halloween

Автор: Светослав Александров

След 45 годишно комунистическо робство и още 26 години мътен псевдодемократичен преход, много от българите не успяха да научат една простичка истина. Ако искаш да накараш нещо да се разпространява по-бързо: забрани го, заклейми го, анатемосай го! Така със сигурност ще създадеш на въпросното нещо реклама и скандален имидж и то ще се разпространи. Комунистите навремето са забранявали западна музика – но всички са слушали Бийтълс и Дийп Пърпъл. Западни филми не са се излъчвали, освен ако не се е налагало по идеологически причини – например на Великден, за да не ходят хората на църква. Най-интересното е, че мои запознати – приятели и роднини са ми разказвали как са гледали по времето на комунизма нелегално западни филми и са казвали: „Ама това ли ни забраняват? Тези филми са изключително плоски!“ Тези запознати са категорични, че ако навремето режимът не си е служил с такива глупави забрани, нямало е да падне изобщо.

Всяка година по това време започва един дебат относно това дали е редно да празнуваме Halloween или не. „Коалицията“ срещу този празник се състои от твърде разнородни люде. Крайни русофили, които виждат в празника поредния опит за културна колонизация от страна на САЩ. Пишман националисти, които смятат, че понеже хората празнували Хелоуин, току виж забравили Деня на будителите. Лековерни християни (както православни, така и евангелски такива), които виждат в Хелоуин езически корени и дори сатанински ритуали. И не на последно място – хората, които смятат, че Хелоуин е лигав или лишен от смисъл, има „безмозъчност в неговото празнуване“ (източник).  И така – Интернет ври и кипи, всеки се пали, всеки недоволства… но кому пречи толкова Хелоуин?

Аз разбирам, че сред цялата тази будна „коалиция“ има хора, които съвсем искрено не харесват празника, просто защото им е кичозен, както има и искрени християни, които се плашат от него или най-малкото нямат убеждението, че трябва да го празнуват. Това е въпрос на лично разбиране. Имам обаче претенции към начина, по който се води този спор.

Християните (бел. авт. – към които принадлежа и аз, авторът на този текст), съвсем правилно, се ръководят от принципа, че трябва да се отличават по някакъв начин от света, или както се изразяват – „да бъдат сол и светлина за него“. Но от този момент нататък правилността в подхода им за това как точно трябва да бъдат „сол и светлина“ приключва. Защо и как, ще ви разкажа в следващия пасаж.

Първоапостолите на Христос трябвало да разпространяват учението не само в рамките на Израел, но извън него, по целия свят. Особено активен бил апостол Павел, който основал редица църкви в езическите страни и римски региони. Та… около средата на първи век апостол Павел посетил Атина. Гърците били последователи на политеистична религия, която ние познаваме достатъчно добре от училище. Какво си мислите, че направил апостол Павел, виждайки множеството олтари на езическите богове? Сигурно, че е започнал да вилнее, да отрича местните олтари и да крещи на атиняните: „Вие, грешни гърци, трябва непременно да зарежете тези езически култове и да се откажете от тях! Зевс не съществува, Олимп е просто една тъпа планина!“ Може би така биха постъпили много от съвременните християни – да отричат, да хулят чуждите вярвания и да налагат своето мнение авторитарно и агресивно. Ако си мислите, че апостол Павел е постъпил по следния начин, грешите. Ако е бил постъпил така, може би са щели да го убият и е нямало да доживее да напише тези послания. Но не, напротив. Апостол Павел постъпил по съвсем друг начин. Той казал: „Атиняни, виждам, че сте много набожни. Защото както минавах и разглеждах предметите, на които се кланяхте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам“ – Деяния 17:22-31.

През вековете църквата, малко или много, е действала по подобие на начина на апостол Павел – не отричайки, охулвайки местната култура, а напротив – опознавайки я, разбирайки я и говорейки на останалите народи с уважение. Причината, поради която празнуваме Рождество Христово, не е защото Исус Христос се е родил наистина на 25-ти декември (никой не знае точната дата и даже може да се направи извод от библейските текстове, че почти със сигурност не се е родил през зимата, но това е друга тема).  Просто езическите празници са се празнували през декември и църквата е приела тези фестивали за свои празници.

По подобен начин е християнизиран древният празник на келтите Сауин в края на октомври.  Папа Григорий IV е решил 1-ви ноември да се празнува деня на Вси Светии като ден за прослава на всички светци и мъченици, загинали за христовата вяра. Името Halloween за 31-ви октомври, денят преди Вси Светии, не идва от hell – „ад“, както си мислят много незапознати християни, а означава съкращение от All Hallow’s Eve – вечерта преди деня на всички светци.

На фона на всичко това не мога да разбера защо християни-фундаменталисти (не само в България, но и в САЩ и навсякъде в Западна Европа) започват да се разграничават от историческата църковна практика на приемственост на културите, пример за който ни дава самият Апостол Павел.  Напротив – днес е модерно да охулиш всяко нещо, което не разбираш, да го анатемосаш и да го заклеймиш.

Не така трябва да се подхожда, защото обществото функционира по друг начин. Давам препратка към текст, написан от богослова Радостин Марчев. Той казва: „Соченето с пръст и осъждането създават впечатлението (понякога оправдано трябва да признаем), че християните са груби, ограничени и нечувствителни хора, които просто искат да наложат на останалите някакви правила и забрани, които са им не само чужди, но и неразбираеми.“

Но проблемът е дори и по-дълбок. Съвременният християнин осъжда всичко, което мисли, че е различно от самата същност на християнството и „не е библейско“. Той отрича мартениците, отрича боядисването на яйца, украсяването на елхи. Получава се една доста комична ситуация – всички хора празнуват заедно християнските празници (независимо от възгледите си), но християните често пъти се намесват безпардонно и грубо сред празниците на светските хора и ги осъждат. Т.е. „вие сте поканени на нашите празници, ама ние не харесваме вашите и ще се опитаме да ги развалим“. То да беше само празниците – модерно е да се отрича концерта на Мадона, модерно е да се отрича Хари Потър (щото имало магьосници).

Сред целия този спор аз не разбирам как масово хората не желаят да приемат една-единствена истина. Обръщам се към г-жа Десислава Любомирова от сайта Actualno.com, която смята, че празникът просто е тъп и трябва да го отречем, защото е тъп. Самата истина е, че много от ритуалите, които извършваме на другите празници – боядисването на яйца, месенето на козунаци и прочие, нямат никакъв смисъл. Даже повечето от сънародниците ни не влагат изобщо каквато и да е мисъл. Хората правят всичко това, защото СЕ ЗАБАВЛЯВАТ, а не защото извършват съзнателно идолопоклонство или нещо такова.

Преди една година след Хелоуин попаднах във Фейсбук на текст, написан от мой познат в горе долу следния тон: „Отивам в детската градина и виждам, че децата се забавляват с някакъв тъп, пошъл и повърхностен празник с някакви гадни ритуали“. А всъщност трябва да е така: „Отивам в детската градина и виждам, че децата се забавляват“. ТОЧКА. Спри дотук. Остави децата да се забавляват и не им отнемай детството.

Бих искал да засегна и още един въпрос – много хора се притесняват от самия облик на празника и казват : „Тези страшни тикви, черни костюми ме отблъскват, карат ме да се чувствам некомфортно“. Очевидно доста християни отричат само защото се чувстват неприятно. Опитайте се да го разгледате по този начин – тук не става дума за нещо, което се стреми лично теб да те накара да се чувстваш добре. Това е събитие, което може да те накара да се сблъска със собствените ти страхове: от смъртта, от духове, от магьосничества и т.н. Това е нещото, което много от християните не искат да направят – да се сблъскат със страховете си. А всъщност християнското послание е следното: да, има зло, включително има зло, което не можем да контролираме и което понякога се случва на нас, но вярата в Исус Христос ни помага да преодолеем всяко нещастие, което ни връхлети. Мисля, че Хелоуин е прекрасно време да се самоанализираме, да осъзнаем от какво се страхуваме и да станем по-добри като човеци.

Накрая бих искал да завърша със следното – време е да се държим като зрели хора. В този свят има много неща, които не ни харесват, но въпреки това не можем да ги премахнем само защото не ни харесват. Приемете го. Ако пък имате претенции, ваш ред е да предложите нещо по-хубаво. Напишете книга или пиеса. Създайте някаква собствена забавна традиция във вашето семейство и сред вашите приятели. Бъдете креативни. Прочие мисля, че от всички бесове, които връхлитат българския народ, този е най-страшен – че се взимаме прекалено насериозно, че ни липсва самоирония, че не можем да се надсмеем на себе си и че ни липсва оригиналност. Честно казано, аз не мога да се сетя за какъвто и да е национален празник, който да се празнува масово, да е лишен от патриотарската помпозност и наистина да е забавен за децата. Но лично аз съм убеден, че с времето от съвременното общество ще произлезе нещо ценно и забавно, което ще стане традиция. И тогава няма да спорим дали да празнуваме Хелоуин или Народните будители.

Advertisements