ChitankaОтново спряха сайта „Читанка“.

През последните няколко години определени издателски кръгове воюват срещу най-известната електронна библиотека в България. Аргументите, които те представят, винаги са едни и същи: издателствата са търговски дружества, съответно „Читанка“ публикува произведенията безплатно и хората предпочитат да ги четат от сайта, вместо да си ги купуват – тоест дейността на сайта е във вреда на бизнеса.

Имам два основни проблема с това твърдение.

Първият е, че около целия този спор дали „Читанката“ вреди на бизнеса или не, около караниците между читателите и издателите, има една пренебрегната страна – тази на българските автори.

Самата истина е, че да си автор в България е изключително трудно – от една страна българският читател е силно предубеден към качествата на българските творби (при това не без основание), от друга страна малко са тези издателства, които издават българска литература (ако си начинаещ и нямаш утвърдено име, т.е. все още си неизвестен, почти нямаш шанс), от трета страна дори и авторите, които биват издавани в България, обикновено се радват на малък тираж и незадоволителни печалби.

Всеки автор иска да намери своята аудитория. „Читанка“ предоставя платформа и на самите автори, които желаят да издадат книгите си в интернет, за да могат да бъдат достъпни за четене от широката аудитория. Дори и само за това си заслужава да подкрепям „Читанка“!

Вторият основен проблем е свързан със самия начин, по който протича издателският бизнес.

Разбираема е претенцията на някои издателства, които смятат, че интелектуалната и финансова инвестиция в дадена книга трябва да бъде отчетена. Все пак издаването на една книга не приключва само с написването й (ако е българска) или с превода й (ако е чуждестранна). Трябва да бъде отчетен труда, който се влага при художествено оформление, редакцията, корекцията, предпечатната подготовка, печата. Поради тази причина трябва да бъде намерен някакъв разумен компромис. В случая с „Читанка“ компромисът е следният – качват се за свободно четене само книги, които са били издадени минимум преди две години. Нови книги не се качват. Разбира се, ако един автор има пълни права над произведението (както беше в моя случай с фентъзи книгата ми „Сред пясъците на Саркания„), той може да съкрати този срок и да качи книгата в „Читанка“ преждевременно (както направих и аз). Обратното също е възможно – всеки автор и издателство, които имат права над определено произведение, могат да претендират за свалянето му, ако не желаят да се разпространява свободно. Има такива, които го правят – на техен собствен риск.

Очевидно за определени издателски кръгове този компромис не е достатъчен и някои хора не биха се спряли пред нищо, докато „Читанка“ не изчезне от българското пространство.

Съответно и аз като читател ще кажа: „Духайте супата“ и ще бойкотирам издателствата, които са вписани като вредни за „Читанка“ (източник). Отсега нататък няма да си купя нито една книга, издадена от тях, докато не преосмислят поведението си – и се извинявам предварително на авторите, които имат издадени книги чрез тези издателства.

Ще постъпя така, тъй като смятам, че с подобни действия издателствата вредят не само на читателите, но и на авторите.

Смятам, че ако едно издателство не може да си продаде тиража в рамките на тези две години (през които книгата няма да се предлага по никакъв друг начин, освен на традиционния пазар), значи вината не е в купувача, а в самото издателство. Че как би било иначе – безумие е клиентът да е виновен, че не ще дадено нещо, а търговецът да мрънкоти. Освен това всеки един автор заслужава да бъде четен. Ако неговият тираж не се продаде в рамките на двете години и остане непопулярен, много по-добре за него би било да се качи на сайта на Читанка, където ще има нов шанс да намери читателски кръгове. Другата алтернатива – книгите му да стоят в нечий склад (защото така се получава с тези книги, които не се разпродават – както казах, издателствата са търговски дружества и една непродаваема книга няма да седи безкрайно на витрините), докато чакат някой случаен читател да си ги поиска, е в ущърб на автора.

В рамките на пазарните взаимоотношения най-често има три звена: производител (в случая автор) -> междинно звено (в случая издателства, печатници, книжарници) -> купувач (в случая читател). Имам усещането, че в нашия порочен български модел най-ощетени са производителят и купувачът. Съответно най-много печели междинното звено.  Донякъде е разбираемо защо е така – книгата е пазарен продукт, в който авторът е само един от участниците – има още илюстратор, редактор, коректор. Съответно той ще вземе само част от печалбата. И това го разбирам. Въпросът е къде стои разумната граница след това и подозирам, че междинните участници я минават без да им пука. И няма да се спрат пред нищо,  дори ако решат да използват непазарни тактики, за да спрат хубавите инициативи като „Читанка“.

Какво следва оттук насетне? Кучетата си лаят, керванът си върви. Навремето затвориха FTP сървърите. Вместо това бяха открити торентите. Читанката може да изчезне, но четящият човек винаги ще намира начин да чете, при това – изразявайки своя основателен протест към некоректните издателства.

 

Advertisements