Jesus-Christ-Birth

Когато бях малък, всяка година очаквах с нетърпение идването на Бъдни Вечер. Бабите ми, а и бабите на повечето познати, бяха успели да съхранят традициите по време на 45-годишната мрачна комунистическа нощ. Още от сутринта започваше замесването на баниците, на погачите, приготвяхме постни манджи и си разказвахме истории за раждането на Исус (или просто гледахме филми за Исус по телевизията). Преди вечеря прочитахме Господнята молитва и прекадявахме къщата, за да няма дяволът власт над дома. Обличахме се официално – раждането на Бог е празник, който не може да се пренебрегне! Някои от роднините ми вечеряха на ниска трапеза, въобще – обстановката беше скромна и пасторална.  Подаръци, ако се раздаваха, бяха скромни- дребни пари или лакомства.

Превъртаме лентата напред към наши дни. Още от началото на ноември се подготвям психически – всички спестявания от годината ще бъдат похарчени. Не само това – няма и да стигнат.  Започва обикалянето по моловете, купуването на скъпи подаръци. Навсякъде е украсено, пеят се песни за дядо Коледа, пред магазинчетата обикалят самите дядоколедовци и присламчват децата, които искат да се снимат с тях. Отношението на хората към празниците не е еднозначно. Има цяла група хора, която може да си окачи лозунг „Мразя празниците!“ и се гордее с това.  Тези от нас, които изповядваме християнската вяра, сме често пъти ядосани на комерсиализацията, на прекаления кич, на изместването на фокуса от Исус Христос към Дядо Коледа.

Рождество Христово не е това, което беше. Живея в по-различен свят от този, който беше през 90-те години. Но човешкият мозък има едно неприятно качество, става ли въпрос за носталгия. И то е, че в стремежа си да избягаме от неясното бъдеще и да потърсим комфорта в познатото ни минало, ние отсяваме несъзнателно спомените си – оставяме тези, които са лоши и пресяваме приятните. Годините на преход бяха тежки, а комунистическите години – направо враждебни към християните.  Иначе не може да се отрече, че ние сме традиционно християнска нация. Традициите сами по себе си са хубаво нещо и се радвам, че все пак съм живял в тези времена, когато празнувахме християнски Бъдни Вечер и християнско Рождество Христово, а не просто кичозна комерсиална бутафория.

Но пък на тези, които продължават да недоволстват, бих искал да кажа: не се безпокойте! Имало е и по-лоши времена за Рождество Христово. Празникът винаги е бил проблематичен от началото на християнството до ден днешен.

Както казах по-горе – традицията е хубаво нещо. Хубаво е обаче да се проследи откъде започва традицията да се празнува Рождество Христово на 25-ти декември. Историческите източници са категорични – празнуването на рождения ден на Исус Христос отсъства от традициите на ранната църква (Източник: The History of Christmas, The American Journal of Theology, 1989, Vol. 3:1). Нещо повече – християните са искали да се отличават от тогавашните римляни, които са празнували шумни и развратни рождени дни. Това е вечният конфликт в християнската история. Исус Христос призовава последователите си да бъдат „сол и светлина в този свят“, но какво означава да си наистина сол и светлина е въпрос на тълкуване. Да, християните трябва да се отличават от останалите, но как точно? Значи ли това, че трябва непременно да отрекат всичко светско, или да го похристиянчат?

През ранните години на християнството в Римската империя се чества фестивал с езически корени. По време на Сатурналия, който продължава от 17-24 декември, римското общество се преобръща – робите притежават временно свобода, а селяните командват управлението на града.  Следва на 25-ти декември Брумалия – пиршеството на най-късия ден. След това е Сигилария – на този празник родителите дават кукли на децата си.

Въпросът, който е седял на дневен ред, е – могат ли тези празници да се използват за християнски цели? Този въпрос винаги е плашил християните – това се случва и днес, когато говорим за Хелоуин или Св. Валентин. Едната възможност е да отречеш изцяло празника – в този случай ти наистина се отличаваш от останалите, но рискуваш не просто да бъдеш отхвърлен – рискуваш да не искат дори да те изслушат, когато им говориш за вярата си. Другата възможност е да похристиянчиш празника. Така ти се отваряш за чуждата култура, не те смятат за сноб и притежаваш уникалната възможност да разкажеш за вярата си в Христос. Лошата новина е, че така позволяваш на външните хора да диктуват как празникът да се празнува. И освен това не всички християни са готови да се отворят за нещо ново и различно.

Исторически погледнато, ранните християни са празнували основно Великден – възкресението на Господ Исус Христос.  Те не са се интересували от рождението му чак толкова много.  Съгласно проф. Тимъти Грегъри от Университета в Охайо, първият християнин, който точно е искал да определи датата на раждане на Исус, е Св. Йоан Златоуст. Професорът допуска, че през 340 г. е имало празненства от типа на Рождество, но не се е празнувало самото Рождество като самостоятелен празник, а е било отбелязвано заедно с Благовещение и Богоявление.  Едва Юлий I, папа и епископ на Рим от 6 февруари 337 г. до смъртта си през 352 година, прави разделението – Богоявлението е на 6-ти януари, а самият ден на Рождеството е приет да е на 25 декември.

Християните не приемат единодушно решението да се сложи Рождество на 25-ти декември . Ако западните хриситяни около Рим са по-склонни да приемат езическите практики и да ги асимилират, източните християни обвиняват римските в идолопоклонство и че се прекланяли на слънцето. Източните християни не правят такова разделение, каквото прави папа Юлий I, нещо повече – провинциалните схизми водят до появата на различни календари – Източната Църква отбелязва на 6-ти януари едновременно рождеството на Христос, неговото кръщение и първото извършено от него чудо. Тук няма да се спирам в подробности – знаете, че така започват теологичните диспути между латинския запад и гръцкия изток, което в един момент ще доведе до Великата Схизма през 11-ти век.

Важното е да се отбележи, че много от традициите на езическите празници като Сатурналия влизат в християнското Рождество – сградите да се осветяват в ярки цветове, да се яде, пие и да се пеят песни. Тези традиции се превръщат в християнски традиции, които навлизат постепенно в Европа и просъществуват в продължение на векове.  Дълго време никой не се замисля кое откъде идва, до момента на появата на Реформацията и Протестантизма. Протестантите се обръщат към ранната история на църквата и решават да скъсат изцяло с порочните според тях практики на римокатолицизма. Особено се отличават английските Пуритани. Когато те се разбунтуват срещу крал Чарлз I-ви, пуританското правителство забранява Рождество Христово изцяло през 1647 година поради това, че произлизало от езическия празник Сатурналия. И това са само английските пуритани – тези, които заселват територията на Америка, са още по-строги – в Бостън от 1659 до 1681 година всяка проява на празничен дух се наказва със солени глоби. Фактически в САЩ празникът Рождество Христово не е признат за официален чак до 26-ти юни 1870 година. Анти-Рождественото движение съществува по времето на Американската революция – колониалните жители на Нова Англия свързват Рождество с нежеланата кралска власт и го отхвърлят. Дори след подписването на конституцията на САЩ Сенатът заседава на деня на Рождество през 1797 година. През 1836 година Алабама за пръв път признава Рождество Христово за ваканция, след което и другите щати последват примера, но в Нова Англия магазините и училищата продължават да работят на 25-ти декември чак до 1850 година. Горките ученици!

Днешният облик на Рождество Христово е силно повлиян от събитията през 19-ти век. Образът на Дядо Коледа – Санта Клаус е взаимстван от светеца Св. Николай Чудотворец, известен с това, че е раздавал подаръци безвъзмездно. Но как се е появил класическият образ с червените ботуши, бялата брада и останалите атрибути? Негов автор е американският художник Томас Наст, който публикува илюстрация през 1863 г. в  списанието Харпърс Уийкли. И разбира се, трябва да отбележим знаковият ден 21 септември 1897 година, когато излиза отговорът на списание Ню Йорк Сън на писмото от 8-годишната Вирджиния – „Има ли дядо Коледа?“, със заглавие „Да, Вирджиния, има дядо Коледа“. Броят на Ню Йорк Сън бързо добива популярност в цял САЩ. Благодарение на литературните влияния през 19-ти век и в Русия набира популярност алтернативният Дядо Мраз, макар че през 20-ти век, с началото на Болшевишката революция той е забранен, а по времето на Сталин – възстановен като символ на Новата година.

Съвременните християни разглеждат набралия популярност образ на Дядо Коледа като на върховен узурпатор, който се стреми да отмъкне славата на Исус Христос, дори като на алтернативен бог. Даже видях в един сайт статия за него със заглавие „Антихрист на сезона“.  Чувал съм от някои християни, че „Санта“ било анаграма на „Сатана“, но това не е вярно – Santa идва от латинската дума sanctus, което означава „светец“.

Но проблемът не е в Дядо Коледа. Дядо Коледа – Санта Клаус, съкращение от Сейнт Николас (Св. Николай), не е лош образ. Напротив – ценността да даваш подаръци, без да очакваш нищо в замяна, е християнска ценност. Съвременните християни биха могли да използват този образ, за да научат децата си на добро. Истинският виновник е обществото, което позволи на пиарите и корпорациите да използват образа на Дядо Коледа, за да промотират пилеенето на пари за подаръци.  Манипулирането на децата в стил „ако слушкаш, Дядо Коледа ще ти донесе най-хубавия и скъп подарък“ си остава според мен най-вредното явление по време на празниците.

За голямо щастие тези тенденции са бели кахъри. Църквата Христова е поставена на канара и портите адови няма да надделеят над нея. Традициите понякога се менят с годините. Празниците наистина не са това, което някога бяха. Но пък посланието на Христос е вечно и няма какво да се страхуваме – това дали хората се кефят на Дядо Коледа, дали украсяват елхи без да се замислят за смисъла на празника, всичко това няма значение. Важни сме ние и начина, по който стоим пред хората и Бог. Дали с Дядо Коледа, дали без Дядо Коледа, дали ще празнуваме Рождество Христово или не, всеки отговаря за себе си. Лично аз ще празнувам Рождество Христово, но пък нямам нищо против Дядо Коледа. През последните няколко години не съм изгледал нито една от комедиите за Дядо Коледа – прекалено са ми лигави. Така и не запомних имената на елените му (освен на Рудолф). Но пък винаги съм бил щастлив по празниците. Стоя над всички дребнави спорове за това доколко е редно и не е редно да се празнува. Аз ще съм щастлив отново и на никого няма да позволя да развали щастието ми 🙂

Advertisements