"— Страшни диванета са туй учените — зачу се след малко бай Ганьовият глас в съседното отделение; — аз не зная как ги търпят такива на служба. Ама чакай, ще се върне бай ти Ганьо в България, па видя щем кой е кум, кой е сват" -Алеко Константинов, "Бай Ганьо"

„— Страшни диванета са туй учените — зачу се след малко бай Ганьовият глас в съседното отделение; — аз не зная как ги търпят такива на служба. Ама чакай, ще се върне бай ти Ганьо в България, па видя щем кой е кум, кой е сват“
-Алеко Константинов, „Бай Ганьо“

Преди време един индийски учен разказа една история, която ме трогна до дъното на душата. Случката се случила около времето на пристигането на индийската мисия в орбита около Марс. Човекът бързал за работа, даже закъснявал и си хванал такси. На слизане от колата таксиметровият шофьор се обърнал към него с думите: „Такива като теб ме карат да се чувствам горд. Няма да ти взема пари за превоза“.

Ще ми кажете: какви пак ги плещи тоя, какво е взел да ни сравнява с Индия, какво се оплаква… Всъщност не се оплаквам. За малка държава се справяме доста прилично, даже добре. Националната астрономическа обсерватория – Рожен е най-голямото астрономическо съоръжение в цяла Югоизточна Европа. Имаме наша изследователска база на антарктическия остров Ливингстън. Даже и ние участваме в изучаването на Марс, след като на 14-ти март тази година беше изстреляна успешно международната изследователска сонда „ЕкзоМарс“, на която лети и наш инструмент. Вървим напред, може би бавно, но все пак вървим в една крачка с останалия свят!

Други са моите притеснения. Не че живеем зле, а ме е яд за отношението на обществото към просветата, към културата и към науката. Озадачен съм, че горепосочените събития потъват някъде зад общия фон на злободневието. Разстроен съм, че една голяма част от българите ги пренебрегват, сякаш това е нещо, което изобщо не ги касае. И съм изумен, защото се тупаме в гърдите за славното ни минало, завладените от средновековните царе земи, възрожденския ни героизъм по времето на турското робство, но отказваме да погледнем към големите събития на настоящето и очакваме бъдещето с песимизъм.

Нямам задълбочен поглед върху управлението на индийския премиер Нарендра Моди. Чета за него в интернет, че е противоречива личност, че не успява да подобри благосъстоянието на обикновените хора. Но всеки път, когато Индия постигне нещо в областта на науката и технологиите, Моди е първият, който оповестява новината в Туитър и поздравява учените за техните постижения.

Какво мислят родните политици за собствените ни постижения? Не знам какво мислят, защото нищо не пишат за тях в социалните мрежи. Може би имам прекалено високи очаквания към г-н премиера ни. Може би е пресилено да очаквам да чуя поздравление от него по повод това, че на 14-ти март сме изпратили прибор към Марс, все пак Бойко Борисов няма отношение към науката. Личи си, че не му е интересна. Но поне да беше поздравил публично алпиниста Боян Петров за успешното му изкачване на връх Анапурна! Да, алпинизмът е тясно свързан с науката, но преди всичко е спорт и смея да твърдя, че е по-рискован от домашните щанги, с които премиерът ни се снима. Петров се бори с прищевките на природата, понякога вижда хора около него да загиват поради суровите планински условия. Това е един истински мъж, който може да бъде даван за пример и трябва да бъде даван за пример.

Такива тъжни мисли ме връхлитат в навечерието на 24-ти май, Деня на българската просвета и култура. Чудя се – кога за пореден път български политик изкоментира в положителна светлина някакво научно постижение?

А политиците ни са такива, каквито са, защото ние сме си ги избрали. Те нямаше да са там, ако това не бе станало със съдействието на нашите ръце, пускайки бюлетината в урната. Всъщност сега се сетих, че през последните месеци имаше един политик, който се ангажира с популярна научна дейност у нас. Това бе депутатът Борис Станимиров, който след Фейсбук статус, че ще лети до Антарктида като част от 24-тата българска експедиция, беше нападнат словесно от сърдити сънародници. Обвиниха го, че щял да ходи да брои пингвини. Дотук стигат интелектуалните напъни на голяма част от представителите на суверена, сиреч гласоподавателите. Вярно е, че тогава Парламентът беше навлязъл в поредната политическа криза, съдебната реформа буксуваше на едно място, така че може би моментът за подобен Фейсбук статус не беше най-подходящ.

Но е страшно, че за голяма част от сънародниците ни разбирането им за един цял клон от науката се свежда до най-обикновено броене на пингвини! Не че преброяването на пингвини не е важно, това помага да се направи оценка как се променя тяхната популация, но хората критикуваха поведението на Станимиров морализаторски, с пренебрежителното отношение в ей такъв стил : размотава се насам-натам с държавни пари и брои пингвини, сиреч нищо не прави. Ако ли пък антарктиците ни броят пингвини, астрономите ни броят звезди. Сигурно и те нищо не правят! Хич няма да е пресилено ако кажа, че основният национален образ у нас не е този на баба Илийца, а на бай Ганьо. Същият, който се изказва така: „Страшни диванета са туй учените, аз не зная как ги търпят такива на служба“.

Радвам, че наскоро на емблематичния софийски булевард „Витоша“ беше открит паметник на Алеко Константинов. Днес този велик български писател наблюдава символично и безмълвно преминаващите наследници на неговия най-известен литературен персонаж …

Бедни, бедни Алеко… Щастливецо…

Дано покрай Деня на българската просвета и култура някой се сети, че най-голямото постижение на Цар Симеон I-ви не е това, че България е била на три морета, а че книжовността, изкуствата и архитектурата са навлезли в състояние на културен разцвет – период, който е известен в историята като Златен век.

Светослав Александров е биолог, доктор в областта на растителната физиология, автор на две книги – „Сред пясъците на Саркания“ и „Космическа колонизация – неосъществената мечта“. Списва електронното издание КОСМОС БГ.

Advertisements