Какво празнуват атеистите на Рождество Христово? Оказва се, че e Нютонов ден, понеже самият сър Исак Нютон бил роден на 25-ти декември 1647 г. Мислех си, че се шегуват. Все пак Нютон не просто не е бил атеист, ами много ревностен вярващ (макар и не съвсем ортодоксален). И не просто е бил вярващ, ами е бил против да се използват новооткритите природни закони като аргумент срещу Бог. „Противопоставянето към божествеността представлява признат атеизъм и идолопоклонничество на практика. Атеизмът е толкова безсмислен и противен за човечеството, че никога не е имал много привърженици“, смятал Нютон.

На фона на това мнение е странно, че точно Ричард Докинс, най-публичният атеист на 21-ви век, казва следното: „25 декември е рожденият ден на един от най-великите мъже, ходил някога на земята. Постиженията му може с пълна сила да се празнуват навсякъде, където неговите закони важат. А това означава – от единия край на Вселената до другия. Happy Newton Day!“. Но да оставим Докинс настрана. Вчера много от публично заявените в България атеисти и т.нар. интелектуалци пожелаха Нютонов ден на читателите си. Не можах да се стърпя и да ги попитам: „Добре де, защо не отбелязвате рождения ден на някой атеист, роден по Коледните празници?“. Но не – трябвало да бъде Нютонов ден, защото Нютон е бащата на съвременната наука.

Подминах с усмивка цялото това желание точно на Рождество Христово да се преклониш на някоя велика личност, а понеже атеистите не признават Христос, се прекланят на някого, когото смятат за достатъчно велик в техните очи. „Но какво да кажем за верските му убеждения?“, не се стърпях да попитам. Отговориха ми: „Приносът му за науката е за цялото човечество. Личните му вярвания са лични“. Значи така, няма значение в какво вярвал Нютон. Няма значение дали неговите верски убеждения са били стимул в живота му, за да разгадава тайните на Вселената. Няма значение дали той е намирал вдъхновение в Библията. Днес живеем в модерния 21-ви век, оформен от научните и технологичните постижения и сме достатъчно умни, за да можем да си подберем кои от приносите на Нютон са ценни и кои – не. Вярата няма място сред тях, вече сме достатъчно напреднали, за да можем смело да натикаме тая вяра в килера и да се преструваме, че килерът е празен. Недай си Нютоне някой любопитен гостенин да влезе в подредената ни къща и да открехне вратата на килера, за да види какво има там. Атеистите зорко следят това да не стане, да не би като се отвори пустата му врата на килера, нещо да не вземе да се разсмърди.

Доста по-забавен е също толкова нелепият напън да подмениш Исус Христос с Исак Нютон. Защо да отнемем рождеството на Исус, а да празнуваме раждането на някой друг човек? Защото Нютон поне дал нещо на света, от което да се ползват всички. А Исус Христос? Той не е дал НИЩО! Нищичко! Не си заслужава да празнуваме рождения ден на някакъв си там човек? А нали не сме сигурни дали е съществувал. Може учениците му да са го измислили.

В тон с това попаднах на следното meme:

Реших да се поразровя и да разбера дали Исус Христос е бил толкова некадърен, че не е измислил нищо ценно за хората. Дали не е бил просто някакъв шарлатанин, а последователите му са го направили известен, независимо от липсата му на приноси? Попаднах на статия, публикувана в Huffpost: „Шест изненадващи начина, по който Исус е променил света“ [1]. Списъкът е интересен: Отношението към децата. Отношението към образованието. Появата на първите университети. Състраданието. Скромността като ценност. Простителността. Този списък показва, че Исус Христос, макар и да не е успял да открие нещо в областта на науката, има огромен принос към развитието на обществения климат. Може да не е измислил крушката с нажежаема жичка, но е положил основите на по-нататъшното просвещение.

„Но.. но… но…“, продължават да оспорват атеистите, „какво да кажем за ИНКВИЗИЦИЯТА!“. До този момент не е имало спор между християни и атеисти, без темата за инквизицията да бъде намесена. Да, вярно е, че близо 1 100 години след раждането на Исус Христос на територията на Европа възникват практики, които трудно могат да се оприличат като християнски. Вярно е, че тези практики стоят като вечно петно и позор върху църквата. Но де е разликата, питат атеистите? Коя практика е християнска и коя – не? Нали тези мъчители, инквизиторите де, са вършили своите зверства в името на Исус? А разликата, драги мои, е че много хора вършат неща в името на Бог, без да са се допитали до неговата воля. Между другото една от основните задачи на Исус Христос е била да разобличава лицемерието на тогавашния религиозен елит (които са претендирали да познават и да разбират волята на Бога). За награда религиозният елит разпънал Христос на кръст. И така, ако Исус е казвал неща като „Милост искам, а не жертви“, „Обичайте враговете си. Отвръщайте с добро на онези, които ви мразят“, „Благославайте онези, които ви проклинат“, „Бъдете състрадателни, както вашият Баща е състрадателни“, а някой не е изпълнявал тези заръки, то как Исус може да е отговорен за това?

Но атеистите си затварят очи пред тази елементарна логика и да обвиняват Исус за деянията, които неговите последователи след хиляди години са вършили в негово име. Отговорен е за това и толкоз! Уви, де въпросните атеисти да бяха също толкова последователни и да признават също толкова охотно, че Адам е отговорен за нещата, които хората са правили през вековете след неговото грехопадение. Но то лицемерието е общочовешко качество, не е само присъщо за верующите.

По отношение на Нютонов ден поне вярващите не могат да бъдат лицемери. Защото и Христос е бил велик човек, но и Нютон е бил велик, още повече, че и той е стоял на раменете на гиганти, а в основата на гигантите се намира самият Христос. Тъй че смело заявявам: „Честито Рождество и честит Нютонов ден,християни!“. На 25-ти декември празнуваме рождението на двама велики умове – единият – канарата, на която стъпват мнозина след него, а другият – вдъхновен християнин, разгадал законите на Вселената. И нищо не може да промени това – дори атеистите, които се опитват да прикрият фактите, които не харесват.

Advertisements