Gordon-the-slave

Снимка на роба Гордън от 1863 година, показваща белезите от раните му.

През последните няколко дни се вдигна страшна врява покрай изказването на президента на САЩ Барак Обама, а врявата бе подета от атеистите по-късно. На Националната молитвена закуска, мероприятие, което се провежда в Америка, Обама подчерта, че не само джихадистите извършват зверства, но и християните също са го правили – нещо повече, в модерната история на САЩ са защитавали робството посредством Библията.

Съвсем естествено мнозина се нахвърлиха върху президента и попитаха: „Как смее да говори така в една богобоязлива страна?“ Но атеистите контрираха: защо да не е посмял? Къде в Библията се говори затова, че робството е нещо лошо и трябва да бъде отречено?

Аргументът, който се изтъква най-често, е следният: все пак нали Исус се предполага, че е Бог, че е върховен морален авторитет. Защо тогава в своите учения не предупреждава колко лошо нещо е робството? Защо не прави нищо по въпроса? Защо не предприема някакви действия? Ето, вижте, той се осмелява да нападне с камшик търговците в храма, обаче е страшно апатичен по отношение на актуални проблеми като робството. Оттук, атеистите заключават, Исус е бил просто поредният шарлатанин, тъй като не е всезнаещ, очевидно не е могъл да осмисли последиците от робството…

Проблемът обаче е доста по-сериозен, отколкото атеистите осъзнават, и отново можем да докажем, че те не схващат същността на въпроса.

Нека да напомня на читателите каква е гледната точка на президента Барак Обама, защото подозирам, че ще остане недоразбрана. Обама, напомням, е първият чернокож президент на САЩ. А робството, чернокожите и историята на САЩ са неразривно свързани. Много от чернокожите смятат Томас Джеферсън, който е автор на Декларацията за независимостта, за абсолютен лицемер, защото да – той е казал, че всички са равни, но въпреки това е притежавал роби! Най-странното е, че е приемал робството за ужасно нещо, осъждал го е, но никога не е освободил собствените си роби, защото е вярвал, че те няма да се справят в живота сами. Нито е вярвал, че могат да съжителстват заедно нормално, тъй като става въпрос за две различни култури. Робството причинява най-кръвопролитната война в САЩ и по време на дебатите и двете страни се позовават на Библията. Точно така, както противниците на робството се облягат на Библията, така и привърженици на робството използват библейски текстове! В края на краищата през по-миналото столетие робството е премахнато, но сегрегацията продължава и през 20-ти век, докъм 50-те, 60-те и дори 70-те години. Дори през 90-те години известният чернокож изпълнител Тупак Шакур пее в иконичната си песен „Промени“, че САЩ не са готови за чернокож президент… нещо, което се случва десетилетие по-късно. Какъв прогрес за САЩ по отношение на робството и възприемането на чернокожите за хора като всички останали. С това Щатите имат основание да се гордеят!!!

Робството по времето на Исус обаче било съвсем различно. То не е било свързано с расовата принадлежност – просто хората, които били пленявани от римската армия, ставали роби. Да – те не са били считани за човешки същества по закон. Но отношението към тях е започнало да се променя към добро по времето на Исус. През 20-та г.н.е. Римският сенат гласува, че робите, които са обвинени в убийство, трябва да се съдят по същите закони като свободните (източник). Много роби са имали собственост. Някои от тях, макар и безправни, се радвали на по-добър стандарт от някои свободни мъже, тъй като имали подслон, храна и дрехи – докато бедни рибари са преспивали на улицата и са били под постоянна заплаха за изгубят всичко в случай на неволи.

Библията все пак засяга проблема за робството. В книгата Филимон се говори за взаимоотношенията между Апостол Павел, Филимон и роба на Филимон – Онисим. В същата тази книга апостол Павел споделя, че Онисим му е като син и съветва Филимон да го приеме не просто като роб, а като брат, като приятел. В друга книга, Галатяни 3:28 се споменава, че в Исус Христос няма разлика между роба и свободния човек – всички са равни пред него.

Тук вероятно атеистите ще кажат, че макар че Библията определно има добри препоръки към робовладелеца Филимон, както и морално надграждане на отношението на Бог към робите, нито апостол Павел, нито Исус Христос казват нещо против самата институция „робство“, за самото му изкореняване.

Църквата обаче категорично приема, че ако Исус Христос, Павел или някой от ранната Църква е говорил открито против робството, или е започнал революция срещу него, е щяло да се стигне до много тежки кръвопролития. По всяка вероятност евангелието и ученията на Исус са щели да загубят своето значение в случай на такова кръвопролитие, а шансът църквата да е била изличена от Земята при това е бил прекалено голям. Обществото е щяло да се върне години назад в своето развитие. Исус Христос не е говорил срещу робството не защото не е било нещо изключително лошо – а защото все пак е било работеща институция и в основата на икономиката на Римската империя. Евангелието на Исус Христос е проработило в тогавашните обществени условия и е имало причина за това.

Историята е категорична, че ранните църковни отци са съветвали господарите да се държат добре с робите си. В ранната църква за пръв път се говори вече за унищожаване на робството, макар и не от всички църковни отци. Мнозинството, като св. Августин, приемат робството като следствие от човешкия грях, приемат, че то е зло, но се ограничават единствено в това да съветват господарите да се държат добре с робите си. Въздържат се от това да говорят против робството като институция под аргумента, че така ще се наруши естественият ред. Но въпреки това сред църковните отци е имало вече първи аболиционисти! Такъв е бил св. Григорий Нисийски. Той е бил категоричен, че робството сериозно нарушава характеристиките на образа на човек като Божие творение. И осъдил всеки човек, който поробва друго човешко създание. Заради това св. Григорий Нисийски влезнал в историята като най-яркия древен критик на робската институция (източник).

 Самият факт, че първият известен аболиционист се появява толкова отдавна и при това точно в християнска среда доказва, че морално погледнато, християнството стои с класи напред над други верски учения. Както проф. Джон Ленокс пише в своята книга Gunning For God, дори и недолюбваният Стар Завет, в книгата Второзаконие, се прокарва за пръв път идеята за човешки права, като най-ярък пример (за който писах в предната статия) са редица изключения, при които човек може да се освободи от военна служба – напр. ако трябва да се грижи за имот или дори просто ако го е страх.

Това, което бих казал е, че в ранните години на съществуването на християнството, много от искрено вярващите са осъждали моралните последствия на робството. Въпросът не е бил в това дали робството е добро или лошо. А в това дали бихме могли да се освободим от него, без да нарушим порядъка на нещата. Капан, в който самият Томас Джеферсън попада хилядолетия по-късно, при основаването на САЩ.

Не бихме могли да отречем обаче, че в късната история църквата е изиграла и своята лоша роля.  Имало е случаи, когато папи са издавали разрешение (източник) за поробването на нехристияни. И че по-късно дори с появата на протестантизма са се появили тези протестантски теолози, които са защитавали практиката.

Така че къде грешат атеистите? Грешат в преценката си за християнските корени на аболиционизма, като смятат, че основната роля са изиграли основно свободните мислители, а не християните. Всъщност, нещата са съвсем различни. Основите за правата на робите са положени още в Новия завет на Библията, а в ранната църква се появяват първите гласове срещу робството. Но с хода на историята много от ученията на ранното християнство са били потулвани, отхвърляни или забравяни, за да се стигне до момент когато човешките учения надделявали. Да, срамно е било, че в ранната история на САЩ е имало църковни лидери, защитаващи робството. Но свободомислието вече и ролята на протестантството  довело до това много от ранните учения на християнството да бъдат преоткрити и преоценени. Сред аболиционистите е имало християни, които са използвали същите аргументи като св. Григорий Нисийски.

Но няма спор, че като погледнем общата картина, се виждат ясно християнските корени на аболиционизма, които са заложени още в Библията. Колкото и да не се харесва на атеистите…

Advertisements