nova-republika

Най-накрая излезе политическата програма на Нова република – политическата формация, на която понастоящем симпатизирам и за която ще гласувам на Парламентарните избори през 2017 година. С някои неща в програмата съм съгласен. С други не, естествено (примерно частта за зоополиция – за справка разгледайте блога на Георги Драганов, който дава доста разумни аргументи срещу това). Това не ме притеснява особено – няма как една политическа формация да предложи решения, които да се харесат в 100%-ов вариант по всички точки.  Съответно няма как да предложи решения, които да се харесат на всички избиратели. Това му е хубавото на демокрацията – различните партии предоставят различни виждания и съответно се харесват на различни хора.

По една от точките обаче се вдигна много вой – в частта за изучаването на „Християнска етика“ в училището. Веднага изскочиха либералите, които почнаха да сочат с пръст – как може такова нещо… сакън, да не плъзнат ония с брадите в училищата и да не почнат да учат бедните деца на неща, които противоречат на научния светоглед.

А всъщност става въпрос за християнска етика. Етика, бе хора! Не става въпрос за вероучение. Не става въпрос за креационизъм. Става въпрос за етика, или клонът на философията, който се занимава с концепциите за добро и зло. Християнската етика разглежда и дефинира въпросите за доброто и злото в рамките на християнската вяра. Философията има своето място в училище и като учебен предмет тя не е еквивалентна на природните науки. Няма проблем да изучаваме философия в училище – какъв е проблемът тогава да бъде преподавана християнска етика?

Както повечето от читателите на блога ми знаят, аз се занимавам с наука. Като учен аз съм методологически материалист. Методологическият материализъм по своята дефиниция не представлява вяра, нито предположение за света, но представлява ограничение за метода. Науката е задължително методологически материалистична – приема се като аксиома, че за да се обясни дадено природно явление, не бива да се прави нематериално предположение за неговото съществуване. Това е необходимо зло – за да можем да обясним в пълнота законите, на които се подчинява светът, ние разчитаме на емпиричния метод посредством наблюдение и опит, като емпиричните данни могат да бъдат анализирани качествено или количествено. Всички учени са методологически материалисти (макар че има някои изследователи, които смятат, че е дошло времето за пост-материалистическа наука).

Но това, че съм методологически материалист, по никакъв начин не ме обвързва с онтологическия материализъм – или вярата и приемането, че само и единствено материалният свят съществува и няма нищо отвъд него. За онтологичния материалист не съществува такова нещо като „духовно“ или ако то съществува, то най-вероятно е продукт на материята.  Повечето атеисти са твърди онтологически материалисти. Но аз като християнин съм само и единствено методологически материалист и не се чувствам длъжен да съм онтологически материалист.

Нямам и никога не съм имал проблем с това всички научни постижения и открития да се преподават в училище – дори и тези, които се считат за „неудобни“ за християнството и религията като цяло, като откритията на еволиционната биология за произхода на Homo sapiens (онзи ден писах за това в блога – дали има конфликт между постиженията на еволюционната генетика и популационната биология, които показват, че човек произлиза от популация, а не от единична двойка). Сигурен съм, че в един момент и други „неудобни“ факти ще влязат по един или друг начин в учебниците – напр. откритията в областта на невронауката и заключенията, които се правят за съзнание и т.нар. „душа“.

С това, което имам проблем, са екстраполациите, които онтологическите материалисти правят по въпросите за морала, етиката, смисъла на съществуването на човек, доброто и злото, за възкресението на мъртвите и, разбира се, за Бог.  Със сигурност атеистите имат какво да кажат и за морала, и за еволюцията ни като морални същества. Но дали само и единствено техният глас трябва да бъде чут? И само и единствено тяхната позиция ли трябва да се изучава в училище? Аз не смятам така!

Сериозният въпрос, който вече е политически, звучи по следният начин: в България няма само християни. Има и (както посочих по-горе) атеисти и твърди материалисти. Но има и мюсюлмани, има будисти, индуисти. Те не вярват в християнството и искат да възпитават децата си по техните обичаи. Със сигурност и друговерците и атеистите имат някакви концепции за морала и за доброто и злото. Няма ли да нарушим техните права, ако ги задължим да вярват в християнските обичаи?

И отговорът на този въпрос е, че дори и да съществуват множество култури, ние живеем в Европа, която е такава, каквато е, заради християнството. Ние сме длъжни да подсигурим нашите деца да познават Европа и нейната история. Въпреки че много либерали се опитват да маргинализират ролята на християнството, няма спор – то безспорно е помогнало за оформянето на европейската култура и дори и на науката.

Поради това в училищата трябва да се изучава и история на християнския свят (в която не всички факти са приятни, разбира се), но и (изненада!) християнска етика. Защото разбирането на християнската етика и християнския светоглед ни дава отговор в какво са вярвали тези мъже и жени, които са оформили историята на нашия континент и защо са постъпвали така, а не иначе. Какво е накарало Боян-Енравота да не се откаже от християнството, рискувайки да загуби собствения си живот от ръката на хан Маламир? Материалистичното обяснение би било, че в древността хората са се избивали заради религии … и толкоз. Но това не променя факта, че християнството и неговите ценности имат дълбоко приложение в човешкия живот и дава едно удовлетворително обяснение за нашата способност да оценяваме красотата, изкуството, да ковем и да прилагаме законите, да се стремим да постигнем един справедлив свят, но парадоксално този стремеж винаги да стои неосъществен.

„Днес, дори и вярата в Бог да избледнява сред Запада, страните, които някога бяха колективно известни като християнски, продължават да носят белега на двухилядолетната революция, която християнството представлява. То е основната причина защо общо взето повечето от нас, които живеем в пост-християнско общество, все още приемаме за даденост, че е по-благородно да страдаме, отколкото да причиняваме страдание“, пояснява историкът Том Холанд. От християнството идва убеждението, че всеки човешки живот има своята стойност.

Училището – това е място, където децата трябва да научат факти за природните закони. Съгласен съм. Трябва ли обаче училището да бъде ценностно-неутрално? И ако не е ценностно-неутрално, това означава ли, че нарушаваме принципа за неразделение на църква от държава (от което либералите изпитват див ужас)? Тук обаче трябва да ви успокоя – училището де факто никога не е било ценностно-неутрално и е невъзможно да бъде. Независимо дали ценностите са заложени в учебния план или не, учителите преподават ценности. Сто процента. Категорично. Дори и да не е заложено в учебния план, аз си спомням как в моето училище децата задаваха въпроси и за икономика, и за наука, но и за религия. И учителите разкриваха своя светоглед, защото беше неизбежно. Обучението, скъпи читатели, представлява вид комуникация между ученик и култура, която носи своя морален заряд, предположения за това кое е реално, вярвания за вечните човешки въпроси. Нашата култура, погледната от исторически ъгъл, има своите християнски корени. Пренебрегването им и изваждането им от контекста на съвременното обучение крие директна опасност от преподаването на ценностите, налагани от атеистичния натурализъм – а това вече не е атеизъм от тип „отсъствие на вярване в каквото и да е божество“ – а нов тип религия.

Така че защо да няма християнска етика в учебния курс? Не бива да се поддаваме на паниката, която внасят ляво-мислещите. Не бива да бъркаме преподаването на етика и морални ценности с преподаване на християнски фундаментализъм. Съществува сериозна разлика между искането да се въведе молитва в училище (религиозна практика) и да има морално съдържание в учебния план (част от философията). Да не разбираш разликата е все едно да не правиш разлика между учтива усмивка и флиртуване.

Никой няма желание да флиртува с Инквизицията и средновековното мракобесие, в каквото ни обвиняват либералите. Предполагам, че няма разумен консерватор, който да иска това. Но християнска етика – какво му е лошото?

 

 

Advertisements