Seven-Days-That-Divide-The-World

Книгата „Седем дни, които разделят света: Началото, съобразно БИТИЕ и НАУКАТА“ на Джон Ленокс (на англ. Seven Days That Divide The World: The Beginning According to Genesis and Science) е издадена на 9 август 2011 година и все още не е преведена на български език. Според мен има нужда, тъй като книгата предоставя изключително подробен анализ на Библейската история за сътворението и какво значение има тя за съвременното общество, повлияно от научния прогрес.

Библейската история, разкрита в първите глави на книгата Битие, наистина разделя хората. От едната страна са учените, една голяма част от които са атеисти. Те твърдят, че Библейската история за Сътворение е изключително наивна. Науката отдавна е оспорила тази история и да се вярва на нея означава да си антинаучно настроен. От другата страна са младоземните креационисти, които заемат преобладаваща част от християнския свят и твърдят, че първите пасажи на Битие трябва да се тълкуват буквално – Бог е сътворил света точно за седем дни, като седемте дни са били буквално 24 часови, а Земята е на 6 000 години. Те отхвърлят всичко, което науката казва по въпроса. Разбира се, има и една трета група християни – това са тези, които твърдят, че историята за Сътворението е била писана за съответната група хора в миналото и не трябва да се приема буквално, а само метафорично. Тази трета група среща неразбиране както от страна на атеистите, така и на християните. Атеистите се оплакват, че християните от третата група подбират това, което им харесва в Библията и изрязват нещата, които не съвпадат с техните разбирания. А християните-креационисти ги нападат с това: как така ще приемете историята за Сътворението за метафора? Ако започнете с това, докъде ще стигнете – няма ли да приключите изцяло с вярата си в момента, в който ще вземете цялата Библия за метафора – включително ученията на Исус за спасението?

Книгата на Джон Ленокс (да не се бърка с Джон Ленън) се занимава точно с този проблем. Първо, няколко думи за автора. Той не е случаен човек. Професор е по математика в университета в Оксфорд и показва обширни познания и в други области – вкл. биология, история и космология. Изключително известен е в християнските среди (и не само), защото е дебатирал публично с видни атеисти като Кристофър Хитчънс и Ричард Доукинс. Даже известна част от атеистите признават, че Ленокс е грамотен и много начетен, макар и да не са съгласни със заключенията му, че Бог съществува и това е богът, разкрит в Библията.

И наистина, Ленокс приема съществена част от научните аргументи (вкл. тези за възрастта на Земята), но същевременно вярва, че в книгата „Битие“ на Библията има истина, която не противоречи на науката. Как така? Неговият разказ е разкрит именно в книгата „Седем дни, които разделят света: Началото, съобразно БИТИЕ и НАУКАТА“.

Ленокс признава, че темата за седемте дни на Сътворение в Битие е трудна и е потенциално минно поле, но разрешаването на проблема не е невъзможна задача. Защото подобно нещо вече се е случило в човешката история. Имало е подобен спор някога – спор относно това дали Земята се върти, или напротив – Слънцето се върти около нея.  Днес това не изглежда проблем нито за невярващите, нито за вярващите. Всички вярващи приемат, че Земята се върти и това не противоречи на Библията. Но някога е било огромен проблем. През 1500-те и 1600-те години доминиращият научен възглед е бил базиран на древните (дори от тогавашна гледна точка) възгледи на Аристотел – че Земята се намира в центъра на Вселената и че всички небесни тела се въртят около нея. И тогава през 1543 година Коперник публикува революционния възглед, че Земята и планетите се въртят около Слънцето – а не обратното! По-малко от половин век по-късно Галилео също оспорва Аристотел и твърди, че Земята се върти. Учените са се изправяли пред много проблеми и е трябвало да обясняват – защо ако Земята се върти, спуснат отгоре камък пада право на повърхостта й, а не под ъгъл? Защо няма постоянен вятър в обратната посока на въртенето? Нещо повече – самата Библия учи, че Земята е фиксирана. Например в Еклесиаст 1:5 пише, че Слънцето изгрява и Слънцето залязва. В Псалми 104:5 пише, че Земята е поставена на основи и не може да бъде преместена. Какви са тия глупости, които твърдят някакви си Коперник и Галилео?

Но годините минават и днес всички вярваме, че Земята е кръгла, че се върти около оста си и се върти и около Слънцето. Включително и християните вярват в това. Какво се е случило? Нима вече всички сме направили компромис с това, което Библията учи?

Или напротив – Библията може да се тълкува по много различни начини, без това да противоречи на основното послание?

Джон Ленокс привежда много силни аргументи в полза на това, че научните аргументи за стара Земя и стара Вселена са сериозни. Той правилно очертава разликата, че трябва да се разграничи между биологичните (еволюционните) аргументи за стара Земя и космологичните аргументи за стара Земя. И докато е вярно, че мнозина вярват в стара Земя само защото еволюцията го изисква, то космологичните аргументи са съвсем отделни от биологичното разбиране и също доказват, че Земята е стара.

Какво обаче да правим с Библията тогава? И как да я разбираме?

Без да прави заобикалки, още в първата глава Джон Ленокс твърди ясно, че Библията е литература. Нещо повече, тя не е една книга, а е цяла библиотека от книги с различен стил – история, поезия, писма, летописи. Знаем много добре, че първият въпрос при разглеждането на литературата е „Как авторът, който я е написал, иска тя да бъде разбрана?“ И със сигурност Шекспир не е искал неговите пиеси да се тълкуват като точна история.

След това Ленокс прави няколко важни разграничения между буквализма и метафората. Тук ще спра за малко с обясненията за книгата и ще направя една вметка, защото от моя гледна точка (аз съм биолог и общувам с доста учени) преобладаваща част от грамотните атеисти, най-вече учените, имат очакване Библията да е написана ясно, стегнато, като научна статия, без метафори и без изречения, които могат да се тълкуват по много различни начини. Това, обяснява Ленокс, е безумно – много е трудно да си обясняваме съвременния свят без метафори. Учените също използват метафори през цялото време.

Но това, че даден учен, обикновен човек и дори Библията използват метафори, не значи, че тези метафори нямат отношение към реални събития. Джон Ленокс потвърждава, че трябва да се прави разлика между буквален и буквалистичен прочит. Буквалистичният прочит означава да възприемаме думите единствено само съобразно тяхното първично значение.  Също както Исус казва „аз съм пътят“ или „аз съм вратата“, това не значи, че има предвид буквалистичното значение, че е физическа врата (като моята входна врата), но въпреки това ние тълкуваме тези думи буквално – че той наистина е единственият начин за достигане на спасение.  Или в елементарен битов план – ако кажем, че колата лети по пътя, това не означава, че колата действително лети в буквалистичен смисъл с крила и прочие. Но нашата метафора касае съвсем реално събитие, което го възприемаме буквално. А не това, което атеистите се стараят да вменят на християните – че щом е метафора, значи може и да не е вярно.

Има една категория християни, а и агностици, които са склонни да приемат следното твърдение: науката и вярата се занимават със съвсем различни неща – науката отговаря на въпроса „как“, а вярата – на въпроса „защо“, науката обяснява физическия свят, а вярата – моралния. Проблемът не е формулиран точно така в книгата на Джон Ленокс, но въпреки това е засегнат и това е една от силните й страни. Защото този възглед, така широко разпространен сред християни, крие опасности – и Ленокс го потвърждава – така лесно можем да заключим, че науката се занимава с реалността, а вярата е в една и съща категория с вълшебните приказки, Дядо Коледа и Летящото спагетено чудовище.  Нито един християнин няма да се съгласи с това. И освен това Библията наистина засяга въпроса за Сътворението, който е от предмет на съвменната наука.

Има още няколко силни черти на книгата, които искам да изброя. Ленокс се позовава на историята на християнската църква и на раннохристиянските отци. Чест му прави. Позовавайки се на Августин, той ни напомня, че е важно християните не остават неграмотни и да не бягат от познанията на света като дявол от тамян. Наистина, ако християнин започне да плещи простотии, които ще разсмеят невярващия, как ще го вземат насериозно за въпроси като спасение, рай и вечен живот?

Ленокс прави добра услуга на християнския свят и като успява да изкопае от дъбоките анали на богословското познание факта, че самите християни в миналото са се разделяли относно това как да тълкуваме Битие 1 глава. Вярно е, че Лутер и Калвин са настоявали, че светът е сътворен за 7 последователни 24-часови дни и това е повлияло на протестантството.  Но много преди това, още раннохристиянските отци, като Юстин Философ (100-165) и Иреней Лионски (130-202) са мислели, че дните на Сътворение са били дълги епохи! Ориген (185-254 г.) прави забележка (ОЩЕ ТОГАВА!) че описанието в Битие, че Слънцето е сътворено на четвъртия ден няма никакъв смисъл. Блажени Августин също е писал, че денят на Битие е бил по-различен от съвременния – той обаче е вярвал, че сътворението е станало за един миг.

Джон Ленокс развива различни идеи затова как можем да тълкуваме Битие, освен креационистичния 24-часов възглед за 7 последователни дни в рамките на седмица. Разполагаме с идеята, че дните отговарят на различни и дълги епохи, както споменах по-горе, но имаме и още една идея – т.нар. „рамков възглед“. Съгласно рамковия възглед Битие ни разкрива само логическа, а не хронологична последователност. Ако приемем Битие от литературна гледна точка (не забравяйте, Библията е литература!) ден 1-3 формира триада, която кореспондира с дни 4-6. На ден 1 е създадена светлината, на ден 4 – Слънцето. На ден 2 – небето и морето, на ден 5 – морските риби. На ден 3- растенията, на ден 6-  животните. Паралелизмът е интересен и води до заключението, че ден 1 и 4 не са един след друг, а говорят за едно и също нещо. Тук трябва да подчертаем, че в книгата си Ленокс разглежда различни възгледи и понякога ги оспорва.  Но Джон Ленокс не заема категорична позиция кой е по-прав и по-крив. Въпреки това той предлага свой възглед. Джон Ленокс приема твърденията на съвременната космология и физика, че Земята е стара. Той обаче приема също така, че дните биха могли да са отделни и 24-часови, но да не следват един след друг, а да са разделени от различни епохи. В този момент ми се стори, че книгата прояви първата си слабост, защото не можах да бъда убеден (лично за мен „рамковият“ възглед е най-приемлив).

На мен ми се струва, че този 4-ти ден в Библията е най-проблематичен. Ние знаем със сигурност от науката, че след създаването на Вселената са възникнали първо звездите, а след това планетите от облаци прах. Съгласно Библията 4-тия ден е този, в който е създадено Слънцето – и то след като Земята вече е сътворена. Какво правим тук и как Джон Ленокс обяснява своята научна и същевременно библейска позиция? В книгата му има цяла една глава за 4-тия ден. Възможно е някога Земята да е била покрита с плътни облаци (съвместимо с това, което учени казват) и Слънцето да не е било създадено, но просто да се е появило по-късно. Има обаче още една възможност, лингвистична – и тя е свързана с оригиналния глагол „правя“, който може да има и друго значение на тогавашния Иврит – не като „създавам“, а като „задавам функция“ – т.е. това няма отношение към самото създаване на светилата. И разбира се, имаме „рамковото гледище“, което за мен най-ефективно разрешава проблема. Съжалявам, че Ленокс не мисли като мен. Той обаче напомня, че не всички трудности възникват от модерната наука, а напротив – става въпрос за начина, по който разбираме текста (както беше по-горе показано по-рано, трябва да отчитаме и лингвистичното тълкуване).

Ленокс категорично не е съгласен с обвиненията, че напасва Библията към науката и прави компромис с нея. Напротив – както е била аналогията с въртящата се Земя – Библейските твърдения, че Земята се крепи на основи и стълбове не означават, че тя наистина е закачена за буквални пръчки – но въпреки текстът може да се изтълкува, че Земята е „закрепена“ от гравитационните сили здраво около Слънцето.  Видно е, че науката не подкопава Библията и че Библията също не подкопава науката. Ленокс е категоричен, че не трябва да се придържаме към догматичните възгледи на младоземните креационисти. Възгледът за стара Земя е научно погледнато най-разумният и не е задължително да оспорва библейската история.

Но не е ли историята в Битие просто един глупав мит, още повече там ще срещнем и един малоумен разказ за това как говорещата змия е изкушила първия човек в райската градина, питат атеистите? Ленокс отново е категоричен, че не е склонен да отхвърли историята като примитивна митология. Последващите части в Библията (Откровение) обясняват, че „тази старовремска змия“ е Сатаната. И че самата история в Битие – че змията ще нарани петата на жената, а жената ще й строши главата, както и че ще има враг между потомствата, е развита много подробно по-нататък в следващите библейски Книги. Поколението (семето) на жената кулминира в Исус Христос, който твърди, че е враг не само на човешкото зло, но и на свръхестественото зло. Християните от всички деноминации вярват, че преди падението на човек е имало друго същество, което е въстанало срещу Бог.  Ленокс не влиза много в подробности дали е имало буквална змия или не, но едно става ясно – има зло, което не е част от човек, но което покварява и други създания – т.е. може да обясни и примерно страданията, които се срещат сред животните.

Книгата има една слабост, която искам да покажа тук и заради която няма да дам тъй желаните от мен 5 звезди, колкото и да съм привързан към автора. Ленокс има много интересно виждане по отношение на еволционната теория. Той приема звездната (стеларната) еволюция – Еволюцията на Вселената от Големия взрив (нееднократно подчертава, че теорията за Големия взрив е важен пробив за науката и потвърждава това, което пише в Библията,тъй като доказва, че Вселената има начало), признава, че може да има случайни фактори при образуването на планетите и звездите.  Но той не е голям фен на биологичната еволюция. Не я подкрепя изцяло, но ако трябва да сме честни – не я отхвърля. Тук Ленокс е много внимателен – „аз съм математик, а не биолог“ и предупреждава, че мнението му може да не се окаже правилно. Ленокс на практика критикува естествения отбор и твърди, че от момента на създаването на Земята (по естествен път, с „фина намеса“ в стил Пол Дейвис) до появата на човека има много активна намеса на Бог.  С това той се позовава на някои авторитетни биолози, скептични към неодарвинизма. Аргументите им срещу естествения отбор, както и срещу спонтанната организация на материята са много силни, но аз не съм убеден, че наистина следят детайлно последните научни открития, според които материята може да се самоорганизира и саморазмножава много по-лесно, отколкото доскоро се мислеше. Отдавна се знае, че РНК може да има каталитични свойства, но през 2011 година бе открито, че тя би могла да се самореплицира (справка – РНК ензим, който може да се самореплицира). Аз като християнин, приемам еволюцията, макар че приемам и идеята за божествена фина намеса в нея.  Ленокс обаче пояснява – като християни трябва да приемем, че какъвто и възглед да имаме за еволюцията (да я приемем или отхвърлим), в създаването на човек (по какъвто и да е начин) има специална намеса на Бог и ние сме връх на Божественото творение.

Ленокс показва и добри познания по история. Той разглежда сериозно въпроса в книгата си дали историята на Битие е поеврейчена и взаимствана от древни шумерски митове, дали е копи/пейстната от Епоса на Гилгамеш, Енума елиш и т.н. Тази идея е категорично и авторитетно отхвърлена – Битие има съвсем различен стил и липсват много от митологиите, характерни за древните шумерски истории. В древната история нещата са се случвали по друг начин – дадено историческо събитие възниква и около него възникват нови и нови митове, които са изключително устойчиви. Не се наблюдава явлението да отпадат митове. И тъй Битие е написана от човек, който категорично не е бил вдъхновяван от Гилгамеш или Енума елиш.

Като заключение бих казал, че книгата е изключително полезна и всеки трябва да я прочете, дори и да не споделя всички възгледи в нея. Едно е сигурно – твърденията на младоземни креационисти, че Земята е на 6 000 години, трябва да се преосмислят и да се приеме, че Земята все пак е стара. Но това няма да стане веднага. Отнело е към 200 години, докато хората масово приемат, че Земята се върти около Слънцето. Колко ли ще отнеме да се приемат новите научни открития? Бог знае. Но едно е ясно – винаги ще има християнство, каквото и да се случи оттук насетне.

Оценка: 4/5. Посетете авторския профил на Светослав Александров в Goodreads тук: https://www.goodreads.com/author/show/7269114._ 

Advertisements