На 16-ти април 2017 г., сиреч в неделя, хората отново ще отбележат Великден и ще започнат да се поздравяват с „Христос Воскресе“ – „Воистина Воскресе“. Но дали това не се е превърнало просто в един навик, в един утвърден от десетилетията обичай? Влагаме ли наистина смисъл в това, в което казваме?

Голяма част от скептичните хора, а и повечето от светските историци биха се съгласили относно някои основни факти за Исус Христос. На първо място историческите доказателства показват, че наистина е имало такъв човек и въпреки че в последните години продължават да се появяват публикации и книги, оспорващи неговото съществуване, те рядко срещат приемственост. Историците като цяло се съгласяват за следните факти от живота на Исус: роден е около момента, в който почваме да датираме „Новата ера“, най-вероятно -4 г. пр.н.е. Живял е в семейство на дърводелец и вероятно самият той е станал такъв. Повечето светски историци са съгласни и с твърдението, че Исус е бил кръстен от мистик, наречен Йоан Кръстител и скоро след това е започнал да проповядва за „царството на Бога“. Бил е известен като лечител, пророк и учител. Накрая е бил разпънат на кръст и загинал мъченически (източници 1, 2).

Но че е възкръснал? Тази претенция идва твърде много за скептиците. Научната обосновка срещу възкресението е ясна – веднъж щом умреш, значи си умрял – толкоз. Това е принцип, на който светът се подчнява. Няма такова нещо като връщане към живота. Хайде да не се занасяме – в 21-ви век сме, науката е натрупала толкова много факти, които оспорват съществуването на каквито и да е божества, божествени възкресения, изцеления. Не можем да сравняваме днешните познания, които са огромни по количество, с познанията на човечеството от древни епохи, които днес преспокойно биха могли да се съберат в един смартфон.

Обаче хората и в древността са знаели много добре, че мъртвият човек стои мъртъв и не оживява отново. Макар и през 1-ви век преди Христа да не е имало концепции за „натурализъм“ и „материализъм“ в смисъла, в който влагаме днес вследствие на развитието на философията и науката (не говорим за древните философи), хората и тогава са били скептични относно идеята за възкресение. Хипотезата, че Исус не е  възкръснал, а учениците или непознати хора са откраднали тялото му, съществува не от днес или вчера – а от най-най-ранното християнство – тя е описана в Евангелието на Матей. Звучи толкова елементарно, нали? По подразбиране големите твърдения изискват големи доказателства. Твърдението, че Исус е възкръснал, е голямо твърдение. Прилагаме бръснача на Окам – в отсъствие на доказателства за противното, търсим по-натуралистични обяснения – много по-вероятно е учениците да са откраднали тялото и да са разпространили слуха, че е възкръснал. Чиста работа! Няма възкресение, няма бог, има само измислена история от хора, на които им се иска да вярват в бог!

Но ако изключим атеистите, дори и сред вярващите думата „възкресение“ е твърде неясна и има много разнородни тълкувания. Ние се опитваме най-често да си обясним възкресението с някакво магическо пренареждане на атомите и молекулите в мъртвото тяло, някакъв неочакван рестарт в клетките на трупа и повторно възобновяване на биологичните функции. Не е нужно да казвам, че това е налагане на модернистичен поглед върху някакво събитие, което уж се е случило, но не сме много сигурни в това.

Само че ако трябва да цитираме думите на един професор по теология, „Ако имаше видеокамера в онази първа Великденска утрин, не мисля, че щеше да запише Исус, който ходи извън гробницата“ (източник). Склонен съм да се съглася с това твърдение, дори и лично аз да съм на мнение, че Възкресението е съвсем реално събитие.

Библейските евангелия разказват за последвалите събития по различен начин, от различна гледна точка. Матей 28-ма глава разказва за драматично събитие – голям трус, за стражари, които треперят и стават като мъртви, за ангел, който отмества камъка на гроба. Мария Магдалена и „другата Мария“ отиват да видят гроба и на тях ангелът им казва да не се боят, защото Исус е възкръснал.  Йоан 20-та глава разказва, че Мария Магдалена отива при гроба и действително вижда отместения камък, след това тя се затичва и отива при Петър, на който казва: „Вдигнали са Господа от гроба и не знаем къде са го положили“. Петър влиза вътре, вижда сгънатите дрехи, но е объркан и не знае какво става, но „другият ученик“, който е с него, влиза и пръв повярва. Учениците се връщат пак у тях си, а Мария стои отвън пред гроба и плаче. Надниква в гроба и вижда ангели, които я питат – „Жено, защо плачеш?“ След това тя се обръща – вижда Исус, но … изненадващо, не го разпознава, Йоан 20:15 твърди, че тя го е сбъркала с градинаря! Исус й заръчва да не се допира до него (много изненадващо) и казва да отиде при братята му, след което тя дохожда при учениците. Съгласно Лука 24:16, двама души не успяват да познаят Исус (очите им са възпрени). В Матей 28:17 даже направо се казва, че Исус се явява на 11-те ученика, но някои се усъмняват.

Въпреки че има очевидни разлики между разказа на отделните Евангелия за това, което се случва, и поради това много скептици се усъмняват в достоверността им, хипотезата, че учениците са откраднали тялото и са си съчинили историята, някак не се връзва. Това не изглежда като умишлено съчинена история. Напротив – разкрита е действителна история, някакво реално събитие, което сварва група от хора тотално неподготвени, объркани, съмняващи се, отказващи да приемат това, което се случва (източник).

Оттук нататък започват всякакви рационализации относно това, което се е случило. Исус Христос наистина ли е възкръснал от мъртвите? В плът и кръв ли е възкръснал, или е било нещо като дух? Да не би Мария Магдалена и учениците да са изпитали някакви халюцинации? Или просто са си въобразили?

Църквата вярва, че Исус Христос не е някакъв призрак, някакъв дух. Напротив – той е възкръснал в плът и в това сме убедени всички християни. Онзи ден обаче имах разговор с един приятел от БХСС и той е категоричен, че възкресението на Исус не може да се редуцира по значение до предишни чудеса като възкресението на Лазар. Възкресението на Исус не е просто биологичното завръщане на живота в мъртвото тяло. То е и това, но и нещо „свръх“-това, нещо повече. Както Джоузеф Ратцингер (бившият папа Бенедикт 16-ти) казва (източник) – възкресението на Исус е уникално, сингулярно събитие, което разбива границите на човешкото разбиране.  Невероятни, нови неща са се случили след възкресението на Исус. Исус след възкресението, изненадващо, ненадейно се е появявал, например, сред учениците зад заключени врати – и въпреки това разказът свидетелства, че той е бил в плът и кръв и е предлагал на Тома Неверни да бръкне в раните му и да се убеди в това!

Но това не е нарушение на старите, известни на нас природни закони според Ратцингер, а е много повече въвеждането на нещо изцяло ново, непознато до този момент.

Това е твърде радикално виждане, чуждо на скептиците и на атеистите. То е ново измерение на реалността. Не говорим за събития, които вървят противно на това, което науката открива – а говорим за нова реалност, която (все още) не може да бъде обяснена от науката. Което е от голямо успокоение за тези, които се чудят как да съчетаят невъзможната история за Христовото възкресение с това, което учените ни разкриват за Вселената. Такова нещо просто не ни се налага да правим.

От друга страна на мен ми се струва, че малко смирение сред академичния свят никак няма да е излишна. От онзи ден участвам в един форумен спор във форума Читател.net за същината на атеизма. За грамотните хора е напълно ясно, че науката си има своите ограничения – тя е ограничена от методологическия материализъм, който по никакъв начин не те задължава да бъдеш и онтологически материалист. Въпреки това атеистите продължават да настояват, че човек не може да бъде грамотен и учен, без да е атеист, и че само атеистичният „прочит“ на това, което естествознанието открива, е правилно. Честно казано това е традиция, която трябва да бъде прекратена. То и за това много от съвременните атеисти-философи се смеят на „поп“ атеистите, модерните атеисти като Джери Койн, Сам Харис и Ричард Докинс. Специализирани само и единствено в „точните“ науки, с изключително повърхностни познания по философия и повърхностни познания по историята на християнството.

Advertisements