Чудили ли сте се защо Фейсбук общността е толкова груба и агресивна? Замисляте ли се защо в онлайн пространството се стига до грубости и обиди?

Научната литература нарича този ефект Online disinhibition effect (source: Lapidot-Lefler & Barak. 2011. Effects of anonymity, invisibility, and lack of eye-contact on toxic online disinhibition. 28(2):434-443).

Основната вина за съществуването на ефекта според горната научна публикация е липсата на комуникация от тип очи в очи. В обикновеното ежедневие ние общуваме с роднините и приятелите си пряко. Но когато седнем пред компютъра, пред нас стои екран, а хората, с които общуваме, са представени като някакво име, псевдоним, най-много профилна снимка. Липсват важни аспекти от невербалната комуникация – нещо, което е изключително важно за пълноценното общуване между хората. В реалния живот предаването на съобщения и смисъл става не само чрез речта, но и посредством позата на тялото, изражението на лицето, характеристиката на гласа, външния вид, наличието или отсъствието на допир, наличието или отсъствието на дистанция, време, за което разговаряме и т.н. Невербалната комуникация може да доведе до по-добро разбиране между хората, но и между сериозно неразбиране. Неправилно подаден знак при спасителна операция може да доведе до трагичен завършек, ако бъде изтълкуван погрешно. Но от друга страна невербалната комуникация може и да ни помогне – там, където не ни достигат думи, може да се стигне до взаимно разбиране само чрез взаимно поведение (източник).

При онлайн комуникацията липсват някои, но не задължително всички аспекти на невербалната комуникация. Отсъства най-основното – гледането очи в очи. Но нуждата ни да общуваме невербално с хора намира изражение чрез някои алтернативни начини – примерно хората съзират във Фейсбук лайковете одобрението на другите. Има емотиконки и емоджита с различни муцунки 🙂 Когато комуникираме в Месинджър, ние често пъти обръщаме внимание на скоростта, с която другите ни отговарят – ако видим, че някой ни е Seen-нал съобщението, но няма незабавен отговор, можем да си направим изводи затова дали той иска да общува с нас или не или до каква степен приоритизира нашия разговор. С други думи: Интернет изкривява начина, по който хората общуват, а последствията от това са много – положителни и отрицателни.

Относно положителните последствия – научната литература потвърждава, че не всички хора се чувстват комфортно да разговарят лице в лице (източник). Така например ако човек е интровертен, срамежлив има някакъв физически недъг или заболяване, онлайн комуникацията може да му помогне да изрази по-лесно чувствата си и да си намери по-бързо партньор в живота.

За съжаление липсата на комуникация очи в очи има и своите негативни страни и хората могат да изразяват по-лесно не само положителните, но и отрицателните емоции. Така може да се стигне до груби изрази, обиди или дори заплахи. Някои хора започват да се занимават с порнография, престъпления и да изразяват своето насилие посредством интернет – нещо, което никога не биха направили в реалното ежедневие. Когато интернет създава усещане за невидимост и анонимност, ние разполагаме с възможността да отделяме нашите он-лайн постъпки от идентичността и начина си на живот. Нещо повече – когато изразяваме враждебност или вършим друго неприемливо действие, ние проявяваме склонност да отклоним отговорността си за това поведение, като че ли нашият морален компас е временно отделен от онлайн психиката. Дори можем да се убедим, че нашето онлайн поведение – това не сме ние (източник).

Ако има нещо, което съм научил и което се старая да прилагам в моите семейни и приятелски отношения и което е моят най-добър съвет към вас – то е никога, ама НИКОГА да не решавате семейните или приятелските конфликти чрез Фейсбук, e-mail или дори по телефона. За предпочитане е всичко да става очи в очи. Възприемам се като щастливо женен човек и за 10-годишна връзка с един партньор смея да твърдя, че най-сериозните конфликти, през които сме преминали, са тези, които сме се опитвали да ги разрешим чрез Интернет.

Понякога е трудно да прилагаме това правило – най-вече заради желанието ни ако има проблем, той да бъде решен веднага и незабавно – а Интернет култивира такава култура на незабавно удовлетворение. Но си струва да опитаме!

Advertisements