През изминалите няколко седмици журналистите решиха да ни занимават с неминуемия край на китайската космическа станция „Тянгон-1“.

„Тянгон-1“ бе малка станция. Китайците никога не са планирали да е нещо повече от съоръжение, с което специалистите да тренират процедурите по сближение, скачване и трансфер на астронавти между кораба и „Тянгон-1“. Дълга десет метра, широка около три, тежка близо осем-девет тона, „Тянгон-1“ бе изключително незабележителна в сравнение с експлоатираните в историята „Международна космическа станция“, „Скайлаб“, „Мир“ и дори ранните съветски „Салют“. Въпреки това „Тянгон-1“ бе достатъчна, за да приюти през 2012 и 2013 година астронавтите на две космически експедиции. След като китайците приключиха с нея, станцията беше изоставена на произвола. Китайските власти никога не са се славили със своята загриженост към съдбата на обикновените хора, дори тези на тяхната собствена територия. Ракетите, излитащи от китайските космодруми, редовно замърсяват населените места в Китай с отломки.

Когато се разбра, че „Тянгон-1“ предстои да падне на Земята, медиите започнаха да отразяват полета на станцията с невиждан досега плам (станция пада, не е шега работа, ей!). Изведнъж всички забравиха, че мисията на „Тянгон-1“ е била изключително успешна с тези две пилотирани експедиции през 2012 година и 2013 година. Или може би не, би било неправилно да кажа, че всички забравиха. Може би някои тепърва чуха за „Тянгон-1“. Не всеки човек на тази кръгла планета се интересува от космонавтика, даже мнозина са безразлични. Свят широк, хора разни.

Но е хубаво, че се намериха експерти, журналисти и даже министри, които правилно оцениха, че рискът станцията да падне на територията на България е пренебрежимо малък. Анализатори правилно съобщиха, че по-голямата част от планетата ни е покрита с вода и е много по-вероятно „Тянгон-1“ да падне в океана. Така и стана.

Покрай цялата тази шумотевица попаднах на любопитна публикация от фейсбук страницата „Тия гласуват и се размножават наравно с нас„. Страницата дава примери от ежедневието с хора, които проявяват sheer stupidity (както казват в англоговорящите страни). На български на това май му викат „въпиюща глупост“. Все тая. Страницата ни напомня, че у нас има и такива индивиди, които проявяват публично крайна неграмотност и тези индивиди имат същото право на глас и да отглеждат деца, както и всички останали.

Можете да си представите колко бях неприятно изненадан и шокиран, като видях това (още повече, че се определям за евангелски вярващ):

Мигам на парцали!

Продължавам да мигам на парцали!

Винаги съм знаел, че сред „нашите“ среди има много лековерни вярващи, поддаващи се на всякаква провокация и фалшива информация. Но никога не съм си представял, че нещата могат да са толкова зле. Зле, зле, ама чак толкова… Този тип глупости обикалят най-вече около групите, които някога бяха свързани със сайта Християни.ЦОМ. Тоя сайт вече изчезна и слава Богу. Групите, за съжаление, все още не са…

В общи линии реакцията на тези евангелисти относно падането на „Тянгон-1“ може да се раздели на два типа : 1. Пълна паника. Нещата са сериозни, помощ, ужас, станцията пада в България, #СичкиШеОмрем. Давайте да се молим, че да не ни тръсне тва нещо в главите. 2. Пълно отрицание. Стига сте вярвали на глупостите в светските медии, лъгали са ни и винаги ще ни лъжат, няма никаква станция, даже космос няма, а Земята е плоска. При това – почти всяко второ мнение е с очеизваждащи правописни грешки. И нито едно балансирано становище, нито едно, призоваващо за трезв анализ на това, което се случва.

По някое време се успокоих от това, което виждам. Те хората не са съвсем виновни, че са такива. Ако не могат да разсъждават критично, то е защото никой не ги е учил да разсъждават критично и да осмислят пристигащата до техните мозъци информация.

Драги пастори и проповедници, да, правилно ме разбирате – това са камъни по вашата градина 🙂

Окей, не всички пастори са такива. Но мнозина са. Даже едно време гравитирах в една такава църква. Виждаше се, че в нея има проблеми, но никой не си отваря устата да каже какви са тия проблеми. Е, както знаете, аз си отварях устата. Заплашиха ме, че ако тая моя уста много знае, ще вземат да ме изгонят. Не стана – сам си тръгнах. Но уви, така е, когато някои проповедници са прекалено загрижени за собствения си имидж. Така е, когато единственото, което истински ги интересува, е стадото да снася пари в минаващите по пет пъти кофи. Важното е симбиозата да се крепи: проповедникът да проповядва вестникарска екзегетика и лишено от смисъл послание (колко глави има звярът и кога ще ни сложат чиповете), а пък „стадото“ да кима с глава, да казва „амин“ без да се замисля и най-важното – да продължи да снася пари в кофите. Айде сега някой да ми каже и на мене „амин“ 🙂

Та, уважаеми пастори и проповедници, отказът ви да научите вашето паство на това как функционира света е грях. Тук не става въпрос просто за това дали учените от вас човеци ще притежават способността да отсеят критично информацията и да осъзнаят, че Земята е кълбовидна, а не плоска. Става въпрос за нещо много повече – дали те ще могат да отсеят овцата от вълка в овча кожа.

Скъпи братя и сестри. Скъпи евангелисти, не знам дали вас ви е срам от това, което се случва. Ама мене ме е срам. И ще продължи да ме е срам до момента, в който църквите не се покаят от този отвратителен антиинтелектуализъм.

Advertisements