В продължение на дълги години много учени и философи смятат, че фактите говорят сами за себе си. Там е проблемът – фактите не го правят, те не говорят сами за себе си 🙂 Поради това в България, а и в световен мащаб, се налага да има хора, които се грижат за това да превеждат науката на популярен и достъпен език за обществото. Лошото е, че популяризаторите стават все по-неефективни в тази задача. Погледнете наоколо и се огледайте колко хора смятат, че: Земята е на 6 000 години, никога не е имало еволюция, американците не са стъпвали на Луната, няма климатични промени, ракът се лекува по някакъв прост начин, но фармацевтите никога няма да позволят да се разчуе името на лекарството. Може би вие, които четете този блог, споделяте някои от тези възгледи. А знаете ли, че в последно време започвам да се сблъсквам с хора, които са толкова убедени в глобалната конспирация, че смятат, че всички правителства и институции крият, че Земята е плоска? От години съм наясно, че на Запад съществува общност на плоскоземците, но за мен беше шокиращо да науча, че подобни чешити има и у нас. Да се чуди човек на какви хора попадам 🙂

Може би затова уважавам работата на Йордан Стефанов, създател на страницата „Наука и критично мислене“ и автор на блога 6nine. Накратко казано, г-н Стефанов громи не просто псевдонауката – той громи опасната псевдонаука. Тази, от която може да ти зависи живота – рискови практики като пиене на сурово прясно мляко, пиене на урина, въздържане от ваксинации, пълно ограничаване на животинските продукти в менюто. За най-лоша беда пседонауката от този тип има и медийно лоби. Дори и само поради този факт г-н Стефанов заслужава подкрепа за това, което върши.

Ето защо се смущавам, когато чета коментари като горния в неговия блог. Не че се дразня заради правописната грешка, да знаете, щото и аз съм зле с пунктуацията и граматиката, а за смисъла… Напълно съм наясно, че популяризирането на науката е неблагодарно занимание в моментите, когато се мъчиш да обясняваш на хората отсреща фактите, а това, което срещаш, е следното:

… та в този смисъл човекът си е прав. На който му харесва, да чете – на който не му изнася, окей, прав му път. В миналото и аз доста често реагирах така.

Но от всички подходи за популяризиране на науката изобщо не смятам, че това е най-правилният. Струва ми се, че агресивният подход на популяризация се наложи през последните десет-петнайсет години с развитието на интернет, защото всеки се сдоби с правото не само да чете, но и да говори – а привържениците на лъженаучни теории говорят много, дори и нищо да не четат освен форумите в мрежата. Съответно се налага като схващане, че учените и популяризаторите също трябва да са толкоз шумни, за да достигат посланията им до публиката. Тъй че – има някои хора, които крещят, че кацането на Луната е измама? Ами да, и ние трябва да крещим. Има много фундаменталисти и креационисти? Значи трябва и популяризаторите на науката да са атеисти, при това не просто атеисти, а милитантни атеисти. Много, ама много гласовити са Ричард Докинс, Сам Харис и Джери Койн. Новоизлюпилите се български популяризатори на науката се учат и взимат пример най-вече от такива от тях.

Но този тип популяризация не върши работа – псевдоучените са по-гласовити от всякога, а хората продължават да вярват в глупости.

А за да разберем защо хората продължават да вярват в глупости, трябва да се обърнем към … науката 🙂 През последните години се натрупаха достатъчно открития в областта на невронауката, за да схванем същината на проблема, да си извлечем поука и да подобрим начина на комуникация с публиката.

Един от най-успелите невроучени с множество публикации в реномирани списания е Антонио Дамазио. Някои от книгите му са достъпни на български. Дамазио работи с хора с мозъчни увреждания и прави фундаментални открития, които разтърсват света. Той установява следното: хора, които имат увреждане на тези части от мозъка, които са отговорни за създаването на емоциите, изглеждат напълно нормални, с едно изключение – не изпитват емоции и това, което е най-шокиращо – изглеждат неспособни да вземат решения. Тези хора могат да ти разкажат какво трябва да свършат по логичен път, но не могат да вземат решението за него. Какво трябва да вечерят – пилешко или свинско? Има предимства и недостатъци ако избереш едното или другото, но понеже няма очевиден рационален отговор, тези хора не са способни да вземат решение.

Емоциите са изключително важни за вземането на решения. Науката установява следното – често пъти в практиката стигаме до заключението, че това, което правим е логично. Но де факто самият момент, в който вземем нашето решение – това е абсолютно винаги емоционален акт.

За съжаление взимането на решения не е ограничено само до ежедневните ни занимания, но и за това кои философски идеи да подкрепяме и кои факти да приемаме. Професорът от Йейл Дан Кахан установява, че първо емоционално решаваме в какво да вярваме. Едва след това започваме да обвиваме нашите вярвания в рационална форма.

Какво общо има това с ирационалните вярвания? ВСИЧКО! На 21-ви януари Метю Хорнси, Дан Кахан и Трой Кампбел преставиха на симпозиума Rejection of Science: Fresh Perspectives on the Anti-Enlightenment Movement последните си открития по темата защо хората отричат научните факти.

Оказва се следното – отрицателите на науката са много и най-разнообразни. Толкова са разнообразни, че между, да кажем, един антиваксър, един антиклиматично настроен, един креационист няма никакъв общ  географски, икономически или културен бекграунд. Има само едно-единствено общо нещо – и то е, че в тяхната привързаност към определени схващания, отрицателите имат определени философски, политически, верски предиспозиции. И към тези предиспозиции те ще са привързани винаги, независимо от фактите, които им се предоставят.

Разберете го – ние, хората, сме емоционални. Всички. Без изключение. Емоциите само по себе си не са нещо лошо, защото благодарение на тях можем да взимаме решения. Научен факт. Лошото е, когато позволяваме на емоциите да замъгляват рационалното. Бил съм свидетел на срещи между интелигентни хора (да кажем висшисти с образование поне бакалавър), в които има такива караници, след което става един човек и казва : „Хора, мислете, не решавайте емоционално“. След това някой нещо го обиди и привърженикът на рационалното мислене се ядосва, става емоционален и нарушава собствения си принцип.

Хората са толкова емоционално прикрепени към философските или верските предиспозиции, че в един спор между, да кажем, атеист като Ричард Докинс и вярващ като Джон Ленокс, не може да има победител. Това е ясно – нито единият ще отстъпи, нито другият. Споровете се превръщат в състезание по оратостване и това е хубавото за публиката им – хората гледат, радват се и току виж някой нещо ще научи… Може ли даден човек да промени философките си виждания? Може, разбира се! Но много рядко става пред лицето на фактите. Най-често човек променя философията си след силно, емоционално, разтърсващо събитие, което го кара да поставя под въпрос устойчивите си възгледи, към които се е придържал през годините.

Остава обаче най-важният въпрос – как да достигнем до обществото като популяризатори на науката. Как да могат фактите да бъдат възприемчиви?

Ясно е, че агресивното навиране в лицето няма да помогне. Стилът „ето ги фактите, или ги харесваш, или не… Unfollow, unlike“ – това не работи. Метю Хорнси, Дан Кахан и Трой са категорични, че за да убедим даден човек, трябва да разберем скритите му мотиви и вярвания. И чак след това популяризирането на наука трябва да бъде подравнено с тези мотиви и вярвания.

Хората, които атакуват еволюцията, го правят, защото смятат, че еволюцията подкопава техните вярвания, пише физикът и популяризатор Фил Плейт. Затова подходът трябва да е различен – отсрещният човек първо трябва да бъде убеден, че еволюцията не подкопава верските му възгледи. Могат да бъдат давани примери – папа Йоан Павел II-ри е бил убеден, че еволюцията е установен факт. Директорът на проекта Човешки геном – Франсис Колинс – също. Колинс е както учен, така и вярващ. Значи проблемът не е, че еволюцията е анти-религиозна. Атеистична ли е еволюцията? Не. Еволюцията не заема позиция по въпроса дали има или няма бог или богове, казва Фил Плейт.

Знаете ли, напоследък си мисля, че в съвременния свят има криза на идентичността на науката. Елитарна ли е науката? Много хора (включително и учени) смятат, че науката трябва да бъде ексклузивна, а не инклузивна. Типичен пример е Пол З. Майърс, който твърди: „Ако не си атеист, не правиш науката по правилен начин„. Физикът Лорънс Краус налива огън в мелницата: „Всички учени трябва да бъдат войнствени атеисти„. Притеснявам се, че подобни изказвания отиват в много, много опасна посока – едва ли не, ако имаш определени вярвания, не можеш да се занимаваш с наука. Вярваш в Бог? Не можеш да бъдеш учен. Вярваш в извънземните? Не можеш да бъдеш учен. Допускаш възможността за конспирации и заговор? Не можеш да бъдеш учен… Аз обаче не смятам така. Нали съм популяризатор на науката? Нали основната ми цел е тя да стига до всеки един човек? Еми аз съм на мнение, че науката трябва да бъде инклузивна, а не ексклузивна. Тя трябва да бъде отворена за всички. Всеки човек, независимо от философските си виждания и разбирания, трябва да получи възможността да бъде приет и да допринася за развитието на науката.

Нека да не забравяме – и Едгар Митчел, астронавт от програма „Аполо“ и човек, стъпил на Луната, вярваше в НЛО, че даже призоваваше правителствата да разсекретят истината за НЛО. Не е нужно да споделяме неговите възгледи – те безспорно са ненаучни. Но в това, в което не се съмнявам е, че въпреки тези шантави вярвания, той е бил много добър астронавт. И поради този факт е  спомогнал за напредъка на науката въпреки всичко. Да не се чудите, но не подписах отворените писма срещу наш учен, който се занимава с уфология. Не че не съм съгласен с критиката. Напротив – съгласен съм, аргументите за гущери на Венера са лесно оборими, защото мога да се позова на експерименталните данни, с които да ги оборя. Не смятам обаче, че възникналата ситуация беше обяснена на достатъчно достъпен език пред обществото. А именно – проблематично е не в какво даденият човек вярва, а каква му е аргументацията. Личната вяра си е вяра – тя е неприкосновена. Аргументите обаче подлежат на проверка. Така работи науката. Защо не беше обяснено това както трябва пред обществото, аз не знам – подозирам, че съществува известна комбинация от медиен антагонизъм към интелектуалния ни елит, както и неспособност на много умни и грамотни хора да се аргументират пред камерите.

Advertisements