religious-hypocrisyТази вайръл картинка има за цел да обвини вярващите в лицемерие

Това е втората ми публикация от поредицата кратки статии, в които ще ви разказвам за актуални християнски проблеми. Първата кратка статия беше посветена на религиозния жаргон.

Безспорно най-често срещаното обвинение към християните е това, че са лицемерни. Понякога е необходимо само да научиш за даден човек, че е християнин, и да го видиш в светлина, която не ти харесва, и за теб той вече е лицемер. Но макар че някои от тези впечатления са погрешни – възможно е човек само да изглежда лицемерен, без реално да е (за което вече писах тук), истинското лицемерие е доста често срещан проблем след вярващите. Нека обаче не съдим за достойнството на християнството по недостойнствата на християните – понеже даден християнин се държи лицемерно, не значи, че цялото християнство е за боклука. Напротив – една съществена част от поученията на Исус Христос са били срещу живеещите по негово време религиозни лицемери.  Самата тема за религиозното лицемерие е много сериозна и поради това си заслужава да пиша отделно за нея.

Една от основните причини, поради която толкова дълго време не желаех да приема нищо, свързано с християнството, е че се бях напатил от лицемерни християни. Християни, които непрекъснато ми повтаряха колко съм грешен, пренебрегвайки с лека ръка моите емоции, моята житейска опитност, трудностите, с които се боря. Сега след толкова години опитност с християнството, бих могъл да очертая две основни причини, поради които истинското лицемерие сред някои християни е толкова явно изразено:

Първата причина е нашата присъща човешка черта да проявяваме двоен стандарт към собствените си слабости и тези на другите. Става въпрос за известния пример, който Исус дава със съчицата в окото на другия и гредата в собственото ни око. Образно казано, може да се каже, че гледаме към нас и към другите през различни лупи. Едната лупа, тази, с която гледаме към другите, често пъти увеличава чуждите слабости през призмата на справедливостта. Когато някой ни причини нещо лошо, ние искаме възмездие – по възможност сега, веднага. Другата лупа, с която гледаме на себе си, е лупата на милостта – надяваме се, че всяка нередност, която вършим, е дребна, че ще ни се размине и няма да има никакви последствия, че Бог ще ни прости. Това е изключително слаба лупа и не можем да погледнем към собствените си слабости в истинските измерения. Затова съществуват тези поучения на Исус, че с каквато мярка мерим, с такава ще ни се отмери. Никога не бива да забравяме това. Има и още нещо – Бог забавя и гледа на всички грехове по еднакъв начин, защото всеки един грях притежава склонност да ни отдели от Него. Но понеже Той не желае да бъдем отделени, а иска всички да дойдем на покаяние, дълго търпи и не бърза да раздава справедливост веднага. Това създава проблеми на мнозина скептици, агностици и атеисти, които разсъждават така – „Я вижте как бедни и добри хора страдат толкова много, а същевременно тия отвратителни мутри и престъпници тънат в разкош“.

Втората причина е по-сериозна – тя е свързана с това, че сме добри емпати** само към това, което сме преживели. Когато става въпрос за неща, които не сме преживели, сме много лоши емпати. А различните хора имат различни слабости и грешат по различен начин. Това ни поставя в уникален парадокс – Исус изисква да проявяваме милост към всички грешници. Понякога ни е много лесно – когато дадено нещо сме го преживели, изстрадали сме го, веднага сме готови да помогнем на човек, който е минал по същия път като нас. Но ни е много трудно, когато дадено нещо не ни касае – в такива случаи сме груби и безчувствени. Нашият светоглед обаче е ограничен и касае само нас, докато светът е голям и пъстър. С това се изразява парадоксът – мерейки през собствения си аршин, през по-голямата част от времето не успяваме да сме добри емпати и да съчувстваме на останалите хора.

Типична проява на лоша емпатия е нашето негатвно отношение към хомосексуалните (тук аз продъжавам да твърдя от християнската си гледна точка, че хомосексуалното поведение е грях и не е времето на църквата да ревизира това отношение, но същевременно не проявяваме никакво разбираме към ЛГБТ общността). Преди време общувах с една позната, която реагираше много емоционално към хомосексуалните и заявяваше – „Ако дойде хомосексуален в църквата, ще искам да падне веднага на колене и да се покайва, иначе не го ща“. Заради нейната неспособност да проявява емпатия и да реагира емоционално, а не рационално в почти всяка житейска ситуация, си заслужи да бъде блокирана във Фейсбук от мен. Но това е друга тема на разговор…

Повярвайки в Исус, ние се справяме с различните грехове по три различни начина. Първи начин – сега, веднага. Случва се само с някои от нашите грехове. Това най-често са тези, които са ни докарали до голяма беда. С тях най-лесно се разделяме. Втори начин – бавно и поетапно. Това понякога отнема дълги години. Най-често това касае устойчиви навици. Поради тях животът на християнин често пъти прилича на синусоидна крива – веднъж сме в пик – всичко ни е наред, усещаме че Бог е нас в нашата борба, но понякога навиците ни попарват и сме в период на спад и съжаляваме за това, което вършим. Има и трети начин – това са грехове, които дълго време не ги осъзнаваме, че са такива и действително вредят на нас или околните. Справянето ни с тях идва на много по-късен етап, едва след като ги осъзнаем.

Понеже сме добри емпати към себе си, но сме лоши емпати към другите, ние изискваме към тези, които грешат различно от нас, да се справят с всичките си грехове по първия начин, но не можем дори да си представим, че техният път може да мине по втория, а и по третия начин. Между другото тези дни попаднах на ужасяващ пример на липса на емпатия към другите. Един вярващ беше призовал по времето на гей парада във своя Фейсбук „смърт на педалите“. Изключително шокращо, защото същият този вярващ беше болен от доста напреднала форма на рак и дори молеше другите да му помогнат финансово. Това е типичен пример за лицемерие – иска милост за себе си в тежък момент, но не би поискал милост за тези, които грешат по друг начин. Няколко дни след гей парада болният вярващ почина – Бог го привика на справка при себе си. Да се надяваме, че Господ ще е по-милостив към него, отколкото приживе беше към другите.

Всичко това показва как много лесно можем да изпаднем в религиозно лицемерие поради липсата си на емпатия.  В следващата ми статия ще говоря за това как можем да сме добри емпати, да проявяваме човешко отношение към другите и така да сме по-ефективни като християни.

Емпатията, на старогръцки: ἐμπάθεια, е способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите

Advertisements