prequel-durotan

На 3-ти май 2016 г. излезе книгата „Дуротан“, написана от Кристи Голдън. Книгата ни разказва официалната предистория на филма Warcraft, който предстои да излезе на 10 юни.

Веднага щом беше оповестено, че ще излезе филм, базиран на известните видеоигри от серията Warcraft, стана ясно, че историята във филма ще се различава съществено както от играта, така и от книгите, написани по играта („Денят на дракона“, „Последният пазител“, „Повелителят на клановете“, „Кръгът на омразата“ и т.н.). Това наложи написването на две нови книги съобразно промените, наложени от филма. Първата книга е току що излязлата „Дуротан“, а втората – „Warcraft: официална филмова новелизация“ ще излезне през юни заедно с филма.

Безспорно книгата „Дуротан“ е грабваща и увлекателна, но действително в нея става въпрос за съвършено различен Warcraft. И както пишат други критици (източник) – ако това е действителната история на филма, много хора ще бъдат разочаровани. Знаете за фразата – „филмът развали книгата“.  Знаете колко хора (даже аз в това число), които първо изчетохме „Хобит“ и „Властелинът на пръстените“ на Толкин, намразихме някои от промените, които видяхме във филмите на Питър Джаксън. Макар че разбирам, че понякога такива промени са наложителни. Филмовото изкуство действа спрямо други правила, различни от литературата. Във филма „Властелинът на пръстените“ е било трудно да се направи финал едно към едно спрямо разказа на Толкин (съсипаното Графство, завладяно от Саруман). Опитали са се, но не се е получило. Затова след унищожението на пръстена са се спрели на алтернативен финал – Графство, в което всичко е като по цветя и рози.

Сега представете си какво би се случило, ако някой се опита да романизира филма „Властелинът на пръстените“ според това, което ни показва Питър Джаксън. Помислете си колко по-различен би бил този продукт от официалния разказ на Толкин … и ще добиете представа какво представлява новата книга „Дуротан“.

Моят съвет е, започвайки да четете книгите „Дуротан“ и „Warcraft: официална филмова новелизация“  и започвайки да гледате филма, да забравите всичко, което знаете за Warcraft RTS, World of Warcraft и досега публикуваните книги. Предупреждавам ви – това няма да е филм по World of Warcraft. Това ще е филм, който ще е вдъхновен от World of Warcraft и от героите в него, но дори самите герои няма да са съвсем същите.

Какви са разликите между досега познатите ни герои и новата филмова вселена според книгата-предистория „Дуротан“, разказвам в следващите параграфи:

-Гул’дан

+Според играта и книгата „Въздигането на Ордата“ (т.е. официалното повествование) Гул’дан е бивш шаман, превърнал се в уорлок в стремежа си да добие повече власт и сила над останалите оркски кланове. Гул’дан обаче няма амбиции да е боен вожд на Ордата, според собствените му думи: „Нямам  желание да марширувам по улиците с брадва или чук, да посрещам враговете си в плът“. Той си пада по сенчестите занаяти, по скритите умения. Гул’дан винаги действа в сянка. Той е създател на Сенчестия съвет и управлява Ордата задкулисно.

-В новата книга „Дуротан“ (да се разбира – и във филма) Гул’дан пак си е зъл уорлок с жажда за власт. Но тук той вече властва над Ордата и е неин главатар. Нещо повече, той се изявява и като открит дипломат и ходи по останалите оркски кланове, за да ги зарибява да се присъединява към Ордата. Няма я ролята на объркания шаман Нержул, който е манипулиран от Пламтящия легион и който в оригиналната вселена е дипломатът спрямо оркските кланове. И едва по-късно Нержул, проваляйки се да изпълни ролята на Пламтящия легион, бива предаден от собствения си ученик – Гул’дан.

Очевидно е, че в един кратък 2-часов филм, в който Гул’дан ще бъде основен злодей, няма как да се пресъздадат всичките тези тънкости. Наложителен компромис.

-Оргрим Дуумхамър

+Според играта и книгата „Въздигането на Ордата“ (т.е. официалното повествование) Оргрим Дуумхамър е от клана Блекхенд. Оркските кланове не са близки помежду си, но Оргрим и Дуротан успяват да скрепят приятелство напук на всичко.

-В новата книга „Дуротан“ (и във филма) явно са искали да обърнат по-голям фокус на приятелството между Оргрим и Дуротан (а не както е спорадично в официалното повествование) – тук-таме срещи между отделните кланове, тук-таме боричкания. Оргрим Дуумхамър вече не е от клана Блекхенд, а е от същия клан като Дуротан – Фростулф. И освен това е пръв съветник на Дуротан. Липсва онова пророчество, което прави Оргрим толкова интересен – за бойния му чук Дуумхамър – че последният от рода „Дуумхамър“ ще доведе до гибел на орките, но след това ще дойде друг орк, който ще донесе спасение. В новата книга „Дуротан“ Оргрим си е просто… Оргрим. Просто добър приятел на Дуротан.

-Драка

+Според играта и книгата „Въздигането на Ордата“ (т.е. официалното повествование) Драка е родена болнава. Поради това тя и нейните родители са принудени да живеят на границата на селото. По-късно тя заяква, донякъде защото е пратена на изключително сложен лов, който я калява. И едва тогава бива забелязана от Дуротан и става негова жена.

-В новата книга „Дуротан“ има интересна промяна, която ми се струва, че е за добро! По принцип в оркското общество слабостта е порок. Това, което отсява силните орки от по-слабите е ритуалът ом’ригор, чрез който младите орки встъпват в зрялост. Той включва убиване на животно само с един нож, без защитна броня. Страхливите орки, които не се справят с ритуала, минават към низшата каста (пеони – т.е. занимават се със строителство, готвене и други низши дейности). Останалите стават пълноправни членове. Така си е според оригиналното повествование. Но в новата книга „Дуротан“ болнавите деца биват изгонени (наричат ги Изгнаници с главна буква). Оставени са да се грижат за себе си в продължение на една година и ако оцелеят, само тогава могат да бъдат приети в клана. В новата книга не се споменава нищо за пеони, напротив, всички членове на клана Фростулф са принудени да се справят не само с бойните, но и с домакинските си задължения. Драка е една от изгнаниците. Това дава интересна сюжетна линия за развитие – по време на Изгнанието пътува по широкия свят и това й дава умения, които ги предава на останалите орки след завръщането си. Именно поради действията и уменията на Драка, нейният мъж Дуротан започва да цени животът на децата.

-ДрекТар

+Тези от вас, които са чели само и единствено „Повелителят на клановете“, знаят, че ДрекТар е мъдър стар шаман, който уважава елементите и никога не ги насилва да правят нещо пряко волята им. ДрекТар обучава Трал (синът на Драка и Дуротан, бивш роб и гладиатор) в изкуството на шаманизма. Но ДрекТар не е станал мъдрец ей така от само себе си.  Нещо повече – книгата „Въздигането на Ордата“ ни разкрива, че след като орките са били изоставени от Елементите, ДрекТар по свое собствено желание е поел по пътя на уорлока. Едва по-късно се е покаял и е разбрал мъдростта на древните оркски традиции.

-В новата книга „Дуротан“ ДрекТар е просто един мъдър дядка – достатъчно възрастен и достатъчно преживял разни неща, за да съветва всички. По-близък е до образа в книгата „Повелителят на клановете“, отколкото във „Въздигането на Ордата“.

КОСМОЛОГИЯ

Едно от най-шокиращите различия, което ме порази в новата книга „Дуротан“, е пълното отсъствие на демоничния Пламтящ легион. Нищо от представения в книгата разказ не загатва и най-малко за неговото съществуване. Основното напрежение в книгата се поддържа не от това, че някъде там, далеч, има зловещ легион, който е покорил хиляди и хиляди светове, а просто от костатирането на факта, че Дренор умира и орките са принудени да търсят нов дом. Факт, който изненадващо за мен, е потвърден от устата на самия Гул’дан. Не че Гул’дан го е грижа за орките, него го е грижа само и единствено за собствената си кожа и за повече магическа власт. Но на пръв поглед изглежда точно така – че Гул’дан е загрижен. Струва ми се, че и тази промяна на сюжета може да е за добро. Едно от нещата, които ме дразнят в World of Warcraft, е че орките се забъркват толкова много в неприятни ситуации е не поради някаква външна намеса, нито дори заради това, че вътрешно душата им е зла, а че … просто са непохватни. Че Ордата оцелява като такава само и единствено понеже тя дълго време е била управлявана от Трал, който е възпитан от човеци. Но веднага щом бъде ръководена от орк – естествен орк, отгледан след орки, войнствен, дипломацията между Ордата и останалия свят се влошава и се стига до неизбежна война. Според мен орките имат много повече качества, отколкото самата игра (а и доскоро написаните книги) ни показват.

И прочитайки „Дуротан“ разбирам, че книгата се справя много по-добре в това отношение. В нея орките от клана Фростулф са принудени лека-полека да изоставят старите си традиции, но не защото са изкушени от демони, а защото светът се разпада около тях. Защото елементите, в които шаманите им вярват, постепенно умират заедно с Дренор. Дуротан и кланът Фростулф, както знаете от трейлъра на филма, ще се присъединят към Ордата, но никога няма да го направят поради жаждата си за власт, кръв и битки. Те ще го направят от необходимостта им расата да оцелее. И веднага щом орките от клана Фростулф оцелеят, те ще се върнат към благородната си история, от която са кривнали по неволя. Вероятно дори ще станат съмишленици на човеците и на Алианса, след като преодолеят предразсъдъците си едни към други.

Трябва да ви кажа, че заради тази интересна завръзка, аз много харесах книгата. Единственото, което ме въздържа от това да дам не 4, а 5 звезди в Goodreads, е че малко или много съм сантиментално привързан към оригиналния сюжет. Но „Дуротан“ си заслужава.

Да се надяваме, че и следващата книга, която ще излезе през юни, ще си заслужава, а и че филмът ще си заслужава!

 

Advertisements