galileo-trialГалилео Галилей на съд. Image : Cristiano Banti (1857)

Християнската църква е оказала пагубно влияние върху науката. Тя е спряла прогреса поне за 1000 години. Ако нея я нямаше, днес щеше да има междузвездни полети

Това изказване го прочетох във Фейсбук от доста грамотен човек, физик, работил дълги години в сферата на науката. И не е единственото. Много мои грамотни приятели са на мнение, че общото влияние на църквата върху развитието на науката е било по-скоро негативно. Но колкото и да съм голям почитател на космическите полети, трудно ми е да се съглася с него. Много историци категорично не са съгласни. Не само защото е почти невъзможно да се предскаже какво щеше да е развитието на човечеството без появата на християнството. А защото просто не е вярно, че църквата традиционно е била враг на науката.

Днес може би изглежда иначе. Дебатът между еволюционни биолози и младоземни креационисти като че ли показва, че науката и религията са в състояние на неизбежен конфликт. Но това не е така. Креационизмът е доста късно явление в историята на църквата. Дълги години преди публикуването на „Произход на видовете“ на Чарлз Дарвин през 1859 година евангелските християни нямат проблеми с научните твърдения, че земята е стара (Марчев, 2007).  Младоземният креационизъм започва да набира популярност едва през последния един век и особено през 60-те години под влиянието на Хенри Морис. Наистина, приликата между младоземния креационизъм и традиционната църква е много по-малка от приликата между младоземния креационизъм и съвременните псевдонаучни течения като отхвърлянето на ваксините, плоскоземството, отхвърлянето на историческия факт, че човек е бил на Луната. Съвременните псевдонаучни течения, в това число и креационизмът, са просто продукт на демократизацията на обществото и пряк резултат на тенденцията лаици, а не експерти да се изказват по всички възможни въпроси. С бурното развитие на интернет лаиците вече имат инструмент да формират общественото мнение и така те изместват експертното мнение от публичното пространство.

През 2011 г. на блог-страниците на Нейчър се появи статия (източник) от Джеймс Ханам, д-р по История и философия на науките от Кеймбридж. Статията е озаглавена „Науката дължи твърде много както на християнството, така и на Средните векове“.  Тук ще се опитам да преразкажа основните моменти от нея.

Много от примерите, които често се цитират като факт, че религията задържа научния прогрес, се оказват неверни. Църквата никога не е учила хората, че Земята е плоска и никой не е смятал така през Средновековието. Папите никога не са забранявали човешките дисекции и гръмоотводите. Не е имало нито един пример за човек, който е бил изгарян на клада поради придържането си към научни идеи. Въпреки това тези примери продължават да се цитират като „доказателства“, че клириците пречат на научния прогрес.

Безспорно Галилео Галилей е бил изправян пред съд за това, че е твърдял, че въртенето на Земята около Слънцето е абсолютен факт, а не че това е просто една хипотеза, както е настоявала Католическата църква. И въпреки това историците са преосмислили и този случай – съдебното дело срещу него е плод не само на научен консерватизъм, но също така и на папски егоизъм. Трудно е този единичен случай да оспори подкрепата, която Църквата е давала на науката през вековете.

Църквата е подкрепяла науката по различни начини. На първо място – финансово, Католическата църква е била основен спонсор на научните проучвания. През Средните векове тя е давала пари на монаси и свещеници да учат в университетите. Църквата дори е настоявала математиката и природните науки да са задължителна част от учебния курс. След проведен дебат Църквата е приела Гръцката и Арабската естествена философия като инструмент за защита на вярата. До 17-тия век Йезуитският орден става водещата научна организация в Европа. Публикувани са хиляди статии и откритията се разпространяват по цял свят. Самите катедрали са били построявани така, че да имат функцията и на обсерватории с цел подобряването на точността на календарите. Съвременната генетика се е зародила в монашеска градина.

Широкото прилагане на науката в практиката и развитието на модерните технологии се случва едва през 19-ти век. Преди това единствената причина, поради която хората се занимават с наука, е любопитство или религиозна набожност. Християните са вярвали, че Бог е създал Вселената и е определил Законите на природата. Да изучаваш тези закони е бил начин да се прекланяш на Бог. Имало е много малко други причини да се занимаваш с науката, освен да я приемеш като религиозен дълг. Именно вярата е била тази, която е накарала Коперник да отхвърли грозната Птолемеева Вселена. Религиозната вяра е довела до това Йохан Кеплер да открие структурата на Слънчевата система, тя е накарала Максуел да сведе електричеството и магнетизма до серия уравнения.

И все пак в рамките на Късното средновековие се появяват някои изобретения като механичния часовник, очилата, печатарските устройства. Средновековни теории за ускореното движение, ротацията на Земята и инерцията са използвани в трудовете на Коперник и Галилео. Дори и през т.нар. „тъмни векове“ от 500-1000 година е имало напредък след рухването на Рим. Селскостопанската продукция е напреднала поради използването на тежки плугове, хамути, сеитбообръщение, воденици, което е довело до увеличаване на човешката популация.

Идеята, че Християнството пречи на науката, се появява едва през Просвещението. Волтер се е противопоставил на Католическата църква поради нейната връзка с абсолютната монархия. Да обвиниш поповете, че пречат на научния прогрес, е бил безопасен начин да изразиш политически аргумент.

Спирам дотук със статията на Ханам и естествено е да се питаме – ако действително Църквата е такава спирачка за науката, защо тогава всички ранни учени, които са дали начало на научната революция, са били християни?

Един от възможните отговори, който е любим на атеистите, е : ами това са били единици, които са имали смелостта да се опълчат на консервативната църква.  Но няма как това да е така, тъй като Католическата Църква като институция е била основен спонсор на науката в по-далечното минало. Дори и днес тя продължава да финансира научни изследвания. Всеки може да влезе в уебсайта на Понтийската академия на науките и да се запознае с него.

Дж. Л. Хейлброн, американски историк от Калифорнийския университет, е категоричен : „Католическата църква е дала по-голяма финансова помощ и социална подкрепа от всеки друг и всички останали институции за изучаването на астрономията в рамките на повече от шест века, от възстановяването на древни знания по време на Късното средновековие, до епохата на Просвещението“.

Полагането на основите на модерната наука е направено в Ранното средновековие. Във всички големи западни градове се появяват първоначално т.нар. Катедрални училища. По-късно те еволюират в първите университети. Първи се появява Болонският университет през 1088 година.  Университетът в Париж се появява през 1150 година, след което възниква Оксфордският през 1167 година.

И все пак, нека се върнем на въпроса – колко години са загубени в периода между падането на Римската империя и повторното внедряване на загубените учения във вече християнизирания запад? Каква е ролята на християнството във всичко така – положително или отрицателно? Може ли наистина да се говори за ранното средновековие като за „тъмни векове“? С колко столетия сме останали назад? Със 100, 200, 500 или 1000?

Тук трябва да ви кажа – аз не съм професионален историк. Историята ми е едно от хобитата. Въпросът за падането на римската империя е твърде сложен, за да се обхване с едно изречение. Едно е ясно – също както Рим не е построен за един ден, така и не е паднал за един. Тук става въпрос за комплексен процес. Да се каже, че няма загубено познание от 4 септември 476 година до, да кажем, появата на първите университети през 1088 година би било пресилено. Но би било пресилено и да кажем, че цялата цивилизация е рухнала.

Причините за рухването на Римската империя са много. Християнството има малка, но не и незначителна роля (източник). Ролята на християнството се свежда до ерозирането на много традиционни вярвания и ценности и разпалването на конфликт между християните и древните езически философии. Цялостният списък за рухването на Рим е доста голям: политическа корупция, икономически проблеми, некомпетентни лидери, появата на болести, атаки от варварите (последните силно са отслабили военната мощ на империята).

Тук е важно да се отвори една важна скоба – Римската империя се разделя на Западна и Източна, като източната днес я изучаваме в историята като Византия. Но думата „Византия“, която я срещаме в учебниците, не се е използвала от местните жители. Те не са се наричали „византийци“. Напротив, жителите са продължавали да наричат своята империя Римска империя, а самите себе си римляни (ромеи). Другите нации също са ги наричали римляни. Хората са имали римски титли и институции. Отделен е въпросът, че тези източни римляни са били основно гърци и че гръцкият език и култура са започнали постепенно да изместват римската. Важното е да се подчертае, че центърът на цивилизацията, градовете, училищата в един период от човешката история са се намирали основно на изток, за сметка на временния хаос на запад. Съществена част от познанието е било съхранено.

Тук има много интересен цикъл – В Западна Европа действително покрай падането на Рим много книги са били изгубени. Но не и в Източен Рим (Византия). Междувременно гръцкото познание е попаднало в Арабския свят и Халифатът е превел много книги на арабски. Оттук има две важни събития, които дават тласък на Възраждането и оттам на ранния научен прогрес.

Първото събитие е въвеждането на древните гръцки познания обратно чрез Латинските преводи на 12-ти век. Това е много интересен цикъл – след падането на Рим познанието се отправя към арабския свят, където е преведено на арабски, след което през 12-ти век преводачите отново го връщат обратно, превеждайки от арабски на латински.

Второто събитие е падането на Константинопол (източник).  В древността основен културен център е Римската империя. В Ранното и Развитото средновековие културен център е Източната Римска империя със столица Константинопол. В Източната Римска империя, в школи като Магнаурската, продължават да се преподават природни науки, математика, богословие. Може би най-важният напредък в науката, който се случва по време на Византийската империя, е в областта на медицината. Няма никакъв спор, че византийската медицина не просто надгражда римската и древногръцката – тя е и по-добра и качествена. За пръв път се появява диагностика на базата на урина, а християнската църква изиграва ключова роля в строежа и поддръжката на болниците.

Падането на Константинопол под османска власт е ужасно и трагично събитие – градът е основан през 330 г. и пада под османска власт през 1453 година – за своето 1120-годишно съществуване той е величествен символ на човечеството също както и Рим. През почти цялото време той е в обсега на Византия, като изключим период от 60 години през 13-ти век, през който е под владичеството на католически рицари (това е Латинската империя). След падането на Константинопол под османска власт много грамотни хора, които се страхуват от преследване, се отправят към Запада и с тях носят много книги, които водят обратно до изместването на центъра на науката от Изток на Запад.

Съвременният атеистичен свят има твърде опростена картина за историята на науката. В главите на повечето атеисти историята може да се сумира по следния начин: по времето на Римската империя има стабилен научен прогрес, по времето на Ренесанса настъпва разцвет в науката и технологиите, а между тях – тъмно, мрачно средновековие с общество, управлявано от малоумни свещеници, които са се молили по цял ден и са си зяпали в пъпа. В средновековието обаче са се появили гениални учени като д-р Мирабилис (монахът Роджър Бейкън, 1219-1292),  който има невероятни трудове в областта на оптиката, астрономията, алхимията, географията. Специално трудовете му в областта на оптиката са невероятни и по-късно влизат в курса на обучение в няколко средновековни университета.

Докато безспорен факт е, че в Ранното и Развитото средновековие културният център се измества към Източната Римска империя, а Западът изостава, дори и там тогава се появяват хора като Преподобния Бийд, който има засилен интерес към природните науки и е написал „Еклесиастова история на Английските народи“ – eдин от най-сериозните исторически трудове за времето си. Нека да не забравяме и Робърт Гросетест (1175-1253 г.), който за пръв път въвежда в Западния свят концепцията за контролирания експеримент и приложението му в демонстриуемата наука. Той пръв смята, че понеже могат да се наблюдават и предскажат определени небесни движения, това води до предположението, че в природата има универсални закони. И веднага щом тези закони бъдат разбрани, това може да доведе предсказания за поведението на други обекти освен Луната. След като Гросетет умира, той е признат за светец И за голям учен.

Исаак Нютон казва през 1676 година: „Ако виждах по-далеч от другите, то е защото стоях на раменете на гиганти.“ Това е и мотото на научната търсачка Google Scholar.

Много хора днес може би си мислят, че съвременната наука е започнала с Нютон, Коперник, Галилео. Но тези хора са стояли на раменете на гиганти. Те са използвали натрупаното до този момент познание от предишни учени – като Гросетест, като Бийд, като мнозина други, които изобщо не споменаваме днес.

Идеята за средновековния период като „мрачен“ вече не се възприема от модерните историци на науката. И ако атеистите наистина искат да се фокусираме само върху модерните достижения на съвременните атеистическо мислещи интелектуалци, нима трябва да пренебрегваме трудовете на гигантите от по-предходни епохи?

ПП: А, да… и преди някой да изкаже изтъркания аргумент : „Ама те в древен Рим са имали тръбопроводи, канализация, бани и тоалетни, докато поповете са забранявали хората да се къпят и затова е имало чума“, държа да напомня тази ревюирана статия в журнала Parasitology (източник),  че дори по времето на Римската империя паразитните заболявания са били също толкова разпространени, колкото и по времето на Бронзовата и желязната епоха. Римските бани са били доста мръсни, водата е била сменята рядко и на повърхността й са се натрупвали мръсотия и остатъци от римска козметика. Което е било чудесна възможност за разпространение на заболявания.  Римляните не са разполагали с познанието, че ендопаразитите идват отвън – те са смятали например, че глистите се завъждат спонтанно в червата поради лошия баланс на флуидите. 

Advertisements