emotions

„Защо хората са религиозни?“ „Защо хората продължават да вярват в божества?“, запитаха се разочаровани атеисти във Фейсбук след атентатите във Франция. И наистина – нали науката напредна толкова много? Нали бяха открити толкова много неща за света, в който живеем? Какво кара хората да продължават да вярват в древни божества?

Такива въпроси си задава и д-р Алистър МакГрат от Оксфорд след като излиза от книгата „Делюзията Бог“ на известния учен и атеист проф. Ричард Доукинс. Защо такава книга изобщо е необходима днес? Вярата в Бог трябваше да е изчезнала преди години! Тук не става въпрос само за факта, че в България светлото бъдеще беше комунистическо, без Бог, с рай на Земята – на Запад също е имало очакване религията да изчезне, както пише проф. Макграт.  Д-р МакГрат е преживял Северноирландските конфликти и е виждал религиозното насилие от първа ръка. Имало е хора в Западна Европа, които поради такива конфликти са се надявали и очаквали да изчезнат всички вярвания в божества, защото според тях религиите не са довели до нищо друго освен до злини.

Но вярата в Бог не изчезва с годините. Тя се развива и дори разцъфтява навсякъде, включително в свободомислещия и демократичен свят. Според анкета на ARIS през 2008 година 76% от американците се самоопределят като християни. Само 15% декларират отказ от религиозна принадлежност и 5.2% не са се определили, или не са посочили отговор. На какво се дължи всичко това? Не е ли науката достатъчна?

Не, не е. И вярата няма да изчезне.

Защо няма да изчезне?

Защото освен рационалната природа на човек има и още една – емоционалната. Тази природа е пренебрегната от редица атеисти.

Това го констатира не някой друг, а атеистът Джак Ванс, автор на блога Atheist Revolution. Дословен цитат: „Мислите ли, че емоциите се подценяват от атеистите? Аз мисля, че може би е така, поне ако се фокусираме върху това, което се среща сред атеистичната блогосфера…Аз се чудя дали предпочитанията към здрави аргументи вместо емоции, което е очевидно в атеистично-ориентираните материали, може да отблъсне някои хора“.

Много атеисти и голяма част от учените вярват до такава степен в разума, че забравят нещо основно: По-голяма част от хората са на първо място емоционални. На второ място рационални.

Има два типа мислене. Едното е критичното мислене. Другото е емоционалното мислене. Критичното мислене е логика, неопетнена от емоции. Разумно осмисляне и съставяне на изводи на базата на трезва преценка на фактите. То е основно за науката. Емоционалното мислене води до вземането на решения на базата на как човек се чувства. Частен случай на емоционалното мислене е пожелателното мислене.

Но един човек може да изгради своя светоглед както на емоционално, така и на рационално ниво. Има следните типове хора:

1. Емоционални християни – това са християни, които изпитват емоционална нужда от потребност от наличието на Бог – т.нар. „духовни патерици“. За съжаление трябва да признаем, че много голяма част от християните са такъв тип и не минават отвъд тази черта. Християнство, което се базира на емоции, често пъти не устоява и си заминава след някакъв катаклизъм. Емоционалните християни рядко навлизат в дълбините на своята вяра. Обикновено те са тези, които реагират изключително остро на закачките с тяхната вяра.

2. Рационални християни – това са християни, при които е развит силно рационалният елемент. Те са осмислили доктрините и са ги приели.

Днес няма да говоря подробно за 1. и 2. Вече направих рационална обосновка на вярата в предната статия. Продължаваме с 3. и 4.

3. Емоционални атеисти – това са тези атеисти, които са станали такива вследствие на някаква дълбока емоция. Познавам такива, които са станали атеисти, защото са загубили близък – майка, баща, роднина. Може би са се молили за чудо и не са го получили. И съответно са решили, че ако Бог го има, няма как да е допуснал въпросната трагедия в живота им.

4. Рационални атеисти – това са тези, които чрез рационализация са приели безверието.

Днес ще се позанимавам малко повече със същността на атеизма.

Обещах научни статии с цитати. Атеистите твърдят, че признават само и единствено научни статии – които са в списания с импакт фактор. Та ми се ще да подчертая някои неща, които очевидно се изплъзват както и на християни, така и на атеисти.

Атеистите напоследък масово твърдят, че атеизмът не е религия, а по-скоро отсъствието на религия. Всеки един от нас, казват те, е атеист по отношение на другите богове. Те просто имат един бог по-малко…

Но дали наистина е така?

Нека да разгледаме две научни статии.

Първата се казва Atheists Become Emotionally Aroused When Daring God to Do Terrible Things, публикувана онлайн на 13 януари 2014 г. в списание International Journal for the Psychology of Religion. Импакт факторът му за 2011 е 1.639.

Изследователите са провели серия от експерименти, при които са измервали кожната проводимост чрез електроди (за да се провери нивото на емоционална възбуда), докато изследваните повтарят изречения като: „Нека Бог направи така, че да обърне приятелите ми срещу мен“, спрямо „Нека всички приятели се обърнат спрямо мен“. Оказва се, че изказването на негативни изречения, съдържащи Бог, предизвиква емоционална възбуда при атеисти, като подобна тенденция се наблюдава и при групата вярващи – единствената разлика е, че при тях реакцията е по-силна.

Другата статия е публикувана в по-престижно списание: Journal of Personality and Social Psychology, чийто импакт фактор за 2013 година е измерен да е 5.51. Статията се казва Anger toward God: social-cognitive predictors, prevalence, and links with adjustment to bereavement and cancer. Статията е публикувана през 2011 година. В тази статия се установява, че студенти-атеисти и агностици докладват, че в рамките на живота си са изпитвали гняв към Бог много повече пъти, отколкото контролната група от вярващи. Статията също така заключава, че атеистите много често или са изпитвали гняв към Бог в миналото, или изпитват гняв, насочен към хипотетично изображение (това, което те си представят, че е Бог).

Защо показвам тези статии?

Защото те показват нещо много важно: Една съществена част от атеистите са от група 3. – Емоционални атеисти. Те са достигнали до атеизма, защото са изпитали гняв към Бог в определен етап от живота си, съответно атеизмът е по-скоро отрицание на Бог, а не истинско безбожие.

Тези статии показват и друго нещо: атеистите в последно време много често обвиняват вярващите, че страдат от делюзия, докато самите те са се освободили от делюзията. Оказва се, че не е така – и че на дълбоко емоционално ниво те имат  най-малкото вътрешно подозрение, че Бог може и да съществува и това ги държи нащрек.

Моят опит (извън научните статии) показва същото – познавам много хора, които твърдят, че са атеисти. Но за много малко от тях бих могъл да кажа, че са последователни, истински атеисти. Повечето са псевдоатеисти – забелязал съм, че вярват във всякакви суеверия и т.н… И да, считам, че Доукинс е едно от малкото изключения.

Като за завършек искам да напиша няколко думи за проблема за злото – как може да съществува зло, ако има Бог.

Атеистите смятат, че наличието на зло е най-голямото доказателство за липсата на Бог. Но те пренебрегват, че този проблем има два аспекта: единият е философски аспект, а другият е емоционален аспект.

Има няколко съвременни философски школи, които предлагат логическо разрешение на проблема за злото, най-доброто от които е на Алвин Плантинга. Който иска, да търси в Гугъл, няма да говоря за това… Но далеч по-проблематичен е емоционалният аспект.

Проф. Джон Ленокс твърди, че логически погледнато атеизмът може да се окаже най-простото решение за проблема за злото, тъй като той се освобождава от моралната натовареност на злините – те не са причинени или протичат със съгласието на морално същество (Бог), а са просто плод на чистата случайност.

Но истинският проблем е, че атеизмът не предлага решение на емоционалния проблем за злото. А именно тук идва вярата в Бог.

Тя може да предложи комфорт и сигурност. Нещо, което атеизмът не може да предложи. И нещо, което за съжаление, научно-технологичният прогрес не успя да предложи в рамките на бурното развитие, тъй като все още светът е твърде несигурен, хората масово умират от рак и от всякакви лоши болести на млада възраст и няма никаква гаранция, че всеки от нас ще успее да изживее полагащия му се живот…

Все се сещам за К.С. Луис, авторът на легендарната поредица „Хрониките на Нарния“ и на „Космическата трилогия“.

Пътят на Луис към Бог изглежда да е бил невъзможен. Когато е още дете, той наблюдавал как майка му умирала от рак. По-късно в зряла възраст той бил свидетел как жена му умира само три години след сватбата, също от рак.

Трудно би било за такъв човек да е християнин. Убеден след смъртта на майка му, Луис започнал да води живот, пропит с рационализъм и атеизъм.

Луис описва своя път към вярата като на години интелектуална борба и накрая я приема само след като е абсолютно убеден, че е логична. Вече в зряла възраст той коленичил за пръв път в молитва и казал, че това е „най-мрачното и колебливо обръщение към християнството в цяла Англия“.

И такива неща са се случвали…

 

Advertisements