Christians-Evolution

Поради ред причини досега съм избягвал да пиша подробно по тази тема в блога си, най-важната от които е, че много от християните не са готови да дискутират по въпроса с отворени умове и критичен поглед. А най-маловажната е, че споровете между учени и креационисти от доста отдавна не са ми интересни. Въпреки това мнозина продължават да ме питат – добре де, ти си завършил молекулярна биология, ти си доктор, какво ти е мнението по въпроса?

Само че не е въпрос на мнение. Въпрос на наука е. По същество искам да подчертая следното- спор между две еднакво вероятни гледни точки няма. Има спор между учени и тези, които отказват да приемат научните открития. Преди няколко седмици гостувах на лекция за гравитационните вълни, изнесена от проф. Стойчо Язаджиев. Когато стана въпрос за тези, които пишат „трудове“, оспорващи Теорията на относителността на Айнщайн, проф. Язаджиев стана и каза: „Вижте, това, което наричаме Теория на относителността и нейните предсказания, отдавна са вече не просто теоретична, а експериментална наука“. Подобно нещо бих могъл да кажа същото и за еволюцията. Креационистите много обичат да говорят за Чарлз Дарвин и за това къде е обикалял с кораба си, за да измисли еволюцията. Но вече са изминали близо два века от пътешествието на Дарвин. През това време е постигнат съществен научен напредък, за който много хора забравят и който пренебрегват. Еволюцията от много отдавна е обект на експерименти и е надживяла времето на Дарвин.

Същевременно съзирам един тревожен факт. Християнството никога не се е опълчвало толкова яростно на научните открития, колкото се случва през последните десетилетия. Това ме притеснява, защото самият аз се самоопределям като християнин и съм озадачен как много от съвременните евангелски вярващи с лека ръка зачеркват не само науката, но и църковните традиции. Например много от младоземните креационисти (сиреч тези, които са на мнение, че Земята е на по-малко от 10 000 години и няма никаква еволюция, а Бог сътворил света само за шест дни) твърдят, че тяхното схващане е традиционно, ортодоксално и единствено правилно. Но богословът Радостин Марчев (който е магистър по практическо богословие) е направил доста подробна справка (източник), според която става ясно, че евангелските богослови през 19-ти и 20-ти век не са имали никакъв проблем с това, че Земята е стара (т.е. на милиарди години), а не млада (т.е. на по-малко от 10 000 години).  През 19-ти век, когато Дарвин е набирал популярност, дори негови отрицатели като Уилиам Дженинс Бриан не е имал проблеми със старата земя.

Така че съвременните креационисти със своето отрицание не само на еволюцията, но и на възрастта на Земята, не могат да претендират за утвърдена християнска ортодоксалност. Модерните креационисти (да се разбира една голяма част от евангелските християни, но вече и все повече православни) правят следното: те приемат крайно буквалистичен прочит на книгата Битие за единствена и неповторима истина и съобразно него тълкуват научните факти. Ако те съвпадат с това, което креационистите казват: окей, браво. Но ако не, сигурно учените са допуснали грешка, сигурно са изманипулирани фактите, сигурно има някаква мащабен заговор на масони, илюминати, рептили и там незнам си какво още, които съвсем злоумишлено действат в посока на това да унищожат християнството и да наложат нов, атеистичен светоглед. Трябва да ви кажа, че за мен като занимаващ се с наука няма нищо по-обидно от това да ми кажат, че (масони, илюминати, рептили, американски организации, сороси и пр.) ми плащат, за да разпространявам злоумишлено лъжи. Случвало ми се е.

Съветвам ви сериозно да прочетете статията на Радостин Марчев, при това с отворени и критични умове. Тя ще ви покаже, че в историята на протестантската църква в миналото хората са били много по-склонни да приемат научните факти. Още през 1802 г. един шотландски професор (Единбург Плейфеър) е отхвърлил всякаква възможност научни въпроси да се решават чрез позоваването на писанието.

Но дори и да вземем древната църква, Св. Августин (354-430 г.), един от най-значимите богослови, е твърдял следното (източник): „Дори нехристияните знаят нещо за Земята, за небето и другите елементи на света, за движението и орбитите на звездите и дори за техните размери и относителни позиции. Позорно и опасно нещо е един неверник да чуе даден християнин, предполагайки се, че осмисля Светите писания, да говори глупости по тези теми. Ние трябва да вземем всички мерки, за да предотвратим подобни смущаващи ситуации, в които хората изобличават невежеството в християнина и презрително му се присмиват“.

Уважаеми приятели-християни… Помислете много внимателно върху горния цитат на Блажени Августин.

Моето най-голямо притеснение обаче е следното: с това, че много съвременни евангелски християни настояват за буквалистично тълкуване на Битие, те не просто осмиват себе си, но наливат вода и в мелницата на атеистите. За атеистите аргументите на младоземните креационисти са изключително удобни. Ако младоземните креационисти настояват, че Земята е на 10 000 години, няма еволюция и това е единственият богословски правилен светоглед, атеистите могат незабавно да отвърнат – ето, вижте, истината е само и единствено в науката, докато християнството се занимива с врели-некипели.

Всъщност преди няколко седмици бях разкритикуван от д-р Георги Маринов (източник), който твърди, че съвременната еволюционна теория е несъвместима с християнството, защото то вече е достигнало до предела си да се нагажда към новите научни открития и пълното разбиране за еволюционната теория. Д-р Маринов е публикувал статия в журнала Zygon за бъдещето на теистичната еволюция в постгеномната епоха. Според него модерната наука е установила множество движещи сили на еволюцията, сред които естественият отбор и случайните мутации са само едни от тях, има също генетичен дрифт, миграции. Тук той е прав, че теистичната еволюция, при която Бог насочва процеса, е по-скоро интелигентен дизайн. Но той също така твърди следното: „Има огромен проблем с възприемането на еволюционната теория ако си християнин. Ако възприемеш еволюционната теория в реалната и форма, то трябва също да приемеш, че еволюцията на хората не е била неизбежна, и не само, че не е била неизбежна, ами и доста невероятна. Ако постулираш, че ние сме били „планирани“ от самото начало, тогава ти отричаш еволюционната теория. За да го осъзнаеш това, трябва да разбираш еволюционната теория. Ти не я разбираш, съответно не можеш да схванеш защо е така. Но това не го прави противоречието по-малко остро.„. И в това му е грешката. Този коментар, разбира се, би имал смисъл ако Бог е планирал и е първоначално замислил хората като хоминиди (отново донякъде буквалистичен извод от прочита на Битие, при който Бог е създал хората по свой образ и подобие). Модерен богословски и съвместим с науката прочит би утвърдил рационалната интелигибилност на Вселената (т.е. тя е способна да поддържа живот) и че посредством всички тези еволюционни механизми (вкл. генетичен дрифт, миграции, естествен отбор, случайни мутации) ще възникне разумен живот на някои планети. Това не изключва „мека форма“ на теистична еволюция и микронамеси, които насочват накъде тя да върви, включително конкретна намеса при създаването на хората (това, което казвам, не е научно твърдение, а чиста спекулация). Между другото хоризонталният генен трансфер действително е изиграл огромна роля в ранната еволюция. Но това е друга тема.

Напоследък обаче срещам все повече християни (малцинство сред християните, но все пак ги има), които казват: Защо всички тези механизми да не са създадени от Бог? Защо да няма хоризонтален генен трансфер, случайни мутации и т.н. и т.н.? Защо трябва да ограничаваме Бог? И защо трябва да ограничаваме нашето разбиране за света?

Обещах ви, че ще пиша повече за тежкото взаимоотношение между християните и еволюцията и ще си удържа на думата. Защо им е толкова трудно да я възприемат? Повечето християни наистина нямат задълбочен поглед върху еволюцията. Повечето от тях не са прочели нито една статия в академичен журнал. Може би смятат, че не са длъжни, защото са се специализирали да работят в други области. Но това не ги оправдава, ако разпространяват твърдения, които са плод на недостатъчно добра осведоменост. Всъщност като ги попитам, единственото, което тези християни могат да кажат за еволюцията е, че „според нея хората са произлезли от маймуни“. Което дори не е правилно разбиране – правилното е, че хората и маймуните имат общ еволюционен предшественик.

Същевременно тези християни може да не са прочели нито една научна статия, но са прочели поне една-две публикации от креационистичната литература и са ги приели за чиста монета. Някъде тук още ми се мотае книгата „Еволюция или сътворение“. От такива недостоверни източници християните придобиват някакъв светоглед и си правят изводи.

Накратко казано, аргументите на младоземните евангелисти могат да се впишат в рамките на три категории: личен светоглед, богословски затруднения и политически възгледи. Нито един от аргументите им не е научен. Твърденията им не са съобразни съвременните достижения на биологичната наука.

-личен светоглед. Струва ми се, че това е основната пречка пред хората, за да възприемат еволюционната теория. Наскоро по време на дискусия с представители от протестантска църква говорихме по темата – „какво му е толкова трудно на хората да възприемат еволюцията или дори намекът на идеята, че Бог може да е създал еволюционните механизми“? Една моя приятелка много точно определи пречката с думите : „еволюцията убива магията на сътворението“. Да, вярно е, че много от научните открития убиват романтичните представи на християните. Специално за еволюцията, тя убива представата, че Бог-отец забърква с нежни ръце в калта и внимателно, с голяма любов извайва човек. Това е много голям препъни камък за хора, които искат да живеят в свят на магия, обградени от ангели и феи. Да, науката действително убива първоначалната магия, но със задълбочаването в научните истини по-късно откриваме дори по-голяма магия. Самото осъзнаване, че ние сме на една малка планета (бледа синя точица, както казва Карл Сейгън), която обикаля около само една от милиардите звезди в Галактиката, а нашата Галактика е само една от милиардите Галактики – няма как този факт да не подейства смиряващо! Това утвърждава думите на библейския псалмист Давид, който възкликва „Като гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, Луната и звездите, които ти си отредил, казвам си: Що е човек, та да го помниш? Или човешки син, та да го посещаваш?“ Тези думи са в съзвучие с научната истина – ние сме просто дребни душици на една бледа синя точка в безкрайния океан, но Псалмистът също така е казал, че въпреки това ние не бива да се чувстваме изоставени, нито бива да се чувстваме като че ли Бог го няма отвъд тези невъобразими за ума мащаби – „А ти си го направил само малко по-долен от Божеството, със Слава и чест си го увенчал“.

-богословски светоглед. Тук ще съм малко по-подробен. Много съвременни младоземни креационисти възприемат антропоцентричен вселенски възглед – и по-точно това, че нашите действия (на една бледа синя точка) са довели до катастрофизъм в цялата Вселена от милиарди глактики. В началото, те казват, Бог създал Вселената перфектна. Толкова перфектна, че не е имало никаква смърт, абе светът е бил вегански (щото сме пасли само трева), но и не е имало хищници, които са се нападали едни други, демек лъвовете и тигрите също са пасли трева. Но човек съгрешил и след като изял плода от дървото на познанието, смъртта се разпростряла навсякъде, животните са взели да се избиват и дори това, което виждаме като галактични експлозии на свръхнови са последствията от грехопадението, видиш ли.

Евангелските вярващи толкова много държат на тази наивна представа, че не осъзнават не просто научните, а и богословските пробойни. Първо, елементарният въпрос, който трябва да си зададем, е – добре, растенията не са ли живи? Ако преди грехопадението сме се хранили с растения, те не са ли умирали?

Второ, имам много сериозни богословски основания да смятам, че първите хора не са били биологично безсмъртни. Повтарям – това са богословски основания, а не научни. Нещо повече – Битие изрично постановлява, че хората са били изгонени от едемската градина, за да не ядат не само от дървото на познание на дървото на доброто и злото, но и от дървото на живота. Ако хората са били яли от дървото на живота, те са щели да живеят вечно. Това подкрепя богословската идея, че хората не са били биологично безсмъртни, а безсмъртието е идвало от друг, външен, Божествен фактор.

Антропоцентричният вселенски възглед не е нищо по-различно от плод на човешката гордост. От настояването, че ние сме били толкова значими, че с действията си сме променили цялата Вселена. „Но кой е човек, че да го помниш?“, пак се питам аз като Псалмиста Давид. Слава Богу, има много мислещи християни, които приемат историята в Битие не буквалистично, а че посредством метафорите в нея са ни разкрити важни истини. Историята за Адам и Ева е история на бунта на хората срещу Бог, разказана по начин, разбираем за всички поколения. Както пише проф. Джон Ленокс в книгата „Седем дни, които разделят света“, Библията е литература. Тя не е научна статия. Същевременно трябва да се прави разлика между буквално и буквалистично тълкуване. Библията може чрез метафори да ни разказва буквални истини, които нямат нищо общо с буквалистичното й възприемане. Това, че Исус казва „аз съм пътят“ не значи, че той е бил път в буквалния смисъл и можеш да ходиш по него. Старозаветните текстове изобилстват от метафори, Исус е говорил с метафори. Дори и много учени говорят с метафори (между другото изразът „Голям взрив“ си е метафора, която доста обърква лаиците, представящи си гигантска бомба, от която се пръкват звездите и планетите).

Пак повтарям – приемането на Битие като метафора е много по-разумен и богословски издържан вариант, отколкото буквалистичното му възприемане.

-политически възгледи. Християните, както всички други хора, си имат политически възгледи. Това е напълно нормално. Сред християните има либерали, анархисти, дори познавам такива с комунистически възгледи (факт!), но мнозинството от тях са консервативни с десни възгледи.

Креационизмът, базиран на разбирането за млада земя, както подчертах още в началото на статията, не е старо, нито традиционно християнско течение – то започва да набира популярност през 1961 година след публикацията на Джон Уиткомб и Хенри Морис „Наводнението в Битие“ (източник). Голямата подкрепа за креационизма след 1961 г. е придобита чрез погледнатия от демократична гледна точка убедителен аргумент, че креационизмът е редно да бъде възприет на равни начала с професионалната еволюция. Така погледнато отстрани, конвенционалната еволюция и науката са разглеждани като идеология, а креационизмът е алтернативна идеология. До ден днешен аргументът на креационистите, че креационизъм трябва да се изучава в училище като държавна политика наравно с еволюцията, почива на това гледище. Няма значение дали той е издържан научно, няма значение дали е логичен и богословски обоснован. Той просто трябва да присъства в училище като отговор на атеистичния дарвинизъм.

На сайта на Института по креационни изследвания Хенри Морис е публикувана статия със следното заглавие: „Еволюцията е религия, а не е наука“. Това е типичен политически ход – еволюцията може да е религия, може да е светоглед, може да е идеология – важното е обаче тя никога да не бъде разглеждана като наука, съобразно научните аргументи.

Креационистите (много от които имат PhD-та, макар и в повечето случаи те са извън биологичните специалности), са достатъчно грамотни, за да знаят, че борбата не може да бъде спечелена на полето на науката. Там креационизмът няма да издържи. Затова и тактиката им е друга.

Като заключение на тази публикация бих искал да подчертая отново: Креационизмът (най-вече този в младоземната му форма) е не просто псевдонаука, но е и богословски неиздържан. Съответно еволюцията и християнството са много по-гъвкави, много по-съвместими и не са непременно противоречащи си.

Време е да бъдем по-отворени към новостите.

Advertisements