Чудна случка ми се случи преди няколко дни. Бях въвлечен в спор относно абортите с една жена, която, поне според това, което показва Фейсбук профилът й, работи в организация за популяризиране на науката и промотира скептичното мислене. За какво скептично мислене става въпрос, ще разберете след малко. Спорът беше за правото на жените да извършват аборт по тяхно желание, когато не са налице медицински причини, застрашаващи живота на детето или жената. В течение на спора аз посочих, че абортът като процедура носи известен процент риск от неуспеваемост, при това тази неуспеваемост може да доведе до раждане на дете с увреждания. Такъв е случаят с Джосия Пресли – момчето е родено с деформирана лява ръка, за която се счита, че е следствие от неуспешния медицински аборт на майка му. Когато посочих че, макар и рядко, такива случаи има, мнението ми беше окачествено като „религиозен булшит“. Жената, иначе популяризатор на науката, скептик и атеист, въобще не изслуша аргумента ми. Не го провери дали е верен и дали има резон в това, което казвам. За нея по-важно беше да ме нападне за мотивацията ми да извадя този аргумент, която изхожда от християнските ми разбирания. С други думи, аз бях дискриминиран не заради това, че аргументът ми е примерно погрешен, а именно за това, че съм християнин.

Голяма част от атеистите обвиняват религията и религиозните хора в нетолерантност, в това число и християните. Нещо повече – християните са нетолерантни, защото техният Бог е ужасяващо нетолерантен. Християните не са склонни да приемат нищо, което противоречи на техните вярвания и поради това непрекъснато се противопоставят на светското общество, светските обичаи, а най-големият им грях е, че не са толерантни към съвременните научни открития и ги отхвърлят без изобщо да ги проумеят. Сиреч – християнството е безспорен враг на научно-техническия прогрес и на развитието на обществото.

Моето мнение е малко по-различно. Съвременната наука (източник) наистина установява, че емоциите са тези, които оформят възгледите на хората и в това какво да вярват. Ние емоционално решаваме в това, в какво да вярваме и чак тогава обвиваме нашите вярвания в рационална форма. Не мога да отрека, че красотата на християнството е именно в неговото емоционално привличане, във вярата, че смъртта не е краят, че има нещо отвъд нея, че има надежда за несъвършените хора в този свят и че можем да се надяваме за един по-нов и по-добър живот.

Затова не е чудно, че някои християни никога не могат да бъдат убедени в нещо, което е различно от техните възгледи. А науката е такава – постоянно има открития и тези открития не са винаги това, което ухото иска да чуе. Ето защо има сериозен отпор от християните спрямо теорията И факта за еволюцията, за нашето родство с по-примитивни човекоподобни, за това, че по всяка вероятност не е имало един Адам и една Ева, нито сътворение де ново, а сме произлезли от популация.

Но това, което е вярно за християните, е валидно и за атеистите. Неверникът също има слонност да подкрепя само и единствено тези открития, които подкрепят неговите възгледи и да се бори срещу останалите. До средата на 20-ти век основният модел за еволюцията на Вселената е бил т.нар. „Стеди Стейт“ модел, при който тя няма начало. С годините обаче се приема моделът на „Големия Взрив“, съгласно който Вселената е възникнала от начална фаза, характеризираща се с много висока плътност  на материята и много висока температура. Проблемът с този модел е, че ако Вселената има начало, това естествено насочва въпроса към съществуването на Създател. Ето защо някои атеистични учени като космолога Фред Хойл яростно отричат теорията на Големия Взрив, понеже им звучи твърде религиозно (източник). Веднъж в едно интервю за БиБиСи Хойл казва следното: „Причината, поради която учените харесват „големия взрив“ е защото те са помрачени от библейската книга Битие. Дълбоко в душата на повечето учени е да вярват в първата страница на Битие“ (източник).

Уви, трагична е съдбата на Хойл. Брилянтният учен, разработил теорията за звездната нуклеосинтеза, продължава да отрича Теорията на Големия взрив дори и когато доказателствата за нея стават неопровержими през 60-те години (източник). Фред Хойл остава яростен привърженик на „Стеди Стейт“ до смъртта си през 2001 г. Да, през 2001 г. един брилянтен мъж и учен умира в невежество поради неспособността си да възприеме тези доказателства, които противоречат на светогледа му. А той дори не е християнин – атеист е!

Ако един учен е същевременно и християнин, в съвременното общество съществува реална опасност той да бъде дискриминиран. Такъв е случаят с Франсис Колинс. Това е един от най-великите съвременни биолози, откривател на гени, причиняващи заболявания, и водач на проекта „Човешки геном“. Колинс  подкрепя еволюцията, има огромен научен принос и много от статиите му са в престижни списания. Има само едно „прегрешение“ – той е християнин. През 2009 година тогавашният президент на САЩ Барак Обама назначава Франсис Колинс за директор на Националния институт по здравеопазване. През юли същата година в Ню Йорк Таймс е публикувано протестно писмо от невроучения и атеист Сам Харис (източник). Защо Харис е против Колинс? Защото … сещате се, Колинс е християнин и това е вяра, която според Харис е несъвместима с науката. Атакувайки Колинс, атеистът Харис проявява същия средновековен фанатизъм, който по начало атеистите критикуват. „Не би ли следвало Колинс да бъде преценяван по научната си продуктивност, а не поради личните си вярвания? Ето как Харис възприема науката тясно, като атеистична, а не като религиозно неутрална. Религиозните учени не се вписват в тази рамка. Да, Колинс е оповестил вярата си публично, но с какво това е по-различно от учени като Аткинс и Докинс, което открито се ангажират в про-атеистична апологетика?“, пита Стивън Снобълън, доктор и историк?

Това са само примери, които ясно показват, че има такова нещо като атеистична нетолерантност и фанатизъм. Разбира се, това не трябва да ни спира, когато виждаме същото и при християните. Някои от тях наистина са ужасно неграмотни в научно отношение и вярват на всякакви глупости за конспирации, плоска земя, креационизъм и прочие. Целта на този пост е да ви покажа, че нещата не са черно-бели и че модерните атеисти също имат своите прегрешения. Действително има дискриминация спрямо християните-учени и се опасявам, че тази дискриминация ще става все по-сериозна в бъдеще.

Advertisements