pseudoscience

Лотарията. Това е единственото нещо, което интересува „пролите“ – обикновените хора в антиутопичния роман на Джордж Оруел – 1984, тези, които са извън „партядрото“ и „партпериферията“ (властимащите). Оруел пише, че когато става въпрос за лотарията, хората могат да проявят забележителни математически способности и феноменална памет.

Ако билетите от лотарията бяха единственото нещо, което се предлагаше от най-голямата верига павильони в България (да не споменаваме името, че да не правим реклама – лошата реклама пак е реклама), приликата между родната реалност и Оруел щеше да приключи дотук. Уви, българската действителност е много по-пъстра.  Когато имаше реална опасност същата тази верига да започне да продава чудотворна вода от Плиска и много хора бяха готови да си я купят, си дадох сметка, че нещата са много по-сериозни. Учудващо много наши сънародници проявяват и памет, и невероятни математически (и не само) способности по следните теми: вреда от ваксините, вреда от ГМО, теория за това, че човек не е стъпил на Луната, кемтрейлс, НЛО, полтъргайсти, Ванга, астрология, креационизъм. Привържениците на тези теми, които попадат под общото название псевдонаука, умеят да цитират знайни и незнайни имена, да правят сложни сметки и изчисления, да спорят и да налагат мнението си в Интернет и в тези медии, които им дават поле за изяви.

Нека не се лъжем – тези хора четат много! Но за да минеш за умен не е достатъчно само да четеш. Важни са общо три неща. Какво четеш, как тълкуваш прочетеното и #кой пише това, което четеш.

Относно това какво четеш – конспиративното мислене далеч не е само българско явление. В цял свят има хора, които вярват в небивалици. У нас не са нито повече, нито по-малко, но са с тенденция да стават повече поради краха на образователната ни система.

Относно това как тълкуваш прочетеното – малцина са тези, които следват принципите на научния метод и благодарение на тях достигат до обективно познание на действителността. Повечето от хората тълкуват прочетеното през призмата на собствения си светоглед – те имат в главите си определени рамки и за тях това, което влиза в тези рамки, е истина, а всичко останало – лъжа.  Типичен пример за такъв човек е американофобът, който разсъждава по следния начин – „Маани ги тия американци, те са гадни експлоататори и нищо не могат да създадат – ни на Луната са стъпвали, нито нищо“. Вчера попаднах на един уникален и много тежък случай – човек, който твърди, че американците толкова много лъжат, че сигурно са фалшифицирали цялата космонавтика – включително и космическата совалка.

И накрая стигаме до фокуса на тази статия – #Кой пише това, което четеш.

Вече е очевиден факт, че нашата мила държава минава от състояние на задкулисие и псевдодемокрация към състояние на открита олигархия – където голяма част от фирмите, медиите, административните структури минават под контрола на няколко човека с голямо влияние (включително участващи във властта). Сбъдва се една друга характеристика от Оруеловите антиутопии, този път описана във „Фермата на животните“ – тези олигарси така са се охранили, че хората заприличват на прасета и прасетата на хора – вече е „невъзможно да се каже кой какъв е“. Прасето, прочие, не се интересува от наука и технологии. На него му дай само да плюска.

И ако доскоро в България цареше едно леко прикривано пренебрежение към науката и учените, сега вече псевдонауката се промотира настъпателно и явно в родните медии, най-вече тези от Оруелски тип – т.нар. прас-прес.

Типичен пример за такова промотиране е описан в статията на Иван Бакалов – „Как фалшификатът за кацането на Луната мина по света и у нас. Кой вярва в конспирации?

Накратко казано, в Интернет се появява фалшиво интервю със Стенли Кубрик, според което той уж признал, че режисирал кацането на Луната. Първоизточникът на фалшивото интервю е хумористичният сайт yournewswire.com. У нас то започва да се цитира от известни медии с утвърдено име.

В България е напълно нормално да излизат заглавия от типа на „Ваксини сеят болести и смърт“. Подобно твърдение е доста сериозно и изисква незабавна проверка от българските власти и компетентни органи. Ако журналистическото разследване се потвърди, трябва, разбира се, да има сериозни наказания за създателите на опасни ваксини. Съответно, ако не се потвърди, трябва да има и съответните строги наказания за всеки, който разпространява фалшиви митове и всява паника сред обществото. В случая по всяка вероятност става въпрос за всяване на паника. Но явно ние живеем в държава на неограничените възможности и псевдоучените продължават да виреят. Имало свобода на словото – да, има, но свободата на словото не те освобождава от отговорност за това, което казваш. Псевдоучените у нас не просто виреят – те се ползват с активното покровителство на олигархичния модел.

„Трябва да се кълве, колеги“, възкликна абсолвент-зевзек в култова реч при завършването на висшето си образование преди няколко години. Уви, това е синдромът на нашето общество – важното е да се кълве, без да се отсява зърното от плявата. Щом Ванга е пророкувала, че България „ке се оправи“, когато от Плиска бликне вода, значи е така! Точка! Водата бликна, премиерът окъпа главата си в нея, нищо, че изследванията потвърдиха, че тя съдържа фекални бактерии. Но кой вярва на тези изследвания? „Страшни диванета са туй учените“, казал преди повече от век Алеко Константинов чрез образа на Бай Ганьо.  Бактерии, не бактерии, няма страшно за премиера – три папи са го галили по главата.

Страшното е за нас, обикновените хора. И то тепърва предстои…

Светослав Александров е биолог, доктор в областта на растителните физиологии, автор на две книги – „Сред пясъците на Саркания“ и „Космическа колонизация – неосъществената мечта“. Списва електронното издание КОСМОС БГ.

Advertisements