Negative-Review

Така. Дълго време се замислях дали да напиша подобна статия. Започвах, след това се отказвах, после пак започвах и т.н… Но случи се, че тези дни влязох в един доста неприятен спор с авторите на един вестник и понеже са ми познати и ги уважавам, няма да го споменавам. Това е може би единственото твърдение относно трети лица, към което няма да прилагам линк. Но пък ръцете ме сърбят да дам няколко безплатни съвета, ако изобщо има интересуващи се…  Пък те са млади хора, тепърва ще се убеждават в това, което казвам.

Що се касае до мен, аз все още влизам в категорията „млад човек“. На 28 години съм, но имам, така да се каже, над осем години „стаж“ в писането. Основах сайта КОСМОС БГ през 2007, публикувах първата си книга (популярна)  „Космическа колонизация – неосъществената мечта“ през 2010, а втората (художествена) – „Сред пясъците на Саркания“ през 2014-та. А преди това… преди това писах за други сайтове и вестници. И макар че през целия творчески път има с какво да се похваля, публикуван съм в престижни списания като BBC Knowledge, бил съм жури на два литературни конкурса… на фона на всичко това има куп неща, с които не мога да се гордея. Реагирал съм често пъти импулсивно, непрофесионално. И знаете ли, докато човек израства, изгражда се като личност, ние, всички, малко или много, сме публични личности поради социални мрежи като Фейсбук и Туитър. В епохата на Интернет написаното остава. Бих искал някои от нещата, които съм направил в миналото, да ги изтрия с лека ръка. Не мога. А и може би не бива. Всеки трябва сам да премине през своите грешки. Някои авторски грешки обаче са толкова сериозни, че могат да доведат до това да си скубете косите. Затова, не за нещо друго, ми се иска да дам няколко безплатни съвета, както казах по-горе.  Името на човек е важно нещо и има една поговорка – работете за името си и то ще работи за вас. От вас зависи, обаче, как то ще работи.

Всеки един автор се сблъсква с феномена „негативна критика“. Ако трябва да издребняваме, бихме могли да я разделим на : „конструктивна негативна критика“ и „неконструктивна негативна критика“, макар че аз не съм сигурен дали изобщо е нужно подобно сравнение.  Защото често ще се срещнете с твърдението: „Абе нямам нищо против лошата критика, стига да е изказана по учтив начин“.  Миналата година обаче реших да напиша сравнително отрицателна рецензия в Goodreads на автор, на когото дадох две звезди от общо пет. Постарах се да напиша максимално учтиво какво точно не ми е харесало в книгата и изрично подчертах, че съм пристрастен. Независимо от учтивия ми тон авторът ми отговори, при това доста рязко. Това е само един от множеството частни подобни случаи. Истината е, че някои хора са тънкообидни до такава степен, че не биха поели дори минимум от отправената критика, независимо от това в колко слоя самоунижение е обвита. От друга страна живеем в демократично общество (уж). Всеки трябва да бъде свободен да изказва мнението си по такъв начин, по който иска. Лично аз като автор окуражавам всеки да дава каквато иска критика и смятам, че въздържането от критика е изключително вредно. Но ще стигнем и дотам…

В „нормалното“ общество – т.е. това, което е извън сферата на интернет – между приятели, между колеги, между случайни хора на улицата, действат определени социални рестрикции. В интернет е съвсем различно – там известната възможност за анонимност, липсата на невербален контакт, липсата на интонация, води до един синдром, който психолозите са нарекли „онлайн дисинхибиторен ефект„. Социалните рестрикции падат и пред електронните общности съществуват две възможности:

1. Да си останат такива, каквито са – в подобни електронни сайтове всеки е свободен да пише каквото си иска, независимо от изказа. Такива са вкл. електронните платформи Amazon и Goodreads – никой няма да бъде санкциониран, ако пише грубо, дори цинично. Проблемът е, че същите тези платформи позволяват на авторите не само да преглеждат рецензиите и отзивите, но дори да им отговарят. Социалният дисинхибиторен ефект действа много силно и в случая авторите, изкушени от един клик да напишат всичко, каквото им е на сърце, понякога стигат до конфузни ситуации.

2. Да се превърнат в клубове за виртуално гушкане. Това е другата крайност, характерна за много от българските сайтове за творчество. Често влизам в тях, но прочета ли примерно едно стихотворение, не се чувствам достатъчно комфортно да му дам обективна оценка. Хареса ли ми, ще го оценя положително, но не ми ли хареса, по-скоро бих си замълчал… защото не го ли направя, ще ми скочат десетки други да ме убеждават колко не съм прав. Самият аз като автор се озовавам в следната ситуация – получавам само положителни оценки, но нямам представа колко реално не са ме харесали и не мога да извлека поука от евентуална негативна рецензия, защото останалите, също като мен, не се чувстват също свободни да го направят.

Мисля, че прекалено много се отнесох. Темата беше: „как всъщност да се справим с отрицателните отзиви в нашата работа“. Вече смятам да се придържам към това. Защото, каквото и да правите, колкото и красиво да пишете, в един момент ще попаднете на отрицателен отзив… И тогава…

Първосигналната реакция на много автори е следната: „Тоя защо се държи така? Защо дава ниска оценка, при положение, че самият той не може да създаде нещо по-добро? Аз съм се трудил толкова време, писал съм, редактирал съм, сърцето съм си изливал тук… а тоя да вземе да се из…ре на всичко това с едно-две изречения?“ Обидените автори понякога стигат до крайности. На 18 октомври миналата година The Guardian публикува детайлно описание на писателката Катлийн Хейл, която, след като получава първия си отрицателен отзив, започва в буквален смисъл да преследва ревюиращата – издирва адреса й и почва да й ходи на „гости“, както да звъни на служебния й телефон. Месец по-рано в България пък стана известен случая с един автор: „Виж какво, момченце!“… „Ще бъдеш сринат, защото мразя подлеци като теб!“ И защо? Защото читателят написал ниска оценка в литературен сайт!

Goodreads имат следната политика – те съветват – никога, при никакъв повод и при никакъв случай не отговаряйте на отрицателната критика. Макар че няма да ти забранят да го направите. Причината: отрицателната реклама пак е реклама и дори може да увеличи рейтинга на книгата. От своя страна всяко едно отговаряне, дори простото – „благодаря“ може да има неблагоприятен ефект, особено ако при съприкосновението се стигне до спор. Това може да отблъсне останалите, които пишат отзиви, и да се въздържат от такъв изобщо. И така рейтингът на произведението спада.

Колкото и да е труден този съвет, той е най-полезният. Дори и най-известните хора, които се занимават с писане – Карл Сейгън, Ричард Докинс, Стивън Хокинг, Стивън Кинг, че дори Шекспир имат своя набор отрицателна критика.  Писателят-фантаст Айзък Азимов е автор следния крилат цитат : „Има два типа автори – тези, които кървят обилно и видимо при всяко лошо ревю и тези, които кървят обилно и тайно при всяко лошо ревю“. На никого не му е приятно да получи лош отзив за работата – но разликата е, че големите писатели наистина четат тайно лошите отзиви, не им отговарят и решават философски въпроса – най-добрият начин да отговорят на лошите критици е да се постараят повече в следващата книга.

А всъщност нещата са изключително прости!

Успях да го установя по пътя на моето израстване. Когато публикувах първата си книга през 2010 година – „Космическа колонизация – неосъществената мечта“, попаднах случайно на лош отзив, скътан в дъното на един сайт. Побеснях – буквално! Добре че успях да събера малкото си останал разум да се въздържа да отговоря.

Днес, години по-късно, съм достигнал до нивото, при което просто не приемам нещата навътре.

Искате да знаете каква е тайната?

Добре, ще ви я кажа.

Това е тайната, която отличава незрелия от зрелия автор.

И това е…

Вашето творчество и вашата личност не са едно и също нещо.

Мисля, че поетите най-трудно схващат този житейски урок, тъй като те гледат на своето творчество като на нещо, което се е откъснало от тяхното сърце. Е, аз не съм поет и гледам малко по-различно на нещата… но пак преминах през своеобразна еволюция. Макар и да пиша най-вече научно-популярна литература, и на второ място проза, в миналото пак ми бе трудно да очертая границата и да не я прекрачвам. Но всеки трябва да го направи, за да достигне до своего рода зрялост и да разбере: критикът не е в състояние да засегне личността, той критикува само и единствено крайния продукт (книгата).

Ако има нещо несправедливо в света, това е следното : чудесни хора пишат отвратителни книги и обратноточудесни книги са написани от автори с отвратителен характер, с които никога не бих седнал дори и на кафе. Както редовните читатели на блога знаят добре, аз бях редовен на протестите през 2013-2014 година. Трима души, които много уважавам, които са чудесни хора и с които е удоволствие да се заприказваш, написаха книги, които не харесах. Точно така – не харесах. Това няма нищо общо с моето уважение към тяхната личност. Просто книгите им не са по моя вкус, точка. Една от възможностите е това да са лоши книги, но другата възможност е просто да нямам нужните сетива, нужната чувствителност, за да ги оценя по достойнство. Сетивността на хората към творчеството е често пъти различна – аз например обичам Азимов, Артър Кларк и Толкин, но не понасям Тери Пратчет. Знам, че е голям творец – просто нямам нужните сетива към този тип творчество. А други хора ги имат. Съчувствам на хората, които са го обичали и наистина – съпреживявам загубата заедно с тях като човеци, но същевременно аз съм окастрен духовно, за да съпреживея загубата и на твореца.

И обратното – много от добрите книги, даже шедьоврите, са писани от автори, които са с отвратителен характер. Когато бях жури на един конкурс, попаднах на множество разкази – абсолютно невзрачни и безлични. От тях успях да отсея само десетина. Накрая решихме да наградим един разказ (тогава не знаех чий е, защото конкурсът бе анонимен), много добър – въобще един от най-добрите. Знаете ли какво се оказа след като булото на анонимността падна? Разказът е написан от абсолютен евразиец (блях, такива не понасям!) и да, понеже го познавам, знам, че в обкръжението му в клубовете, където членува, едва го понасят. Едва-едва го търпят, и то само защото е добър писател и доколкото знам даже е включен за изучаване в някои учебници и помагала!

Осъзнаете ли горенаписаното, ще се превърнете от незрял в зрял автор. И веднага ще разберете – това, което отричат другите, е единствено вашия продукт…. и нищо повече.

А за себе си ще трябва да разберете две неща – първо, дали можете да се наслаждавате на труда на другите такъв, какъвто е, независимо от личността, която стои зад него.

Второто, което трябва да разберете е, че вашият отрицател си има право на мнение – и нито опитите да му обясните колко не е прав и как нищо не разбира, нито хуленето му, нито нищо ще промени неговото мнение. Хората имат различна сетивност, имат различен начин на разбиране на творчеството. Един ще отрече Хари Потър, защото се дразни на очилаткото, който е „избран“ да убие лошия. Друг ще отрече вашата статия, която изобилства от християнски препратки, защото мрази религиозните мотиви. Трети ще реши, че не харесва вашето стихотворение, защото няма рима. Тяхно право!

Всичко останало, което предприемете, ще е нелепо и ще звучите като професор Вучков (източник), който продъжава да живее със съзнанието, че е „легенда“ (дословен цитат), „народен любимец“ (също дословен цитат) и за който всички ругатели или са пияни, или са поставени лица от партиите… но никога не са просто хора, които по някаква случайност могат и да имат някакво различно мнение.

Advertisements