Voting

Преди близо шест години един млад социалдемократ, активен гражданин и по-късно деен участник в антиправителствените протести през 2013 години, ми довери: „Внимавай с политиката, ако влизаш в нея! Могат да те използват. Ти ще бъдеш използван. Не просто ще бъдеш използван, ами няма да се усетиш как ще си използван. Дори ще мислиш, че си трезвомислещ, че правиш всичко съгласно логиката – докато в този момент сам няма да усетиш, че си използван“.

За пръв път се почувствах така след като си дадох подписа за злополучния референдум, който беше иницииран от бившия служебен премиер Георги Близнашки и настоящ съветник на ДПС. Почувствах се използван далеч преди да стане съветник на ДПС, а ако трябва да сме точни – малко преди да стане премиер. Когато стана премиер усещането ми се затвърди, а преди това … е, преди това дойде съмнението, че не всички протестиращи са „наши протестиращи“. Наивен бях.

Разбира се, вие като читатели на блога пак може да се усъмните в това, което пиша тук и да си помислите, че все още съм използван. Ще сте в пълното си право да си мислите така – нали съм член на ДСБ, нали съм част от оня Реформаторски блок, който (според публикациите в медиите) прецака референдума за изборните правила?

Днес ще пиша подробно за въпросния референдум. Почувствах нуждата, защото бях обвинен в пристрастие, когато обсъждах във Фейсбук статията на члена на МКК (Младежки консервативен клуб) Любомир Талев за участието на Слави Трифонов в политиката (източник). Смятам, че бих могъл да изразя позиция вече като човек, който е попрочел известно количество материал за пряката демокрация (като цяло) и нашенския й вариант (в конкретика). И като човек, който веднъж в живота си участваше в референдум – през 2013 година. Оня за АЕЦ Белене.

Въпросът за ролята на референдумите в България е горещ картоф в нашето общество. Избирателите имат чувство (много пъти с основание), че техните избраници вървят против тяхната воля. Съответно те искат да участват пряко в политиката – без партии, без представители. Разбираемо е. Кой друг, ако не АЗ, знам как да си ръководя живота. Кой друг, ако не АЗ, знам как да се решават проблемите в България? Естествено е защо референдумите по дадени въпроси се подхвърлят като панацея и как самата тема за провеждането на повече референдуми се използва от определени политици по популистки начин. Хората ще бъдат използвани и прецакани. Сами няма да се усетят как.

Три са основните проблеми около всеки референдум. Първият е описан от Иван Стамболов – Сула – за това #кой задава въпроса, вторият е свързан с конкретиката относно референдума и третият е доколко самият избирател може да направи трезва преценка без да бъде манипулиран. Иван Стамболов сравнява пряката демокрация с пряка реч. Може да се получи така, че избирател гласува на референдум за едно, а получава съвсем друго – и то е, защото поставеният въпрос може да се тълкува по различен (злонамерен) начин. Така е било, когато са питали народа ни какво иска – монархия или република, а никой не е обяснил, че „република“ означава национализация на собствеността, насилствено вкарване в ТКЗС и репресии.

Нека да си спомним референдума преди две години. Оня, за АЕЦ Белене. Беше ли обяснено на народа какво означава да се строи АЕЦ Белене у нас – че това означава електроцентрала с остаряла технология, която ще бъде построена за много повече пари, отколкото е приемливо, която ще затвърди енергийната ни зависимост от Русия и изграждането на която не е наложително, просто защото засега имаме достатъчно електроенергия? Защото аз още си спомням изборния ден, когато журналистите интервюираха български граждани и мнозина отговаряха, че са гласували „ЗА“, тъй като им било обяснено, че ако няма АЕЦ Белене, в България няма да има никакъв ток. Това е достатъчно, за да ни светне червената лампичка.

Връщаме се в настоящето. За референдума относно изборните правила. Няма да се спирам конкретно върху това, което Слави Трифонов набляга, а ще обърна внимание на трите основни въпроса – първият – „Трябва ли част от избраниците ни да се избират мажоритарно?“, вторият – „Трябва ли да има задължително гласуване?“ и третият – „Трябва ли да има дистанционно гласуване?“

Въпросът за мажоритарното гласуване е най-слабото звено в референдума за изборните правила. Именно той отговаря най-добре на названието „Синдрома на Сула“, или синдрома на пряката реч. Поне за мен този въпрос оставя един неприятен привкус на кисело, привкус от февруарските протести, които свалиха първото правителство на Борисов. Тогава бяха издигнати първите лозунги: „Не щем партии! Партиите са зло, искаме да гласуваме за личности!“. Имам силно подозрение, че повечето хора, като чуят за мажоритарни избори, разбират следното: че мажоритарните избори ще отслабят влиянието на партиите и ще засилят влиянието на личностите, да разбираме умните и красивите.

Това е дълбока заблуда.

Да, признавам, че този модел работи при стари и утвърдени демокрации. Ние обаче не сме такава – ние сме държава, която се управлява от олигархичния модел #КОЙ.

Преди да пристъпим към референдум по този въпрос, ние трябва да си отговорим честно на някои въпроси: дали настоящия (пропорционален) модел е напълно изчерпан и никога няма да доведе до появата на политици, които ще ни осигурят реална промяна. И най-важният от които е: това достатъчно основание ли е да сменим избирателната ни система и ако я сменим, дали това ще отслаби влиянието на мафията върху изборния процес?

За огромно съжаление аз не виждам сериозна дискусия по тези въпроси. Самият факт, че из форумите на медиите се въртят мнения, че партиите се опитват да попречат на референдума и гласуването за личности показва дълбока дезинформираност.

Най-голямата самозаблуда за мажоритарните избори е, че те ще доведат до гласуването за честни избраници. ЛЪЖА! На мажоритарните избори ще гласуваме за РАЗПОЗНАВАЕМИ личности, а това не е идентично на честност. А може да не гласуваме за личности и изобщо, тъй като откъде сме сигурни, че масово хората не мислят партийно? Факт е, че някой много честен човек може да се кандидатира като независим или да излезе от името на някоя неизвестна партия – какъв е шансът хората изобщо да гласуват за него? И #кои са избраниците ни в историята на България след 90 г., които са избирани от първия път (не преизбирани, не бивши партийци) като независими? Разковничето, драги читатели, е #кой ще те направи РАЗПОЗНАВАЕМ, за да могат хората да гласуват за теб. Именно това е проблема на всички избори – че #кой те прави РАЗПОЗНАВАЕМ. Тези организации, които имат власт и пари, разбирай олигархичния модел, ще създадат медиен ореол на избраниците си, купуването и продаването на гласове ще се практикува широко и в края на краищата мажоритарният избор ще задълбочи проблема, вместо да го оправи.

Настоящата пропорционална система има своите недостатъци, разбира се. В частност, хората се издразниха на това, че в продължение на години партиите си предлагаха лидерите на избираеми позиции в листите и така им се подсигуряваше вечен парламент. Но този проблем е коригируем и по много лесен начин можем да се справим с партийното инженерство – това е преференция с нулев праг. Така в дадена листа всеки има възможността да си направи своята преференциална кампания, без да отчита официалната подредба на партията или коалицията.

Така че ако референдумът се беше осъществил според първоначалния план, аз щях да гласувам с „Не“ на първия въпрос.

Относно въпросът за задължителното гласуване – лично аз щях да гласувам с „Да“, защото смятам, че това щеше да е единственият начин да се неутрализира пагубното влияние на ДПС. Ако трябва да сме коректни, и в това си има риск, защото отваря път към влизането на различни националистически формации в парламента. Въпреки това тяхното влияние според мен би било минимално. Преценявайки плюсовете и минусите ми се струва, че този риск би бил приемлив и дори и някоя вредна формация се вмъкне, тя ще е част от маргиналното малцинство.

И накрая стигаме до въпроса за дистанционното гласуване, което е най-отчайващата част от цялата работа, защото това ще е единственият въпрос, останал от референдума, който ще се гласува. Към това аз подхождам със смесени чувства.

На пръв поглед въпросът за дистанционното гласуване изглежда твърде елементарен за компютърджиите като мен. Пазарувам от eBay, пазарувам от Амазон, върша работа през компютъра и понякога дори имам някакви доходи… защо да не мога и да гласувам дистанционно, още повече, че неделя сутрин ме мързи да стана да се разходя до урните? Да не говорим, че ако съм в чужбина в настоящия момент, ще е страхотно удобство!

Обективно погледнато обаче, има рискове. Щом има компютърни престъпления, вируси, хаквания и пробиви в системата, естествено е да има страх, че при евентуален гаф може да се наруши тайната на вота и да се стигне до манипулации. Според мен отново рискът е приемлив и електронното гласуване е силно  желателно- на практика ще се повиши избирателната активност и ще се неутрализират каквито и да е евентуални гафове.

Не съм убеден, че въпросът за дистанционното гласуване изобщо трябва да се решава на референдум. Ако има политическа воля (каквато очевидно няма), би следвало да се предприемат нужните стъпки за внедряването му. Не живеем в каменната епоха. Колкото по-бързо политиците си извадят главата от пясъка, толкова по-добре.

Референдумите са една хубава идея за работещите, стари и утвърдени демокрации, в които има гражданско общество и определено ниво на минимална политическа грамотност. Референдумите не са подходящи за неутвърдени демокрации, които преминават от една в друга криза. В нашите условия се създават условия за охлокрация (т.е. власт на тълпата). Често се случва във Фейсбук определени хора да ми казват: „Ти си против референдумите, значи си против моето мнение по дадения въпрос“. На което отговарям : „Не бе, човек, не съм против твоето мнение, което е на грамотен и осведомен човек, аз съм против мнението на тези необразовани и малограмотни представители на тълпата, които са подвластни на демагогия“.

Светослав Александров е биолог, доктор в областта на растителните физиологии, автор на две книги – „Сред пясъците на Саркания“ и „Космическа колонизация – неосъществената мечта“. Списва електронното издание КОСМОС БГ.

Advertisements