един от нас, този порок щеше да изпъкне особено силно. И макар че в него нямаше да има природно зло, аз съм абсолютно сигурен, че моралното зло щеше да добие такива големи размери, при които въобще нямаше да има нужда от природно зло.

Преведено на съвременен език, историята на сътворението би могла да прозвучи и по следния начин: Когато Бог е създал първите хора, те са били разположени в Едемската градина – място, където са били напълно защитени от злини, тъй като са били под покровителството на създателя си. Много от нещата, които наричаме с израза „природно зло“, вероятно са съществували на Земята и не са били непременно зли – напр. движението на тектоничните плочи предизвиква земетресения, но същевременно то е важно за кръговрата на веществата и живота на Земята. След грехопадението хората вече не са живели на това защитено място – Едемската градина, под покровителството на Бог, съответно вече са били подвластни на много от стихиите, които сами по себе си не са морално лоши.

Едно е сигурно – според християнството Исус Христос възстановява връзката между човек и Бог и когато бъде създадено ново небе и нова Земя, нещата ще са различни. Избралите да живеят с Бог отново ще бъдат под неговата бащинска закрила и той ще може да ги опази от всичко. И зло вече няма да има.

Не е ли това най-важното?

Advertisements