Jesus-Holding-Lamb

Една от главните причини, поради която посланието на съвременните християни не може да стигне до хората около тях, е че то често пъти е изказвано на жаргонен език. Когато си част от каквато и да е специфична общност,  неизменно ще свикнеш с нейната терминология и начин на изказ. Това важи с всичка сила за църковната общност. В църквата ние използваме определени изрази и понятия, които за нас сами по себе си са очевидни и с ясно значение, но за широката общественост са неразбираеми.

Проблемът възниква, когато в обществото се води дебат по някаква значима тема и църквата започне да се намесва в него. Свещеници, пастори, а дори недуховни лица използват същия жаргонен език, с който са свикнали в църковната общност. Това особено силно си пролича при последните спорове около това трябва ли да има гей парад или не. Един сливенски свещеник определи хомосексуалното поведение като „содомитски грях“, а в социалните мрежи се чуха призиви да се опълчим на „блудницата от Вавилон“. Това са изрази, които нищо не говорят на по-голямата част от хората, а фактът, че често пъти се изказват декларативно, ултимативно и без никаква обосновка, не помага на християните да спечелят последователи за каузите, за които се борят.

Преди време започнах да организирам семинари относно актуални теми (напр. има ли Бог, защо има страдание, какво е отношението към хомосексуализма), ориентирани както към християни, така и към нехристияни. На тези сбирки веднага си пролича, че голяма част от християните изобщо нямат подход към това как трябва да общуват с хора извън църковната общност. Веднъж след един от семинарите ми хората започнаха да се запознават едни с други и един вярващ зададе следния въпрос към нехристиянин: „Ти новороден ли си?“ (или нещо от сорта, може да бъркам в подробностите). Нехристиянинът се стъписа и не знаеше как да реагира, докато вярващият започна да се чуди какво не е наред.

Ами ето това не е наред – специфичният религиозен жаргон трябва да бъде избягван на всяка цена, когато говорим с нехристияни. В зависимост от ситуацията, когато той бъде употребяван, религиозният жаргон звучи не на място, понякога смешно, понякога безсмислено, а има такива жаргонни изрази като „ще ви умия в кръвта на божия агнец“, които не просто звучат сектантски, а направо плашещи! С ръка на сърцето си казвам, че ако бях човек, който току що влиза в църква и чуя проповед за това как трябва да се „умия в кръвта на агнето“, щях да си тръгна на бегом. Пък после има да ми обясняват че това не е, за което си мисля и че е някаква метафора.

Бих посъветвал всеки християнин сериозно да се замисли за това как общува с другите. Запомнете, масово хората извън църква не знаят нищо за „новорождение“, „кръщение с огън“, за това как „Святият дух говори вместо мен“, за това да имаш „духовен баща“, за това „Бог да те носи на ръце“, за „полагане на ръце“. Това са само някои от примерите, за които се сещам на прима виста. Знам, че всичките тези изрази звучат нормално в контекста на църковните поучения и традиции, но не така звучат на хората, които нямат нищо общо с тях. И не, когато един човек не ви разбира, много е вероятно да не става въпрос за опит от негова страна да се оправдае и да не приеме поученията на Христос, а напротив – може да се окаже, че наистина не схваща смисъла на думите, които използвате!

Библията безспорно има какво да ни каже за много от проблемите, с които се сблъскваме в съвремието, но за да стане разбираема, тя трябва да се разкаже на разбираем език. Жаргонните изрази не помагат, а също така и не помага замерянето с библейски стихове.

Нека да бъдем мъдри.

Advertisements