Архангел Гавриил оповестява на Дева Мария, че е зачената от Светия Дух. Картина от Бартоломе Мурильо

Пак е това време на годината, пак в социалните мрежи атеисти и вярващи кръстосват словесни шпаги. Поводът не е толкова самото рождество Христово, което скоро ще отпразнуваме. Животът на Исус Христос, описан в Библията от неговото зачеване до смъртта му, е низ от естествени и свръхестествени събития. Кръстната смърт е естествено събитие. Възкресението е свръхестествено. Исус е заченат свръхестествено, но е роден по напълно естествен начин. На 24-ти декември отбелязваме Бъдни Вечер – т.е. очакваме рождението на Исус Христос, не просто син Божий, но съобразно християнската доктрина на инкарнацията, той е Бог в плът. Самото рождение отбелязваме на 25-ти декември, макар че, както съм писал преди (източник), датата е по-скоро избрана по други причини, отколкото стремеж да е исторически точна. Сиреч, на 25-ти декември празнуваме естественото събитие, богораждането.

Но на този ден не то, а именно свръхестественото събитие на зачатието е най-вече на прицел от страна на сърдитите поп-атеисти. Атеистите настояват, че в днешния век, белязан от научни открития и технологични достижения, просто няма как да вярваме в каквото и да е свръхестествено чудо, без да извършим интелектуално самоубийство или да изпаднем в когнитивен дисонанс. Християнството е суеверие за баби, немощни или болни хора, но извън тези частни случаи – без практическо приложение. Получава се интересен конфликт – от едната страна са атеистите, които посочват (често пъти с основание), че повечето от християните са неграмотни. От другата страна са християните, една част от които (не винаги лишено от основание) отричат философските заключения, които правят атеистично настроените учени. За съжаление някои християни залитат в краен фундаментализъм и не просто се отнасят с недоверие към науката, но активно воюват срещу нея и отричат всяко нещо,  утвърдено през вековете. Мислех си, че дъното е достигнато, но ето – вече е 2017 година и фундаменталистите започнаха да отричат дори формата на Земята (да, говоря за християните-вярващи в плоската земя). На фона на вербално агресивни, но богословски неграмотни поп-атеисти, както и на научно невежи, но богословски сравнително грамотни християни, няма защо да се чудим, че пресечна точка между „враждуващите“ групировки няма. По-скоро ми е тъжно, че има грамотни християни както в богословско и научно отношение, които поставят въпроса: имаме ли разумни основания да вярваме в чудесата в Библия, включително – в непорочното зачатие?

Непорочното зачатие се намира на противоположния спектър спрямо възкресението по отношение на това да бъде признато в днешния модерен 21-ви век. За живота на Исус и за възкресението има известен исторически консенсус – повечето от светските историци биха се съгласили, че след разпятието на Исус неговите ученици са го преживявали и след смъртта му (източник). От биологична гледна точна нещата са ясни – ако човек умре, той си стои мъртъв и не може да се съживи – т.е. няма как да има възкресение. При непорочното зачатие, напротив, това е нещо, което се е случило в тайна и няма как да бъде потвърдено от историята. От друга страна биологичните дисциплини допускат, че е възможно една девица да зачене – примерно, ако семенна течност попадне във влагалището, дори и да няма същински секс със проникване … или пък се мъдрят умозаключения, изхождащи от известния факт на партеногенезата (източник).

Но не биологията, нито историята слагат тежката си дума относно непорочното зачатие, а по-скоро либералните богослови, които гледат критично на библейските текстове. От една страна е проблемът с множествената атестация – само евангелията на Матей и Лука от четирите говорят за непорочно зачатие. Павел, който е написал по-голямата част от Новия завет, не го споменава. Можем ли да се доверим само на два източника, че подобно нещо изобщо се е случило?

От друга страна стои въпросът дали авторите на Матей и Лука не са изкривявали старозаветните писания, за да напаснат на техните вярвания. Особено проблематичен е пасажът Матей 1:23 (Ето дева ще зачене и ще роди син, и ще му нарекат името Емануил, което се тълкува, Бог с нас), който цитира Исая 7:14. Проблемът е, че ако прочетем задълбочено Исая 7-ма глава, контекстът е свързан с история от 8-ми век преди Христа.  Божият пророк Исая говори на Ахаз, крал на Юда, който се страхува от военна намеса от северното кралство Израел и неговия съюзник Сирия. Посланието на Бог към Ахаз е това: Дева ще зачене дете, което ще се нарече Емануил. Контекстът намеква, че детето ще се роди в дните на Ахаз, а не след стотици години. Нещо повече – Ахаз сам ще разпознае това дете.

Но не всички критично настроени изследователи отричат непорочното зачатие. Том Хобсън, автор на Patheos, споменава три имена.  Лари Хуртаго е категоричен, че записите на Матей и Лука са напълно независими и поради това достатъчни, Джон Майер отрича хипотезата, че непорочното зачеване на Исус е късна легенда, понеже съмненията към него се появяват на по-късен етап и в по-отдалечена култура, а К. Кранфилд предлага още през 1988 г. в Scottish Journal of Theology множество екзегетични сведения.

Пол Копан смята, че „взаимстването“ на Матей от Исая не е толкова проблематично, колкото изглежда на пръв поглед (източник). Повечето хора си представят пророчествата да работят по следния начин: някой казва нещо и то след време се изпълнява дума в дума. Но в Новия завет думата „изпълнявам“ има доста по-широко значение. Не всяко Писание, което е изпълнено, е с предсказвателна цел. Например, Исус е бил в гроба и възкръснал на третия ден, също както Йона е прекарал три дни в стомаха на рибата. Разбира се, пророк Йона не е предсказвал бъдещето на Исус. Освен това авторите на Новия завет са смятали, че Исус е изживял изцяло историята на Израел в Стария завет – това включва и пасажи, които на пръв поглед изглеждат взети извън контекста. Защо? Защото ранните християни са вярвали, че Израел се е провалил във вярата си и в покорството си към Бога. А Исус е истинският Израилтянин, който е направил всичко, което трябва. Щом приел водно кръщение, това е било аналогично на изхода на Израел от Египет. Също както Израилтяните са престояли 40 години в пустинята, така и Исус е престоял там 40 дни и нощи. Староеврейските племена били 12 на брой. Исус подбрал 12 апостоли. И така, когато в Матей четем за непорочното зачатие и че „всичко това стана, за да се изпълни казаното от Господа чрез пророка“, изпълнението не изключва предсказването, но напротив – има много по-богат и дълбок смисъл.

Но независимо дали ще приемате вярването на либералните богослови, които са започнали да се съмняват в буквалността на непорочното зачатие, или ще се присъедините към консервативния лагер на хора като Копан, това зависи от вашето лично разбирание за Библейските писания. Либералните богослови са прави в твърдението си, че никъде в Библията няма да прочетете, че се спасяваме, вярвайки в непорочното зачатие. Не, ние приемаме кръстната жертва на Исус и имаме надежда чрез неговото Възкресение, докато непорочнто зачатие е по-страничен въпрос.  Плюс това ние вече приемаме метафорично много текстове – например тези за сътворението. Мнозина нямат проблеми с еволюцията, включително тази на хоминидите. От друга страна консервативните богослови са прави да се притесняват, че ако започнем да се съмняваме във всяко нещо, което ни притеснява, то това може да ни тласне да отхвърляме впоследствие и второ, и трето и т.н… Ако днес се съмняваме в непорочното зачатие, какво ще ни попречи да се усъмним и във Възкресението? Плюс това нека не забравяме, че докато целта на либералните богослови е да предлагат алтернативни гледища, без те непременно да противоречат на основните стълбове на християнската вяра, целта на светските атеисти е съвсем различна – оборвайки ортодоксални идеи като непорочното зачатие, те се стремят да омаловажат цялостния смисъл на християнската вяра.

Какво бих казал аз? Ами бих казал това: за разлика от Възкресението, за което можем да приведем множество доказателства, включително исторически сведения и анализи на съществуващите писания, за девственото зачатие такива доказателства няма. Зачеването на Исус си остава мистериозно и до ден днешен. Но тъй както приемам библейския разказ за достатъчно достоверна история в своята си цялост, така нямам проблеми да приема и непорочното зачатие.

Тъй лесно бихме могли да стигнем до заключението, че ние като християни ако вярваме, че Исус Христос е бил син на Бога и че евангелията достоверно разказват неговата история, то тогава можем безпроблемно да вярваме в традиционните разкази за Рождество като фактологично истинни.

И тъй, весело посрещане на предстоящите празници! И повече положителни емоции. Честно казано се чудя на войнстващите атеисти, които по това време поемат кампания срещу Рождество Христово. Наистина, кому пречи толкова този празник? Трябва да ви кажа, че ми е жал за атеистите, които сипят огън и жупел всяка година по това време. Това да си толкова заслепен, че да не успееш да се зарадваш на празника. Що за тъжен човек трябва да си, че да имаш всяка година такава Тъжна Коледа?!

Advertisements