flying-spaghetti-monsterАдам и Летящото спагетено чудовище

Повечето модерни атеисти се съгласяват около твърдението, че по отношение на съществуването на Бог, атеизмът като светоглед трябва да е подразбиращата се позиция. Те смятат така: в отсъствието на доказателства за съществуването на Бог атеизмът е единственото рационално гледище, а същевременно повечето теисти придобиват теистичния си светоглед в хода на личното си израстване или под въздействието на средата.  След зададен въпрос от момиче: „Ами ако грешиш (за съществуването на Бог)?“, атеистът Ричард Докинс (източник) например отвръща по следния начин: „Ти разбираш добре какво означава да не вярваш в определени богове, защото не си мюсюлманка, не си индуистка. Защо не си индуистка? Защото по стечение на обстоятелствата си отгледана в Америка, а не в Индия. Ако беше отгледана в Индия, щеше да си индуистка. Ако беше отгледана в Дания по времето на викингите, щеше да вярваш в Тор. Ако беше отгледана в древна Гърция, щеше да вярваш в Зевс. Ако беше родена в централна Африка, щеше да вярваш в голямото ЖуЖу в планината. Няма никаква причина да си избираме юдео-християнския бог, в който по стечение на случайността си била отгледана да вярваш, и да ме питаш – ами ако греша“… Горе-долу така отговаря всеки атеист, който познавам: „В света има 4300 различни религии. Ти вярваш в една и не вярваш в 4 299. Аз просто не вярвам във всичките 4 300“.

Но твърдението, че атеизмът е правилната изходна позиция по подразбиране, не се споделя от всички хора, включително не се споделя от всички учени и философи. Д-р Пол Копан, християнин и апологет, защитил дисертация в областта на философията на религиите, е абсолютен противник на схващането за презумпцията на атеизма. Според д-р Копан неутралната и разумна позиция е агностицизъм, а атеизмът не е просто липса на вяра, но отхвърляне на вярата в Бог или богове. Въпреки че атеистите масово казват: „Топката е във вашето поле, вие трябва да докажете, че Бог съществува“, в момента в който атеист изкаже следното твърдение : „Бог не съществува“, той изразява претенция за познание по абсолютно същия начин, по който и теистът го прави. И така, в момента, в който атеистът каже : „Бог не съществува“, ние веднага можем да отвърнем с контрааргумент : „Защо мислите така? Какви аргументи ще приведете в полза на това твърдение?“Атеистите най-често изобщо не привеждат преки аргументи в полза на това, че Бог не съществува. Те отвръщат: „Аргументите на вярващите за съществуването на Бог не работят“. Но дори и тогава д-р Копан отвръща: „В такъв случай ти трябва да си агностик, а не атеист. Логично погледнато е напълно вероятно Бог да съществува, дори ако наличните аргументи за неговото съществуване не работят. За да бъдеш атеист, необходимо е да покажеш нещо повече от твърдения, че аргументите за наличието на Бог не работят. Трябва да покажеш защо Бог не може да съществува. Отсъствието на доказателство не е доказателство за отсъствие“ (източник: Копан).

Като си говорим за агностицизъм, искам да направя една вметка за Айнщайн. Онзи ден във фейсбук групата „Атеисти“ пак зачекнаха неговото име.  Не е чудно защо – Алберт Айнщайн (1879-1955)  е най-известният учен, живял през последните 100 години, и всеки от двата лагера, на атеисти и вярващи, се опитва да го привлече в съответния лагер.  За да се спре със всякакви спекулации, трябва да признаем следното: Айнщайн определено не е бил християнин, той не е вярвал в концепцията за личностен бог и е отричал да съществува „Спасител“. Но Айнщайн не е бил атеист, в писмо от 1950 г. до М. Берковиц пише следното : „Моята позиция за съществуването на Бог е тази на агностик“.  Освен това Айнщайн е обичал да громи хардкор атеистите и е казвал за тях следното: „Фанатичните атеисти са като роби, които все още усещат теглото на отхвърлените след дълги усилия вериги“ (източник). А ако търсите световноизвестен учен, който е християнин – ето ви Франсис Колинс.

Така че неутралната изходна позиция определено е тази на агностицизма и оттук насетне можем да се отправим към търсенето на истината. По отношение на Бог има две възможности: или го има, или го няма. Ако Бог има, съществуват много варианти: Да е създал творението, но да не се занимава с него. Възможно е обаче да го е създал, да се занимава с него, но да не се е открил специално на хората. А е възможно и следното – създал го е, занимава се с него и периодично се разкрива на някои хора.

Ако обаче допуснем, че Бог съществува, че се занимава с творението и периодично се разкрива на някои хора, тогава ние сме длъжни да разгледаме наличните писания на тези, които твърдят, че са го познавали. Християните традиционно твърдят, че Бог се е разкрил на Авраам, Исаак, Яков, Моисей, на Пророците от Стария завет и освен това твърдят, че се е въплътил в човек, дошъл е на Земята, живял е, страдал е, бил е разпънат на кръст и се е възнесъл, но е оставил своите последователи.

Истинският въпрос е – защо трябва да вярваме точно на това? Защо християнството, а не другите вярвания като будизъм, хиндуизъм и т.н.? Защо Исус, а не Зевс и многото останали богове и богини на Гърция? А защо не Юпитер, защо не Тор?

Да, вярно е, че с развитието на науката стана по-трудно да доказваме автентичността на Библията поради някои от археологическите открития. В средата на 19-ти век археолозите се разровили в древни Вавилонски документи и открили нещо поразяващо – история за сътворението, която носи забележителни сходства с книгата Битие от Библията. Става въпрос за история, известна днес под името Енума Елиш. Представителите в академичния свят по това време били в шок. Започнали да се прокарват твърдения, че може би Битие е просто една от множеството древни истории за сътворението. Нещо повече – вероятно евреите просто са поеврейчили вавилонските притчи в собствените си свещени книги по време на Вавилонския плен и понеже са били сърдити на вавилонците, че не зачитали техния бог Яхве, взели че са премахнали всички останали богове от писанията, за да създадат монотеистичната религия Юдаизъм.

Но откритите от науката данни за други култури (Шумерски, Египетски, Ханаански) показали следното: Вавилонската култура не е имала такова голямо влияние върху еврейската култура и Битие не е взаимствана от Енума Елиш (източник).  Разбира се, ние трябва да продължим да имаме предвид, че Битие е древна книга и е описвала събития, характерни за древните хора.

Това, което прави книгата Битие от Библията уникална в сравнение с всичките останали писания от Близкия Изток и това което най-ярко я отличава от езическите божества, е липсата на теогония. Теогония означава битие, произход на боговете и е обща характеристика на близкоизточните божества. Богът на Библията е коренно различен от всички тях – той не е създаден от Вселената, както са създадени езическите богове.  Библейският бог е несътворен, той е създател на Вселената.

Но това, което е може би най-забележителното е, че липсва каквото и да е обожествяване на небето и земята и най-вече на звездите, планетите, Слънцето и Луната. Вселената, за която се разказва в Битие, не е митически конструкт. Това е нашият видим, познат свят – със светлина, небе, море, земя, Слънце, Луна и звезди, растения, риби, животни. Библейската книга Битие се занимава с фактически, а не с митологически събития.  Ако книгата Битие е взаимствана от други митове, защо е толкова фундаментално различна от всички тях?

Алтернативната (атеистична) идея, че Библейските писания представляват опростен вариант на Вавилонските легенди, не е издържана. В древния Близък Изток правилото е било, че прости записи или традиции са се превръщали в легенди, но не и обратното. Легендите не са били опростявани, нито са били превръщани в псевдоистория (Източник: Джон Ленокс: Седем дни, които разделят света).

Ако проверката на достоверността на Стария завет изглежда трудна, но както показах по-горе, съвсем не невъзможна задача, бихме могли да поразсъждаваме и относно Новия завет, който обхваща по-късни исторически времена. За живота на Исус Христос, централна фигура на християнството, знаем най-вече от четирите евангелия. Но дали те са достоверни?

Много добро становище по въпроса дава д-р Уилиам Лейн Крейг, защитил докторска степен в Университета Бирмингам. Крейг е автор на сайта ReasonableFaith (източник). Няма никакъв спор, че Евангелията не принадлежат в жанра на митологията, художествената литература и басните. Евангелията са най-близки жанрово до древните биографии, като Плутарховите „Успоредни животописи“. Това ги прави доста различни от целенасочената художествена измислица. Авторите на Евангелията са се опитали да напишат исторически сведения за реални хора, места и събития. Горе-долу същия аргумент съм го чувал и от устата на проф. Калин Янакиев (СУ), един от най-добрите български философи и богослови.

Горещо съветвам да разгледате сайта на д-р Крейг. Неговата статия „Доказателства за Исус“ (източник) разказва за множество исторически сведения, извън Евангелията, които доказват широка част от нещата, описани в Евангелията. Независимо от твърденията на Ричард Докинс (който не е историк, а е биолог), че Исус е митологична, а не реална личност, повечето историци са стигнали до консенсус, че по време на владичеството на римския император Тиберий е имало евреин, който се е казвал Исус, за който се говори, че е правил чудеса, който е бил учител, който е бил екзекутиран на кръст със съгласието на префект Понтиус Пилат и който е имал доста последователи дори и след неговата смърт.

Ето какви са аргументите на д-р Уилиам Лейн Крейг за достоверност на евангелията и защо можем да приемем, че разказват за исторически събития, а не за легенди.

  1.  Липса на достатъчно време, което е необходимо, за да могат легендите да изместят историческите факти. Интервалът от времето между събитията и тяхното записване в Евангелията е бил твърде кратък, за да може паметта на хората относно това, което се е случило, да бъде заличена.
  2. Евангелията не са аналогични на народните приказки и градските легенди.
  3. Еврейската методика на предаване на свещени традиции е била изключително добре развита и надеждна.  В една устна култура, каквато е била Палестина от 1-ви век, способността да запаметяваш и да възпроизвеждаш точно факти, е била изключително ценена. Още от най-ранна възраст децата в дома, училището и синагогата са били учени да запаметяват свещените традиции. Последователите на Исус със сигурност са се отнасяли със същата грижа към ученията му.
  4. Имало е естествени спирачки срещу разкрасяването на историите за Исус. Имало е  очевидци и събитията са ставали пред очите на апостолите. Тези, които са се срещали с Исус са продължавали да живеят и след смъртта му, освен това съхраняването на традициите за Исус е ставало под ръководството на апостолите. Тези фактори са били достатъчни да се противопоставят на естествените тенденции да се украсяват историите в посока, различна от тази, която е била съхранявана Христовите последователи.

Всичко това ни дава основание за рационална християнска вяра.  На фона на гореописаното трудно можем да си представим как изобщо може да става дума за сравнение на християнството с пародийната религия на Летящото спагетено чудовище. Уви, за голямо съжаление голяма част от съвременните атеисти въобще не са си правили труда да навлизат в дълбочина на християнството и тяхното непознаване на Библията, както и липсата на задълбочени познания в областта на историята като цяло, е шокиращо.

Мога само да се надявам, че някои от читателите на блога с отворен ум (макар и не хардкор атеистите, съществена част от тях са абсолютни догматици) ще се замислят за всичко, което написах, и няма да се влияят от крайните тенденции в съвременното общество от типа на: „Ако си разумен, непременно ще си атеист“.

Advertisements