Кадър от изстрелването на BulgariaSat-1 този месец

Понеже съм запален космически ентусиаст, често пъти ми се налагам да отговарям на нихилистични подмятания в стил „добре де, като имаме толкова проблеми на Земята, защо ходим в космоса?“. За последен път писах по тази тема през март 2016 г. след изстрелването на ЕкзоМарс-2016 (вижте тук), а преди един месец излезе подробна информация за това как изследвания на борда на „Международната космическа станция“ ни помагат да преборим рака (справка-тук). Днес ще предложа малко по-различен поглед към темата. Тъй като християнската култура е оставила огромен отпечатък върху развитието на европейската общност, ще разгледаме стремежите да усвоим космическото пространство през призмата на християнската вяра. Съвместими ли са библейските учения с космическата експанзия? Одобрява ли Бог космонавтиката? Има ли морално право един християнин да участва в космически проекти?

Преди да изложа гледната си точка, трябва да подчертая следното: има християнство и християнство. Католиците са най-отворени към научните открития и технологичния прогрес – например, има Папска академия на науките. Православните са по-неутрални – православните събори не са обсъждали подробно, нито са излизали с решения как да съвместяваме спорните научни открития и технологичните стремежи с христовата вяра. Най-сериозен отпор срещу науката и технологиите се среща сред протестантите, което е жалко, тъй като аз принадлежа към този християнски клон. Враждебността вече е започнала да добива дори параноични измерения – отричат се не само „спорните“ научни открития като тези в областта на еволюционната биология и невробиологията – вече се отхвърлят отдавна известни факти като гравитацията и (изненада!) дори кълбовидната форма на Земята.

Но християните нямат основателна причина да се страхуват от научните открития. Да разбираш науката и законите, на които се подчинява светът, е част от Христовото поръчение да възлюбиш Бог с всичкия си ум (Марк 12:30). Със сигурност Бог е създател не само на невидимото, но и на видимия, физическия свят. Ако приемем, че светът сам по себе си говори за своя създател, защо трябва да подлагаме под съмнение всяко ново откритие? Приемайки научните открития, ние не разбираме ли по-добре начина, по който Бог твори и се изявява в сътворения свят?

Технологиите сами по себе си не са нито добри, нито лоши. Те могат да служат и за добро, но и за лошо. Но в продължение на години атеисти и други критици на християнската вяра обаче твърдят, че това не е учение, което се споделя от Библията. Нали хората са построили гигантска кула, но Бог така им се ядосал, че им объркал езиците (Битие 11:1-32)? Поради този пасаж, казват атеистите, библейският Бог не одобрява технологиите и едва ли не иска от нас да пасем трева.

Но за пореден път атеистите недоглеждат това, което Библията ни учи. Текстът в Битие трябва да се чете в рамките на целия контекст – при това ние трябва да следваме следното правило: Библията е писана към нас, но не е писана конкретно за нас. Тя е писана за народа на древен Израел и се тълкува съобразно тази култура. Този народ е имал свое собствено виждане за света, своя собствена космология и представа за структура на Вселената. Действително древните култури на близкия Изток са смятали, че единственият свят за тях са били само тези земи, които са познавали (Месопотамия и близките околности), че небето е било твърдо, над него е имало голям океан, а отвъд небесния океан вече се е намирало същинското небе, което е царството на Бога:

Бог не е възнамерявал да предаде ново научно познание на древните – той просто е възнамерявал да им предаде познание за себе си и за своята същност. Тъй че, ако приемем, че разказът в Битие 11 глава има  исторически корени, а не е просто алегория, възможно е древните жители действително да са строили кулата с идеята да стигнат до небето – до самата твърд, така, както са вярвали.

Но не самата кула като технология е била проблемна в очите на Бог, нито това, че са използали кирпичи вместо камъни, а мотивите, с които хората са подходили. Накратко: хората са искали да се съберат в град, да построят кула до небето, да „си спечелят име“ и най-важното: „да не би да се разселят по цялата Земя“. Това е бил основният проблем. Бог ясно е постановил на хората, че те трябва да се размножават и да завземат нови и нови земи (Битие 9:1) и именно на тази повеля те не са се покорили. Разбъркването на езиците е действие, чрез което Бог постигнал следното: хората започнали да се обединяват само с тези, които говорят техния език, образували се племена и групи и те се пръснали така, че започнали да покриват цялата Земя. Библейското послание е напълно ясно : Бог никога не е бил против заселването на други, непознати на човека земи и това е нещо, което не е било просто окуражавано – а дори заповядано.

С идването на Исус Христос неговите последователи придобили ново поръчение – да бъдат свидетели за Него, „както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, до края на земята“ (Деяния 1:8). Истинската трагедия в цялата човешка история е, че нито първото поръчение (това в Битие), нито второто поръчение (това в Деяния) са минавали гладко и по правилен начин. Тук трябва да подчертаем дебело, че ако днес си мечтаем за колонизацията на космоса и планетите, това съвсем не е нещо без аналог в човешката история (източник). След като Колумб открил Америка през 1492 година, хората започнали да мечтаят да се отърват от проблемите на „Стария свят“ и желаят да построят един нов ред в „Новия свят“. За европейската цивилизация от това време Европа, Азия и Африка са били единствените светове, които са познавали. Америка е бил „Новия свят“, но той не е бил „нов“ в истинския смисъл – той е бил част от Божието творение. Но е имало още един, много сериозен проблем – европейците не са били първите хора, които са го „открили“. Други цивилизации са пристигнали там преди столетия и са се заселили. Възникнали тежки дебати – какво да правим тези хора? Всъщност хора ли са? Носят ли в себе си душа? На 2-ри юни 1537 г. папа Павел III забранил поробването на местните жители на Америка и постановил, че това са хора, които имат души. Въпреки това колонизацията на Америка се оказала турбулентен, насилствен процес, свързан с унищожаването на езическите култове, отчуждаването на местните индианци и дори с поробването на хора. Не смятам, че точно това Бог е имал предвид, когато е казвал „плодете се и населявайте Земята“. Но уви, такава е историята.

Днес космическите колонизатори нямат (поне на този етап) горепосочения проблем – космосът, поне близкият, е пуст. На Луната няма друга цивилизация. Нито на Марс. В рамките на хилядолетно развитие на човешката цивилизация философи и учени открили важни факти за структурата на света – Земята не е плоска, а е кълбо, което се върти около Слънцето (а не обратно), при това тя не е единствената планета, има други небесни тела около нашето Слънце, нещо повече – има други Слънчеви системи, които обикалят около центъра на нашата Галактика, а и Галактиката не е единствена – има множество други Галактики в цялата Вселена. Възможно е и нашата Вселена да не е единствена – напоследък се говори все повече за съществуването на „мултивселени“. При всички положения обаче е ясно едно – близкият космос и околните планети не са част от небесното царство на Бог. Напротив, те принадлежат на видимия свят, изградени са от същите химични елементи, които изграждат и нашата планета и отивайки там ние не отиваме с намерението да открием трона на Бог, а просто се отправяме, за да видим какво представляват другите земи сами по себе си. Марс и Луната не са много по-различни от най-дълбоките части на земните океани, нито от най-суровите места на ледения континент Антарктида – те са просто част от Божието творение, които предстоят да бъдат изучени в детайли.

Сега, след като (надявам се) е ясно какво представлява космосът, остава да поразсъждаваме върху мотивите – защо го изучаваме, защо искаме да го усвоим и да го заселим, трябва ли да го правим, какво ще получи човечеството от това и (в християнски смисъл) как се вписва космическото заселване в живота ни като християни.

Великите умове на днешното време имат разнообразни мотиви за колонизация на космоса. За Стивън Хокинг космическата колонизация е гаранция, че човечеството няма да бъде унищожено в случай на глобална катастрофа. По-рано през годината великият физик оповести (източник), че ние задължително трябва да положим началото на разселването на планетата максимум до 30 години, в противен случай свръхзаселването и климатичните промени ще доведат до колапс на цивилизация. Подобни са и мотивите на Илон Мъск. Той също е убеден, че ако останем на Земята завинаги, в един момент ще настъпи масово измиране за човечеството (източник). Проблемът на подобна обосновка е, че това е крайно негативна причина за заселването на космоса. Или иначе казано, ние отиваме там от страх, че нещо може да ни се случи. Страхът ли трябва да е основният стимул?

Вероятно във вашите очи е странно един християнин да говори за позитивизъм, при положение, че една част от учението на християните се свързва с негативизъм – говоря, разбира се, за т.нар. Второ пришествие, обещанието на Исус, че някой ден ще се върне на Земята и че ще съди и живи и мъртви – т.нар. „Страшен съд“. Всеки християнин вярва, че ще има второ идване. Но частта за страшния съд и изпращането на неправедните в Огненото езеро е само едната страна на историята. Есхатологичният плам, който периодично ни обзема, ни изправя пред още един неочакван проблем – текстовете в Библията ни говорят за физическо завръщане на Христос, при това не къде да е другаде, а на Земята. На пръв поглед уж изглежда, че сме изпратени пред ясна и категорична дилема – или трябва да изберем да вярваме във второто идване на Исус, или в космическите колонии – среден път няма. В Откровение 1:7 се казва, че Исус идва с облаците и че всяко око ще го види. Но ако изберем да вярваме в тези стихове буквално, ние имаме проблем още тук, на самата Земя. Как може да стане така, че Исус ще се появи навсякъде, във всяка една точка от земното кълбо? Какво ще кажем за часовите зони? Ако, да кажем, Исус се спусне от небето и се приземи в Израел, как ще го видят тези от другата страна на Земята? Космическите колонии представляват едно своеобразно задълбочаване на проблема – ако до един-два века усвоим не само околоземното пространство, но и Луната и Марс, възможно ли е чисто хипотетично да има идване на Исус според описаното в Библията? Християнският писател Стефан Бърнет ни напомня, че християните имат различни виждания как Второто пришествие може да се случи (източник) – например в последната книга от поредицата „Оставените“ е отбелязано, че Исус наистина се връща в Израел в плътската си природа, но от другата половина на Земята хората получават масово видение за прииждащия месия. Но това е само едно възможно решение, при това е чисто човешка приумица. Друг християнски автор, Тони Брийдън, правилно отбелязва (източник), че във физическия свят (който включва и Земята, и Марс, и Луната), който е създаден от Бога, нищо не би попречило Христос да се завърне по всяко едно време и на всяко едно място, защото Той е господарят и може да промени физичните закони както си иска, дори и да ни е трудно да го повярваме. Наистина, нито един астронавт няма да бъде изоставен, само защото се е отправил на място, което ни се струва далечно! Пророчествата за края на света със сигурност не са попречили на смели християни – астронавти да стъпят на Луната, нито да живеят на „Международната космическа станция“. Самият Вернер фон Браун, бащата на съвременното ракетостроене, е бил християнин (източник).

Християнският автор Джонатан Мерит (източник) е на мнение, че вярата в последните времена се явява като спирачка на ентусиазма за изучаване и усвояване на космоса, но причината е глуповата – много от евангелистите са убедени, че Исус ще се завърне в края на техния житейски път – максимум до 40 години. Ако Исус се върне на Земята толкова рано, тези християни заключават, по-добре е да се откажем от финансирането на космонавтиката и да се заемем с проблемите на Земята. Проблемът на този светоглед, напомня Мерит, е че е антибиблейски – на никого не е дадено право да знае кога ще се върне Исус и никой няма право да поставя срок затова. Самата Библия го забранява.Кой ти гарантира изобщо, че ще видиш Христовото завръщане до края на твоя специален живот? Толкова много светци и ревностни християни не са го дочакали, защо си мислиш, че ще си специален? Исус действително може да се завърне днес или утре, но може да се завърне след 100 години, след хилядолетие, след пет хилядолетия и дори в по-далечното бъдеще!

С други думи, християните са наистина задължени да имат такъв морал и стоене пред Бога, като че ли той ще се завърне още утре, но те същевременно трябва да планират живота си като че ще доживеят до дълбока старост и поради това е необходимо да оценяват настоящето и разполагаемото бъдеще време като огромна отговорност.

Космонавтиката съществува – харесва ли ви или не. Ранни космически дейци като фон Браун, като Джон Глен (първия американец, обиколил Земята), като Джеймс Ървин (един от астронавтите, стъпили на Луната) са били ревностни християни.  Голяма част от съвременните руски космонавти са православни християни. Джефри Уилиамс, астронавт, който миналата година беше на Международната космическа станция, е посветен християнин и автор на книгата „Творението на Неговите ръце: Поглед към Божието създание от космоса„. Но много други важни личности са агностици или атеисти. Стивън Хокинг, физик и основател на идеята Breakthrough Starshot за мисия до Алфа Кентавър? Атеист. Илон Мъск? Атеист, смята, че религията и науката не могат да съществуват заедно .

Обаче трябва ли фактът, че много съвременни и известни космически дейци са противници на религията, да изкушава християните да отричат космонавтиката и нейните постижения? В никакъв случай – и стигаме до първата голяма причина защо християните трябва да подкрепят космическите изследвания. Казано накратко, християните трябва да присъстват и да участват в тях, защото мястото им е сред цялото общество без изключения. Има два варианта – единият е да си заровят главата в пясъка, да кажем „това не ми харесва, някакви учени се правят на богове и ходят там, където не им е работата“. Брийдън се страхува от точно това развитие на нещата – въпреки че имаме невероятен пример, който вярващи астронавти ни дават, християните ще зарежат космоса по същия начин, по който в близкото минало са зарязали и научната фантастика,  обричайки я да бъде безбожна област. Другият вариант е християните да прегърнат прекрасната идея за космическа експанзия. Брайдън подозира, че според него причината Бог да ни заповяда да се плодим и да се разселваме е защото има твърде много неща от този свят, които не сме видели. Възможно е междузвездните открития да са следващата покана на Исус Създателя, който ни казва „ела и виж“.

Науката е прекрасна! Нещо повече – ранните научни открития са направени от християни (справка: Наистина ли църквата е спирала и продължава да спира прогреса на науката? ). Широкото прилагане на науката в практиката и развитието на модерните технологии се случва едва през 19-ти век. Преди това единствената причина, поради която хората се занимават с наука, е любопитство или религиозна набожност. Християните са вярвали, че Бог е създал Вселената и е определил Законите на природата. Да изучаваш тези закони е бил начин да се прекланяш на Бог. Имало е много малко други причини да се занимаваш с науката, освен да я приемеш като религиозен дълг. Именно вярата е била тази, която е накарала Коперник да отхвърли грозната Птолемеева Вселена. Религиозната вяра е довела до това Йохан Кеплер да открие структурата на Слънчевата система, тя е накарала Максуел да сведе електричеството и магнетизма до серия уравнения. Днес ние разглеждаме науката най-вече през нейните приложения и смятаме, че ценни за обществото са само тези научни клонове, които водят до пряка полза и изобретения. Що е това тесногръдие, което обзема всякакви хора, включително и вярващи? Нима сме започнали да губим преклонението си от красотата на света?

В този ред на мисли през призмата на християнството ние можем да предложим една изключително позитивна причина да отидем и усвоим космоса. Според проф. Дъглас Истс (източник)самите извънслънчеви планети възвестяват славата на Бога. Когато Бог е създал света, той не е включвал само Близкия Изток или Стария Свят, но цялото творение – цялата Вселена. Ако някой ден човек стигне до новооткритата планетна система TRAPPIST-1, това ще е естествено продължение на изучаването на един свят, който е сътворен от Бога и поради това ще е нещо добро.

Технологиите, за пореден път подчертавам, са сами по себе си нито добри, нито лоши. Ние можем да ги използваме за добро, но и за лошо. Би било лошо, ако използваме космонавтиката за войни. Но можем да я използваме и за добро. В началото на статията подчертах, че изследвания на „Международната космическа станция“ ни помагат да разберем механизма на туморните заболявания. Като християни ние нямаме право да пренебрегваме нито едно технологично достижение, ако то има потенциал да спомогне за облекчаването на страданията на Земята. Да, ние усвояваме космоса, отправяме се към Луната и Марс, но по пътя ние откриваме нови неща, които иначе няма как да бъдат открити, освен ако не отидем там. Тези нови открития променят живота ни по уникален начин.

Така християнската ни обосновка за усвояването на космоса може да бъде не просто по-позитивна, но същевременно и по-рационална от тази на някои атеистични мислители. Не се наемам да прогнозирам дали има или няма извънземен разум. Според Аркадий Стругацки, летящи чинии или има, или няма, независимо от това дали вярваме в тях или не. Но защо толкова много искаме да осъществим контакт с извънземните? Наскоро един приятел-пастор ми каза, че се опасява, че основната обосновка на света е едва ли не да се свържем с тях, за да ни решат собствените проблеми. Което, само по себе си, представлява чисто религиозен мотив в стил „вярваме в тях, за да ни спасят“. Но ние нямаме нужда от алтернативна религия. Далеч по-разумно е да усвояваме космическото пространство не с цел да намерим някакъв спасител, а защото чрез откритията, които ни разкриват как функционира Вселената, можем със собствени усилия да подобрим живота си към по-добро.

Но може би най-важната причина, поради която е добре да летим в космоса, е защото това ни дава нова перспектива за Земята и мястото на човечеството сред необятния космос. Погледът към нашата крехка планета от далечната пустош може да промени живота на човек завинаги. Астронавти нееднократно са докладвали за духовни преживявания по време на космическите си мисии (източник). За тях това е било нещо добро. Може би някой ден, когато космическият туризъм се развие и все повече хора видят Земята със собствените си очи, това ще им помогне да прозрат истини за духовния характер на света, които до този момент са им убягвали от хоризонта.

В такъв случай кой би казал, че космонавтиката не е нещо прекрасно?

Advertisements