На 27-ми март излезе третата книга от поредицата „Warcraft: Chronicle“, в която писателите на Близард полагат колосални усилия, за да опишат подробно историята на Warcraft – вселената. Понеже през последния месец обърнах доста сериозно внимание на тази книга, реших да напиша ревю за нея. Още повече, че докато предишните книги описваха събития от митологията на Warcraft, както и събития отпреди Warcraft III, то третата книга описва историята на Warcraft 3 : Reign of Chaos, The Frozen Throne, World of Warcraft (Vanilla), Burning Crusade, Wrath of the Lich King до края на Cataclysm. Това са все игри, които повечето от нас сме ги играли.

Преди да разкажа за впечатлението си от книгата, не мога да не напиша няколко думи за проблема с т.нар. „реткон“.  За читателите, които за пръв път се сблъскват с понятието, пояснявам – „реткон“ представлява похват в изкуството, при който, когато имаме поредица от произведения, в най-новите произведения от поредицата се преразказва историята от предишните произведения под различен ъгъл. Има два типа „реткон“ : 1. Допълнителна история, която не е съществувала до този момент. Тук нямаме пренаписване – само допълване на неизвестни до този момент факти. 2. Исторически факти, които се пренаписват, за да се напаснат новите произведения. Пренаписаните факти противоречат на установените преди настоящия момент факти.

Играчите на World of Warcraft като цяло мразят ретконите, най-вече тези от втория тип. Това е така, защото в един момент си свикнал с определен тип история и когато ти се каже, че тази история вече не е вярна, си казваш: „това вече не е моята игра“. И въпреки това ретконите се случват, и има три причини затова:

  1. Когато се случва поради мързел. Писателят пише историята и в един момент е написал толкова много информация, че е забравил преди какво се е случило. Най-големият позор, който се е случвал в Warcraft вселената, е т.нар. проблем с ередарите. В ръководството за Warcraft III (игра, излязла през 2002 година) е изрично упоменато, че господарят на демоните Саргерас се е срещнал с много лоша раса – Ередари и понеже тези Ередари са били много зли, поради това Саргерас се е увлякъл по тях и е станал и той зъл. Но когато през 2006 година излезе играта World of Warcraft : The Burning Crusade, се оказа точно обратното – Саргерас е бил лошият, а Ередарите са били добри и мъдри – той ги е покварил. Играчите веднага забелязаха несъответствието и сред множество оплаквания във форумите Крис Метцен (който тогава работеше за Близард и слагаше тежката си дума върху всеки проблем с историята) си призна чистосърдечно: да, сгафих, забравих собствената си история, която написах преди четири години… ама въпреки това продължаваме с новата история, понеже е по-интересна. През последващите години се случиха и други подобни гафове – когато играчите попитаха например какво се е случило с човешкото кралство Гилнеас, понеже още не го виждаме в играта, Метцен отново призна, че е забравил за него.
  2. Когато се случва, понеже Blizzard искат да направят промяна на историята в услуга на феновете. Типичен пример е промяната, която беше наложена на Илидан. По време на Warcraft III той беше себичен и жаден за власт персонаж, който работеше срещу Легиона поради собствените си интереси. По-късно по времето на Burning Crusade той стана главния злодей и покварител на Аутленд и затова трябваше да го убием. След това в Legion, понеже Близард искаха да го върнат в услуга на феновете, решиха да обяснят това: Илидан винаги е бил добро момче, но по времето на Burning Crusade сме били твърде тъпи, за да го разберем…
  3. Когато се случва поради страст и любов на писателя към историята. В Blizzard работят много различни хора и като във всяка голяма компания има текучество на персонала. Идват нови писатели, които имат различна интерпретация за събитията, които са се случили. Те искат да наложат своята версия на историята. Така, парадоксално, писателите на Blizzard искат да направят нещо интересно и вълнуващо и вместо това объркват нещата. И те са хора, случва се.

Така, на фона на това, как бих могъл да опиша книгата Warcraft : Chronicle 3? За мое голямо успокоение всичките тези хроники по-скоро допълват, отколкото пренаписват историята. Какво допълват? Например: какво се е случило в главата на краля Лич, след като Артас е надянал шлема? Какви са му били мотивите? Какъв му е бил планът срещу Легиона? Или пък: какво се е случило в кралството Кул’Тирас, след като Джейна предала баща си на Ордата? Това са важни дописки и на мен лично ми беше интересно да ги прочета.  Да, имаме нова информация, но тя не противоречи непременно на вече установената история.

И все пак има едно голямо пренаписване, което, правичката си да си кажа, имаше нужда да бъде направено. Warcraft: Chronicle 3 изтрива напълно Мед’ан, синът на Гарона и Медив. Веднага щом  преди няколко години той се появи за пръв път в комиксите, играчите незабавно го намразиха. Първо, защото е син на Гарона и Медив (у-у-у!) и второ, защото е едновременно шаман, магьосник и паладин (шамадин). World of Warcraft няма нужда от супермен с много умения, който да оправя всяка неправда, особено ако това е синът на Гарона и Медив. Затова Близард решиха да „изпарят“ по Оруелски Мед’ан от историята. Той не съществува, той никога не е съществувал.

Това, което най-много ме притеснява в Chronicle 3, което ми се струва, че Близард направиха твърде голяма крачка напред, е канонизацията на dungeon и raid-овете и коя от двете големи фракции е победила в тях. Доскоро си мислехме, че въпросът кой е победил определен raid бос си стои отворен – все пак както Алиансът, така и Ордата изпраща герои да се бият за Азерот. Но не – вече не е въпрос на отворена интерпретация. Zul’Gurub и убийството на Хакар е дело на Ордата, докато Sunken Temple е атакуван от Алианса. Naxxaramas е атакуван от Алианса, а Ордата праща войски в Blackrock Spire. В Burning Crusade дънджъните The Shattered Halls, Maghteridon’s Lair и Zul’Aman са атакувани от Ордата, докато Алиансът побеждава нагите в Serpentshrine Cavern и отблъсква Кил’джейдън в Sunwell Plateau. В Lich King: Halls of Stone е победа на Алианса, докато Halls of Lightning е превзета от Ордата.  В Cataclysm: Grim Batol е щурмуван от героите на Алианса, a Bastion of Twilight – от Ордата. Връщането назад във времето, за да се вземе Демонична душа от Кладенеца на вечността е постигнато от героите на Алианса, докато убийството на покварения дракон Мурозонд (Ноздорму) в End Time е направено от Ордата.

… не съм сигурен, че ми харесва тази канонизация.

В общи линии Warcraft Chronicle : Volume 3 е четиво за хора, които са много силно запалени от историята на играта. Не бих го препоръчал на всеки – това не е роман. Няма диалози (което ще отегчи мнозина). Това е просто преразказ на събития от Warcraft – вселената. Лично на мен ми беше интересно да си напомня някои моменти от Warcraft III, други (като тези от Cataclysm) определено ми бяха скучновати. И все пак уважавам усилията на Близард, което ме кара да съм положително настроен към книгата, затова:

Оценка: 3/5.

Advertisements