Безспорно най-големият конфликт между вярата и науката, в частност еволюционната теория, е свързан не толкова с твърдението, че хората са произлезли от по-низши животни, или че еволюционното разбиране за появата на човека противоречи на буквалистичния прочит на книгата Битие. Най-същественият конфликт е свързан с ролята, която играят шансът и случайността в появата на живите организми и човеците. Ние традиционно се мръщим, като попаднем на заглавие в медиите от типа на „Учени твърдят, че животът на Земята е възникнал случайно“ или, каквато е една от последните статии в сайта Наука Офнюз, „Първите хора са се появили на Земята случайно, а не заради климатични промени„. Противна ни е идеята, че ни има случайно, че сме плод на някакви слепи сили, че няма цел на нашето съществуване. Подозирам, че ненавистта към тази идея е дала тласък на съвременните псевдонаучни течения, които кулминират и с безобразната лъжетеория, че Земята е плоска. Как така – ние сме на някаква си мижава планета в безкрайния космос? Пръкнали сме се ей-така от нищото? Абсурд!

Аргументът, който поставят атеистите против съществуването на Бог, може да се сведе до следната постулация (източник):

-Ако има Бог, той е дизайнер на Вселената

-Еволюцията зависи от случайни фактори (например генетични мутации)

-Случайностите са несъвместими с божествения дизайн

-Поради това Бог, ако съществува, не управлява еволюцията или творението като цяло

-Следователно идеята, че има Бог, представлява излишна хипотеза.

Проблемът за случайностите обаче е много по-сериозен, отколкото християните и атеистите си го представят – особено тези, които нямат опит с математиката или статистиката. Започва се още със самата дефиниция на думата „случайност“. Какво разбираме, като кажем „случайност“?

Популярното схващане за „случайност“ е „нещо, което няма дизайн, смисъл, метод или цел“, „несистематично явление“. Именно такава е първосигналната реакция, когато прочетем заглавие от типа, че хората са се появили „случайно“. Но подобна дефиниция на „случайност“ е подвеждаща и доста неправилна. Нека да вземем следния елементарен пример – хвърляте зар. Веднага щом хвърлите зара, може да получите всяко едно число от 1 до 6, с вероятност 1/6. Както учените, така и лаиците биха казали, че резултатът от хвърлянето на зара е случайност. Но това означава ли, че той е безсмислен? Съвсем не – зарът е конструиран с определена цел – а именно, да генерира тези резултати. Така зарът сам по себе си не е несистематичен, а резултатът от него има ясна причина (източник).

Затова нека да разгледаме дефиницията за „случайност“ от гледна точка на науката, но и тук удряме на проблем – различните учени разбират случайността по различен начин. За математиците случайността означава несигурност, за статистиците това е свойство на селекционния процес, за компютърните учени това е отсъствието на белег в низ от битове, за квантовите физици е отсъствие на причина, а за биолозите – независимост на вариациите в потомството. Колкото и да са различни тези дефиниции, те имат едно общо нещо – нито една от тях не подсказва, че случайността непременно означава липса на цел, смисъл или контрол. Оттук идва недоразумението между учените и обществеността – някой посочва феномен в квантовата механика или еволюционната биология и твърди, че той е случаен в научен смисъл. След това въпросният човек веднага превключва на общоприетия мит, че този феномен е лишен от смисъл (източник).

Съществува ли случайността в действителност? Според абстрактната математика, отговорът е положителен- теоремата за простите числа е ясно постулирана – разпределението на простите числа сред естествените е случайно. От богословска гледна точка има само две обяснения за това – или числата са съществували в съзнанието на Бог от вечността или те са били създадени от него непосредствено преди сътворението на Вселената. И в двата случая изводът е ясен – случайността е създадена от Бога и съществува от вечни времена. В сферата на физиката също има случайности. Един типичен пример е пристигането на космически лъчи до даден детектор. „Космическите лъчи“ са всъщност частици – протони или атомни ядра, които идват от междузвездното пространство и преминават през нашата Слънчева система. Те лесно могат да бъдат засечени от Земята или от някой спътник. Пристигането на частичките следват известния принцип на Поасонов процес – който представлява вид случайност. Математическите постулати на Поасоновия процес са ясни и лежат на две предположения – има еднаква вероятност дадени частички да пристигнат за който и да е времеви момент в рамките на интервала, както и че пристигащите частички не зависят едни от други. Това е изключително важно и е хубаво да се знае – частичките се движат съобразно добре известните закони на физиката. Сиреч физиката може да опише движението на отделните частички със своите закони. Но когато частичките са в рамките на една система, тяхното поведение е случайно. Случайността не е само свойство на индивидуалните елементи, но и на системите (източник).

Тук е уместно да повдигнем един въпрос – през по-голямата част от вековете учените са били вярващи. Галилео, Нютон, Паскал. Но през последния един век все повече започва да доминира атеизмът. Какво точно се е променило в науката? Когато през 1687 година Исак Нютон описва известните си три закона за движението в произведението Principia Mathematica, това довежда до революция във физиката. До 19-ти век в академичния свят съществува схващането, че Вселената е от тип „часовников механизъм“ – има ясно постулирани закони, които са направени от самия Създател  – т.е. Бог.  Учените са смятали, че някой ден всички закони ще бъдат до такава степен известни, че науката ще бъде недостижима със своята мощ да предсказва явленията!

Но въпреки че все още би могло да бъде вярно, че живеем в такава Вселена тип „часовников механизъм“, две научни открития разбиват надеждите, че някога ще имаме напълно предсказуема Вселена. Първото е направено в областта на квантовата механика, която описва как функционират процесите при много малки мащаби. Едно от най-важните открития е формулировката за неопределеността от Вернер Хайзенберг, според която мястото и импулсът на дадена частица не могат да бъдат определени едновременно. Колкото сме по-сигурни за местоположението на въпросната частица, толкова по-малко сигурни бихме били за нейния импулс и обратното. В такъв случай на квантово равнище нашите възможности да предсказваме са ограничени.

Второто откритие е във връзка с хаоса. Математически погледнато, хаотичните системи са тези, които са чувствителни към промени в техните първоначални условия. Дори и напълно детерминистични системи могат да проявят хаотично поведение и да се държат по напълно непредсказуем начин (източник).

Така че, откъдето и да го погледнем, науката установява, че случайността съществува. Това е изкушило твърде много хора, за които науката е авторитет, че щом има случайност, не можем да говорим за Бог – а какво да кажем за неговата намеса в света, какво да кажем за пророчества, за предопределеност?

През вековете църквата не е мълчала по въпросите за случайността. Макар и науката днес да установява известни статистически закономерности във физическия свят относно случайностите и предсказуемостта, в миналото редица богослови са разсъждавали по темата, най-вече във връзка със свободната воля и предполагаемата случайност поради човешките решения. Как свободната воля се съчетава с идеята, че Бог е в контрол на събитията, които стават в света? Тук говорим за конфликт, който не е очертан от съвременната философия и наука, а за конфликт, с който Тома Аквински (1225-1274 г.) е бил наясно и е разсъждавал по него. Ето какво е казал той в Summa Contra Gentiles: „Ако всички събития, които се случват във Вселената, включително и случайните, са част от Божията воля, тогава е очевидно, че Божията воля не е достатъчно суверена или че всичко, което се случва, е напълно предопределено“. Аквински обаче не е бил съгласен с този постулат и ето какво подчертал: „Ако Бог предвижда какво ще е събитието, то ще се случи, съобразно втория аргумент. Но то ще се случи по начина, по който Бог е предвидил да бъде. Сега, той е предвидил, че то ще се случи случайно. Несъмнено ще се случи случайно, а не неизбежно. Или иначе казано, това, което Бог желае да се случи посредством разгръщането на случайността, ще се случи посредством разгръщането на случайността“ (Източник: Creating God, Evolving God: стр 45).

В нашите протестантски среди конфликтът е най-ясно изразен сред големия разкол между двете големи школи – тази на Калвинизма и тази на Арминианизма. И в двата случая има консенсус, че ако нещо се случва, то е според Божията воля. Разликата е следната – калвинистите смятат, че Бог още от вечността е предопределил всичко, което трябва да се случи. Според тази гледна точка всяко нещо се случва поради строго определена причина, защото Бог желае случките да се случат поради начертания от него начин.  Според Арминианската концепция обаче Бог е създал хора и ангели със свободна воля, макар че той е в състояние да предузнае какво те биха направили. Поради това всяко нещо, което се случва, си има своята причина, понеже Бог допуска всичко да се случи така, както трябва (източник).

Науката изглежда на пръв поглед да задълбочава проблема. Разглеждаме случайностите не само през погледа на това, което човек върши със свободната си воля, но и тези случайности, които се случват във Вселената, ако и да са плод на физическите закони. Ето защо модерните атеисти като Ричард Докинс сравняват Вселената със „сляп часовникар“, а това е удобна позиция за множество християни, за които нищо не се случва „случайно“. Отново, нека да се върнем към това, описано в началото на статията : „нито една от научните дефиниции не подсказва, че случайността непременно означава липса на цел, смисъл или контрол“.

За един биолог може да изглежда, че, примерно, някоя мутация е вредна за организма. Но ако един човек вярва в Бог и че еволюционното развитие води до определен завършек, тогава думата „случайно“ губи своя смисъл като нещо безцелно. Ако се позовем на християнския апологет Уилиам Лейн Крейг, „представете си, че Бог в своето предузнание е довел до там да се появи мутация в организма не за негова лична полза, но поради някаква друга причина – например, да стане лесна жертва за организъм, който Бог иска да процъфти или дори защото това ще доведе до появата на фосил, който някой ден бих намерил и ще стимулира интереса ми към палеонтологията, така че ще се захвана с кариерата, която Бог е имал като цел на живота ми. В такъв случай мутацията е както случайна, така и смислена“. Разбира се, това не е научно твърдение, пише апологетът Джеймс Бишоп, но когато един учен-атеист нарече случайността „ненасочена“ или „безсмислена“, това е типичен пример, както казва Крейг, за това как „философията на натурализма се опитва да се качи на гърба на легитимната наука“ (източник) .

Ето как логически можем да докажем, че наличието на случайности във Вселената не e несъвместимо с вярата в Бог.

Какъв обаче е този Бог? Деистичен? Теистичен? Ако приемем, че Бог управлява света основно чрез природните закони, това не го ли прави по-скоро деистичен: реално съществуващ, но същевременно ненамесващ се в човешките дела, неинтересуващ се от нас, без отношение към концепциите ни за грях, без да слуша молитвите ни?

По никакъв начин като вярващи не трябва да се чувстваме задължени да прегръщаме деизма. Библията, например, говори за много събития, в които Бог се намесва в конкретни ситуации и променя природните закони – примерно, Христовото Възкресение. Няма никакъв проблем в това да вярваме, че при всяко събитие във Вселената Бог трябва да реши дали да променя хода, или да запази нормалния ход според зададените закони. Това от богословска перспектива може да бъде наречено „позволителна воля“: събития, които Бог ги допуска посредством ненамеса. Бог може да е преброил космите на нашата глава, но поради причини, които не разбираме, да е решил да не се намеси в определени случаи и да не ни предпази от вреда (източник).

Говорейки си за божествени намеси, не мога да спомена един интересен аргумент, който физиците на съвремието повдигат. Защо Вселената изглежда толкова фино настроена (източник)? Защо е такава, каквато е? И ако е фино настроена по начин, който позволява съществуването на живот, има ли някой, който я настройва? Дали това не е признак, че има Бог, който периодично се намесва в творението? Защо да няма Бог, който от време на време подрежда хаоса?

Като заключение искам да кажа, че всички положения винаги трябва и да имаме едно наум, когато си мислим че ако нещо не се вписва в нашите представи за ред, то е случайно или безсмислено. Ето един чудесен пасаж от Евангелието по Йоана, 9-та глава:

И когато минаваше, видя един човек, който беше сляп по рождение.

И учениците Му Го попитаха, като казаха: Равви, кой е съгрешил – този човек или родителите му, за да се роди сляп?

Иисус отговори: Нито този човек, нито родителите му са съгрешили, а за да се явят в него Божиите дела.

Advertisements