Ревю: Джон Уолтън – Изгубеният свят на Адам и Ева

Не мога да се сетя за друга тема, която толкова силно да разделя християнския свят, колкото темата за сътворението на света и първите хора. Вярно е, че през последните 100-200 години науката буквално разби представите за произхода на човечеството. От една страна всичко започва с Чарлз Дарвин и неговия безспорен принос за развитието на еволюционната теория. Разбира се, това не е попречило на мнозина да я приемат и да си кажат: „Е какво толкова – има ли значение как Бог е направил света, може пък и чрез еволюция да са се появили Адам и Ева“. От друга страна са модерните научни открития – както палеонтологичните находки, така и постиженията на геномиката и популационната генетика. Накратко казано, науката не е успяла да открие, че всички хора произлизат от една-единствена двойка (било то Адам и Ева, било то Ной и жена му). Напротив – всички използвани до този момент научни модели са категорични, че живеещите днес хора не са произлезли от една-единствена двойка, а от популация, чийто минимален размер е бил 10 000 души. Да – вярно е, че науката си сложи с понятията „Y-хромозомен Адам“ и „митохондриална Ева“ – т.е. може да се докаже, че при всички живи хора може да се проследи митохондриалното ДНК до една жена в миналото и при всички мъже може да се проследи Y-хромозомата до един мъж. Но тези факти не доказват наличието на библейски Адам и Ева, а напротив – и Y-хромозомният Адам, и митохондриалната Ева са били част от голяма популация. При това те не са живели по едно и също време.

Няма нужда да казвам, че това е любим аргумент на атеистите. Защото ако сме произлезли от популация, а не от единична двойка, цялото богословие се срутва, нали така? Без Адам и Ева, които да съгрешат, няма как да се обясни богословски разпространението на греха в света. Съответно цялата жертва на Исус Христос като изкупител на греховете се обезсмисля и цялото християнство рухва.

Но дали?

Джон Уолтън е автор на книгата „Изгубеният свят на Адам и Ева“ (издадена през 2015 г. от издателство InterVarsity Press), в която се разглеждат най-наболелите въпроси: съществували ли са наистина Адам и Ева? Може ли да се отхвърли категорично тяхното съществуване? Наистина ли Адам е направен от пръст, а Ева – от ребро? Истинска ли е била змията в градината? Или това е просто глупава история?

Книгата „Изгубеният свят на Адам и Ева“ обаче не е книга за еволюцията. Нито представлява опит да се съчетаят модерната наука и Библията. Джон Уолтън няма никакъв проблем да приеме модерната наука, включително и еволюционната теория и твърденията, че човечеството е възникнало чрез поетапни промени в рамките на популация. Уолтън е професор по Старозаветна литература в колежа Уетън и неговият експертен потенциал е в критиката на Стария Завет.

„Изгубеният свят на Адам и Ева“ е написана на висок, академичен стил. Затова на няколко пъти изпитвах сериозни трудности да я разбирам, особено когато Уолтън прави сравнения между Стария Завет и други писания от Близкия изток – вавилонски, асирийски, шумерски, акадски.  Непрекъснато има препратки към „Енума елиш“, към „Гилгамеш“ и сходни митологии. Няма как – това е необходимо зло, за да може да бъде доказана целта на автора.

А целта на Уолтън е да ни покаже, че ако разглеждаме Битие в рамките на културата на древен Израел и културата на древните народи около него, конфликт между съвременната наука и вярата няма.

Ако изобщо има конфликт, той е между съвременната наука и съвременните опити да я нагодим с Библията. Не е възможно да направим това, без да се оплетем като патета в кълчища. Това е така, защото съвременният свят е материалистичен. Философията ни е материалистична, онтологията ни (т.е. философският дял, който се занимава с въпроса: „какво означава дадено нещо да съществува“?)  е материалистична и съответно ние се мъчим да обясним нашето съществуване през материалистичен светоглед.

Уолтън оставя Библията да говори сама за себе си, но в рамките на древната култура. Древните жители на Израел не са били материалисти от модерен тип. Тяхната онтология е била функционална. Съответно Битие не е книга, която е ангажирана с материалистичния произход на света, а книга, която разкрива как Бог задава функции на света.

Материалистичната онтология никога не може да обясни в пълнота шестте дни на сътворение и седмия ден, в който Бог си почива. За материалиста нещата са прости – Бог е работил шест дни, накрая си почивал. И толкоз. Но за функционално ориентирания човек именно седмият ден е бил най-важен – в този ден Бог е започнал да изпълнява най-важния си план – да въведе сътворението в ред. Адам (независимо дали е бил създаден ex nihilo, или е бил просто един от хората, част от ранната човешка популация – тук е коректно да отбележим, че за разлика от някои либерални богослови, които тълкуват Битие съвсем символично, Уолтън не отрича съществуването на исторически Адам) е изпълнявал централна част от Божия план. Адам е бил поставен в градина, която е символ на Божия храм и неговата роля е била да помага да в привеждането на сътворението в ред. С акта си на непокорство той не успява да изпълни Божия план и вместо към подредба, светът започва да върви към хаос. Именно поради това Бог трябва да приведе в действие друг план, който включва нов Адам и възвръщането на оригинално предвидения Божий ред. Исус Христос е последният Адам.

Би било погрешка да тълкуваме Адам като наш генетичен предшественик и че едва ли не грехът се разпространява по някакъв генетичен път чрез всички хора (някой веднага би задал въпроса – ако това е така, не трябва ли да станем родственици с Христос чисто физически?).  Идеята на Уолтън е, че описанието на Адам и Ева трябва да бъде разбирано архетипно (а не прототипно). Архетипът е вид представител. И тъй, в Адам ние всички съгрешаваме. Но чрез Христос, който също е архетип, ние получаваме спасение.

Не е въпросът в това дали приемаме или отричаме еволюцията. Не е въпросът в това дали Адам е бил създаван de novo, ex nihilo или е произлязъл по еволюционен път, но не е бил уникален и е бил част от дадена популация. Не е въпросът в това дали той е бил изкушен от буквална змия или дали той е изял буквален плод. Битие е древна книга, отразява древния светоглед на някогашните Израилтяни, писана е конкретно за тях и чрез нея са разкрити определени богословски истини за тогавашния свят.

Да приемаме Библията сериозно – това въобще не означава да се опитваме да я хармонизираме с модерната наука. Според Уолтън това означава да успеем да разберем как древните хора са гледали на нея, за да я схванем в оригиналния контекст и оригиналната култура.

Горещо препоръчвам „Изгубеният свят на Адам и Ева“ на всички хора с интерес към богословието, но съответно чудещи се дали трябва да избират между науката и вярата. Надявам се тази книга да е достатъчна, за да разберат, че такъв избор изобщо не стои – Библията може да е богословски вярна и без да е нужно отразява гледището на науката на 21-ви век.

Оценка: 4/5