francis-collinsФрансис Колинс

Какво означава да съм образован човек, но същевременно да се самоопределям като християнин в днешно време? През изминалите няколко години съм се наслушал на какво ли не. Че съм предубеден. Че търся комфорт в една красива измислица, понеже не мога да приема света такъв, какъвто е. Че съм лицемер, понеже се опитвам да съвместявам вярата и науката. Че в опитите да асимилирам света със своите религиозни възгледи неизменно изпадам в състояние на когнитивен дисонанс поради конфликта между вярата ми и научните знания. Че поддържам отдавна остарели, варварски ценности. Че заради християнските си убеждения съм пещерен хомофоб и насаждам излишна вина в хора, които не са виновни, че са се родили такива. Че не разбирам науката и ако разбирах науката, никога нямаше да се занимавам с религия, защото религията е за тези, които не разбират науката.

Религията е за тези, които не разбират науката“ – едно време имаше такава страница във Фейсбук. Днес тази страница я няма, заменена от „Наука и критично мислене“. Посланието обаче по отношение на вярата и религиозността обаче си е същото. Ако разбираш науката, нямаш нужда от религия. Религиозните хора имат ниско IQ и не могат да си обяснят научните постижения, затова избират да вярват в древни фентъзита.

Но ако религията е за тези, които не разбират науката, невежа ли е Франсис Колинс?

Преди да питате „Кой е Франсис Колинс?“, аз бих ви посъветвал да не търсите в сайтовете на българските атеистични блогъри. Просто няма да намерите нищо за него, което лично мен ме изумява. Франсис Колинс не е някакво случайно взето име. Колинс е лекар и генетик, водач на проекта „Човешки геном“ – инициатива, проведена между 1990 и 2003 година, поставила си за цел да бъде установена ДНК секвенцията на целия еухроматичен човешки геном. Великият (в пълния смисъл на думата) учен обаче добива световна слава още преди това – през 80-те години става майстор в установяването на гените, отговорни за развитието на сериозни заболявания като муковисцидоза. Кариерата му е наистина блестяща и много хора могат само да си мечтаят за такава.

А да, има и още една подробност – Франсис Колинс е християнин. „Сериозен християнин“ по неговите думи.

Повечето образовани атеисти смятат, че в момента, в който започнеш да изучаваш света и в момента, в който научните открития започнат да подкопават верските ти разбирания, това непременно ще те превърне в атеист. Разбирането, че колкото повече подлагаш всичко под критичния си светоглед, включително вярата си, ще те доведе до атеизъм, явно не е приложимо при Колинс. По неговите думи (източник) той е бил атеист, смятал е, че вярата и религията са отломък от предходно, ирационално време. Колинс е бил абсолютно убеден, че хората наистина трябва да се отърсят от цялото това емоционално бреме, наречено вяра, и че трябва най-накрая да приемат, че няма нищо друго освен това, което може да бъде наблюдавано и измерено.

Какво се случило по-нататък? Франсис Колинс като лекар непрекъснато наблюдавал умиращи пациенти и бил поразен – много от тези пациенти са имали ужасни заболявания. Заболявания, които със сигурност са щели да ги отведат в гроба. Но вместо да са ядосани на Бога и да го обвиняват за ужасната съдба, се случвало нещо съвсем различно – пациентите са се осланяли на вярата си като източник на голям комфорт и на сигурност.

Тогава Колинс осъзнал следното – отхвърлил е изучаването на религиозните концепции на света без изобщо да знае какво всъщност отхвърля. Това силно го е притеснило, защото като учен нямаш право да вземаш решения за каквото и да е, без да разполагаш с някакви данни.

Към този момент Франсис Колинс все още е бил сигурен, че всички верски традиции са били човешка измислица. Въпреки това е решил да им даде шанс. Първоначално говорил с методитски пастор в Чейпъл Хил, който му казал, че е добра идея да започне с Библията. Но Колинс не е имал никакво желание да чете никаква Библия. Методистът обаче казал и нещо друго – „Знаеш ли, твоята история ми напомня на един друг човек, който е писал за своята опитност – оксфордския преподавател К.С. Луис“.

Колинс не е имал никаква идея кой е К.С. Луис, но фактът, че става въпрос за негов колега, е привлякъл любопитството му. Методисткият пастор му подарил копие на книгата „Обикновено християнство“. Франсис бил поразен – аргументите на Луис били, че идеята Бог да съществува не е просто вероятна, но правдоподобна. Че разумният мъж, ако изучава фактите, има по-голяма вероятност да вярва, отколкото да не вярва. Франсис Колинс бил много неприятно изненадан – той е бил в хармония с идеята, че няма никакъв Бог, който да се интересува от това, което прави. Въпреки това не се отказал и продължил да прелиства книжката, макар и все още да не е желаел да вземе решението да вярва.

Решението се оказало трудна стъпка. Според Колинс разумът и интелектът може да те отведе само до ръба на на вярата. Дали ще се осмелиш да скочиш в дупката – това е изцяло твое решение. Само интелектуалния аргумент няма да те блъсне в дупката и да те направи вярващ, тъй като не говорим за нещо, което може да се измери по същия начин, по който науката измерва природния свят. Науката установява „естествената истина“. Това е „свръхестествена истина“. Тук духът навлиза – не само природния ти разум.

Отнело му е година съпротива, но един ден Франсис Колинс отишъл да катери планина. Той бил толкова силно поразен от красотата на околния пейзаж, че в един момент си казал – „Не мога повече да се съпротивлявам. Това е нещо, за което съм копнеел цял живот, без да го осъзнавам и сега имам шанса да кажа ДА“. Колинс е бил на 27 години, когато това се е случило и оттук насетне никога не обърнал поглед назад.

Според Колинс най-силният аргумент в подкрепата на вярата е, че хората имат морал. „Аз отхвърлям идеята, че вярата е еволюционно следствие, тъй като моралният закон понякога ни казва, че точното нещо, което трябва да направим, е унищожително за нас. Ако ходя по брега на река и видя, че човек се дави, въпреки че не мога да плувам, аз усещам подтик да направя правилното нещо – да спася този човек. Еволюцията би ми казала точно обратното – запази своето ДНК! На кой му пука, че човекът се дави? Той е един от по-слабите, нека да си отиде. Твоето ДНК е това, което трябва да оцелее. И въпреки това говорим за нещо, което не е написано вътре в мен.

Луис смята, че ако търсиш доказателства за Бог, който се грижи за нас като личности, най-добре е да погледнеш вътре в собственото си сърце относно тази най-проста концепция за това кое е правилно и кое е грешно. И ето го! Не само, че то ти казва нещо относно факта, че има духовна природа, която някак си е написана вътре в нашите сърца, но и ти казва нещо за природата на самия Бог, че това е добър и свят Бог“.

Колинс обаче признава, че не е бил от тези, които са се почувствали щастливи в момента на приемането на християнството. „Аз бях по-скоро като К.С. Луис,  бях по-скоро унил относно цялото това нещо“, признава той. Харесвало му е да бъде в контрол на ситуацията и че ако трябва да приемеш Бог, трябва да се откажеш до някакво ниво от идеята да си постоянно в контрол, понеже не можеш да правиш всичко, което искаш, само защото изглежда добро. Ако Бог е твоето огледало, ти виждаш колко си далече от този образ, с който искаш да се гордееш. Трябва да признаеш, че не си перфектен.

„Никога няма да има научно доказателство за съществуването на Бог. Науката изучава естественото, а Бог е извън него. Така че никога няма да има нещо, което да замести вашето решение дали ще трябва да вярвате и това решение никога няма да бъде подкрепено от абсолютни данни“, казва той.

Advertisements