Jesus-Holding-Lamb

Атентатите във Франция бяха ужасно събитие, което стресна позаспала Европа. Всички започнаха да си задават въпроса – къде точно сбъркахме, че се стигна дотам?

Споровете и полемиките бързо се прехвърлиха на политическо равнище. От една страна са консерваторите, които обявиха, че доктрината на мултикултурализма, на политическата коректност, на приемствеността на всички видове култури, е претърпяла пълен провал. Консерваторите смятат, че Европа твърде много е станала постхристиянска. Опасно постхристиянска. И че трябва да се върнем към традициите на нашите бащи, към християнските ценности.

От друга страна са либералите. Сред тях има много образовани и грамотни хора и учени. Те побързаха да обявят, че всички религии са зло, че няма кой знае каква разлика между християнството и исляма (защото нали Стария завет изобилства от примери за насилие).

И така, реших и аз да взема позиция по въпроса, защото в последните няколко дни спорът излезе извън разумните граници и се стигна до пререкания и обиди.

Вчера имах една дискусия с доста образовано и грамотно момиче, което смята, че аз съм излъгал в спора, защото казах, че са ме изкарали идиот. Всъщност, за какво става въпрос? Става въпрос за една статия с име „Защо религията е за тези, които не разбират науката?“ (справка), която представлява нашенска, родна интерпретация на научната публикация The Relation Between Intelligence and Religiosity, която е публикувана в списание с доста висок импакт фактор… Само че това, което се опитах да обясня е, че нямам нужда от статии с импакт фактор, за да знам, че тенденцията наистина е такава – грамотните и интелигентните хора се съмняват в постулатите и традициите и са по-малко склонни да вярват. Но имам против такива статии да се размахват под очите на хората и макар че не го казват в прав текст (затова ме уличиха в лъжа), аз съм категоричен, че контекстът е твърде ясен – използват се под предлог да опишат вярващите колко са тъпи.

Или ако не са тъпи, съзнателно си затварят очите пред научните открития. Както пише моят приятел Божо (справка): „Сещам се за един биолог, който роптае срещу хомосексуализма, макар че като биолог трябва добре да знае, че той не е човешко „отклонение“, а нещо което масово се среща в природата, и то не само при висшите видове“. Всъщност, нали вече се сетихте за кой биолог става въпрос в неговия блог?! Малък жокер: започва със „С“ и завършва на „ветослав Александров“ 🙂

Философът Ангел Грънчаров вече реагира остро (справка). Той казва: „Да съдиш пристрастно за неща, които не разбираш и то воден от своята предубеденост не е никакъв атестат за научност“. Всъщност, точно това е проблемът. Образованите атеисти са се вкопчили като в сламка, че масово вярващите не са с високо образование, но пропускат да отбележат, че много от колегите в университетите са вярващи. За тях те са просто „отклонението“, щото нали във всяко стадо има мърша, значи сред интелигентните също има някои, които случайно са се подлъгали.

Когато става въпрос за вярващи хора, които са високообразовани, най често имаме работа с няколко разновидности:

1. Вярващи, които са образовани в дадена област и са добри само и единствено в нея. Това са тесни специалисти, които примерно са брилянтни инженери, но не разбират особено от еволюционна теория, история на християнството и т.н… Типичен пример са много от съвременните младоземни креационисти – те са инженери, много от тях даже са доктори в инженерните или приложните науки. На тях им се привижда дизайн навсякъде. Преди време се бях срещнал с един софтуерен инженер. Той написал програма, в която вкарал генетичен код, разбъркал там всичко – AGTC, бърка, бърка, бърка, и доказал, че шансът всичко това да се самоподреди по случайност е много малък. Мнозина му ръкопляскаха, аз – не, защото показа невежество по биология и че никой еволюционен биолог не твърди, че нещата стават по този начин. В края на краищата има една приказка – болшинството от тесните специалисти в широкия смисъл на думата са невежи в тесния смисъл на думата. Точно това имам предвид.

2.  Вярващи, които прилагат научния метод във всяка една област, освен в тяхната вяра. Познавам и такива – някои от тях са много добри учени, имат статии в списания с импакт фактор и т.н… Те умеят да разсъждават отлично… но стигнат ли до някакъв по-труден въпрос, който е свързан с тяхната вяра, съзнанието им се затваря и блокира. „Не може да е иначе“, отсичат те, „така е, защото е така, и нищо не може да ме убеди в противното“.

3. Третата разновидност вярващи са най-ценната категория. Те са високо образовани, но преди да повярват са минали през период на осмисляне на своята вяра. Те са преценили различните твърдения на християнството, сравнили са ги с всички други възможни философски системи, разбрали са предимствата и недостатъците – и накрая приели християнството за себе си. Такива са Джон Ленокс, Алистър Макграт, такъв е бил К.С. Луис. Такива хора не отказват да отговарят на неудобни въпроси. Те са отворени към другите схващания, осмислят ги и водят дебати.

Като християнин трябва да кажа следното – в дългосрочния план за спасението на душата няма кой знае какво значение дали си от първа, втора, трета разновидност. Всеки човек минава по своя индивидуален път към Бог. В краткосрочен план, тук, на Земята, обаче има значение. Неграмотността в църквата, признавам, е твърде голяма и не се обръща внимание на здраво и сериозно богословие. Така мнозина вярващи се оказват неподготвени и не знаят как да говорят с невярващи.

Но както и да е… Аз продължавам да твърдя, че е време Европа да се върне към християнските ценности… Затова ще разгледам различните твърдения, които се изказват по адрес на християнството.

1. Хомосексуализмът е разпространено явление в природата. Такива хора нямат избор – те са се родили такива. Ние не можем да ги държим отговорни за това, което правят. Също както расовите белези са вродени, така и хомосексуалните черти са вродени. Християнството е хомофобско заради факта, че не признава това.

Божан Божков директно каза, че като биолог трябва добре да зная, че хомосексуализмът е разпространен. Да, зная го. И не го отричам. Не отричам, че първите две изречения могат да имат истина. Но категорично не съм съгласен с последните три изречения.

През последните две десетилетия науката категорично се опитва да докаже, че хомосексуализмът е вроден. През 1993 година в списание „Сайънс“ е публикувана статия за връзка между ДНК маркери на Х-хромозомата и мъжката сексуална ориентация. Проучване през 2012 година пък (източник) определя епигенетиката за важен фактор в хомосексуалното поведение – т.е. поради промени в генната експресия заради т.нар. епи-маркери може да доведе до това.

Но дори и науката да доказва, че хомосексуалните черти са вродени, аз като християнин се чувствам напълно комфортно с това и не намирам противоречие. Дори и само поради факта, че съгласно християнството всички хора се раждат грешни. Тук някои веднага ще скръцнат със зъби и ще ме обвинят как може да вярвам в човеконенавистна доктрина като първородния грях, която одобрява страданието на невинни хора заради греховете на други. Не се безпокойте, ще стигнем и до това във 2.-ра точка.

Да се говори, че хомосексуалната ориентация е еквивалентна на расовите белези, е груба логическа грешка – Category Mistake. Поведенческите механизми са нещо склонно и комплексно. И ако можем да използваме генетиката, за да оправдаем дадено поведение на човек, изпадаме в много сериозна опасност.

Имало е заглавия за генетични основи на алкохолизма. Последното проучване е от миналата година (справка) – още в заглавието си тази научна статия казва, че алкохолната зависимост е генетично предопределена.  Освен това има публикации за „ген воин“, който предопределя агресивността при мъжете…

Нужно ли е да попитам дали можем да оправдаем даден насилник, или алкохолик, който е посегнал на наш близък, само защото генетичната му предопределеност е такава?

Всъщност истината е следната – гените не могат да предопределят поведението на човек напълно. Околната среда оказва също голямо желание относно това как човек развива поведението си. И не само това – има го и елемента на свободен избор. Християнството поощрява всъщност точно това – да се съпротивляваме на привичките си, ако са вредни, доколкото можем.

Бог е постановил, че хомосексуалното поведение попада в категорията „грях“. Вие можете да го приемете, или да го отхвърлите категорично.  Днес ние сме отхвърлили много от практиките на миналото – да съдим хомосексуални хора за тяхното поведение, да ги лоботомираме и да се опитваме да ги поправим по оперативна намеса. Това е хубаво. Но не означава, че трябва да съм длъжен да одобрявам хомосексуалното поведение. Дали го одобрявам или не, това си е моя работа. Дали моята общност (църквата) го одобрява или не, това е проблем на моята общност (църквата) и хомосексуалните хора трябва да са наясно, че ако искат да принадлежат към нея, ще трябва да приемат нейните правила, каквито и да са, а не да се опитват да променят самата църква. Защото в един момент борбата срещу дискриминация стига и до там – хомосексуалните искат църковен брак, но църковният брак означава одобрение от Бог – нещо, което той не може да даде.

2. Първоначалният грях и неговите последствия

Доктрината за първородния грях е най-омразната доктрина за атеистите и съответно притеснителна за много от християните. Има няколко основни проблема с нея: Първият е, че не можем да я пренебрегнем с лека ръка – тя е централна за самото благовестие и без нея не може да има никакво християнство – тъй като основният постулат е, че Исус Христос дойде да ни спаси от нашите грехове, т.е. по подразбиране трябва да разберем, че сме грешни. Вторият проблем е, че в съвременния свят цари силна неприязън относно самата идея, че хората се раждат грешни – и то поради някакво на пръв поглед невинно действие на далечен прародител.  Всичко това изглежда ужасно несправедливо. Третият проблем е, че на пръв поглед изглежда силно митологична и наивна, съответно е непрекъснато обект на подигравки от атеистите. И четвърто, според някои хора като Ричард Доукинс тя е изключително садомазохистична – Бог трябва да накаже сина си, с когото са едно, вместо да реши да ни прости всички грехове по някакъв по-нормален начин.

Джон Ленокс (професор по математика в Оксфорд) в своята книга „Gunning for God“ пише: Атеистите не разбират християнското послание за кръста и спасението, защото те не осъзнават проблема за сериозността на човешкия грях. Те се подиграват на първото, защото са тривилиазирали второто. Когато обаче осъзнаем какво означава греха, разбираме, че той има универсална стойност.

Съществуването на основен недостатък на човешката природа е в представите на обществото от незапомнени времена. Тук не става само въпрос, че има атентати и убийства, като тези в последните дни. Всеки един човек е склонен да върши лоши и аморални дела. Но както проф. Ленокс отбелязва правилно – трябва да се разграничат симптомите от самата болест. Главоболието е симптом, но то може да е симптом както на инфлуенца, така и на мозъчен тумор. Разбирайки тежестта на диагнозата, която ни бъде поставена, можем да разберем защо трябва и тежко лечение – операция (която ще бъде болезнена и свързана с неудобства и трудности). Не можем да излекуваме тумора с аспирин. Съответно, за да разберем проблема с човешкия грях, ние трябва да разберем диагнозата на Библията – че човешката раса е „паднала“, фундаментално променена от наличието на зло. Но тук много хора правят една основна грешка – това радикално становище само по себе си не означава, че ние сме олицетворение на най-голямото зло, което може да съществува. Човешките същества са запазили много от благородните черти, които са съществували и преди грехопадението – това е показано чрез думите на Исус – „Ако вие, които сте зли, знаете как да давате добри дарове на вашите деца, колко повече би дал небесния отец на тези, които поискат!“

Очевидно е, че всички хора от всички вероизповедания знаят как да правят добро. И библейското послание поощрява това.  Но въпреки това библейската диагноза е ясна – в човечеството е проникнало зло, според думите на апостол Павел: „грехът влезе в човек през един мъж, и смъртта чрез греха, така смъртта се разпростря чрез всички мъже, защото всички съгрешиха“. Това означава, че всички хора са наследили природа, която е паднала. И второ – всички хора индивидуално грешат. Грехът има универсална стойност. Важно е да отбележим нещо важно, казва Ленокс – апостол Павел казва „грехът“, а не „греховете“ – той не мисли за всеки от индивидуалните грехове, а за греха по принцип.

Атеистите много обичат да се подиграват на идеята за първородния грях чрез осмиване на описаното в Битие, като казват, че е примитивен мит. Но важно е да се отбележи, че учените универсално приемат, че хората са произлезли от общ предшественик. И никой не оспорва, че всички наследили предшественика са наследили и известна част от неговите гени. И на фона на всичките тези чудовищни злини, който се случват в момента, не изглежда да се потвърждава предположението на атеистите – че човешките същества постепенно еволюират до степен, до която разумът преодолява животинската природа. Тук Джон Ленокс признава, че Кристофър Хитченс (който почина наскоро и е един от модерните атеисти) е споменал, че човекът е зъл и по това се различава от други атеисти, които отказват да признаят това… Но да видим какво Библията казва:

Историята за първородния грях в Едемската градина е известна. Тя разказва как Бог поставил мъжа и жената в своята градина, която била пълна с добри обещания, но един плод бил забранен – „плодът за познанието на доброто и злото“. Бог казал, че ако ядат от плода, непременно ще умрат. Историята продължава как змията е подмамила хората, като казала, че Бог ограничава човешката свобода и не иска хората да са като богове. Измамата проработила.

Тъй първородният грях от самото начало е бунт срещу Бог.  Тук Джон Ленокс подчертава нещо важно, което по-късно обяснява и на Ричард Доукинс в своите дебати с него. Ние често си мислим, че Бог в този момент е проявил жестокост, като е наказал и изгонил първите хора. Но всъщност веднага щом изяли плода, хората изпитали срам, неудобство и освен всичко, почувствали са се откъснати от Бог. Спомням си, че имаше нейде една българска статия, но вече не мога да я намеря, която е написана по повод въпроса, който Бог задава – „Адаме, къде си?“ Това е много ключов въпрос, защото Бог не от незнание пита къде е Адам, а напротив – той показва, че човек със своите действия е придобил способност да се откъсне от Бог.

И тук идва нещо много интересно – в началото Адам и Ева са се радвали в своето приятелство с Бог, но в момента, когато съгрешили, те са променили чувствата си към него – почувствали, че Бог е техен враг и се опитали да се скрият от него.

Това е най-същественото следствие от първородния грях – вътрешното подозрение, че Бог (ако изобщо съществува) е непременно зъл и враждебно настроен към нас. Бог ни забранява да изпитваме удоволствия и ни репресира психологически. И това схващане продължава до ден днешен – Хитченс и Ричард Доукинс са категорично убедени, че Бог е зъл. Думите на Хитченс са показателни, като казва, че Адам явно е бил създаден с вродено любопитство и му е било забранено да използва дарбата си. Що за глупост!

Но атеистите грешат – Бог наистина е създал човек любопитен. Библията е категорична обаче, че е имало много възможности пред хората – Бог е окуражавал всички да изучават природата, да именуват животните! Бог е искал хората да изучат неговата Вселена. Всъщност, само едно нещо от общо много неща е било забранено – но не с цел да ограничи хората, а за да могат те да развият доверие с Бог. Хората са имали избор – да се доверят на своя Създател или не. Доверието е висша ценност и затова наличието на забранен плод е било необходимост.

Това обяснява много неща, но все още не дава отговор на най-важния въпрос: „Защо е толкова несправедливо, че грехът не е бил само върху Адам и Ева, а се е разпрострял върху всички?“ Хората смятат – ние не сме искали да бъдем родени в такъв паднал свят. Защо трябва да страдаме заради това, което друг е направил?

Истината е, че всяко нещо има своите последствия. И в реалния живот самите ние правим дела, които понякога се отразяват на всички около нас. Ако ние управляваме например имотите си неправилно, от това ще страдат и нашите наследници. В случая Адам и Ева получават своето желание. Не просто са изяли най-обикновен плод – но чрез това са получили желаната си свобода и са станали могъщи, като богове. Адам и Ева са приели Бог за техен враг, както споменах по-горе, но те са били изгонени от градината и са имали възможностите отсега нататък да живеят без Бог – със собствен труд и усилия. Между другото това е, което Достоевски нарича най-голямото чудо на Вселената – Бог е толкова могъщ, че успява да изолира себе си от цялата Вселена, за да може хората да живеят така, като че Той не съществува!!!

И ето тук, казва Джон Ленокс, идва големият смисъл на Исус Христос и неговата жертва! Ако ние страдаме заради това, което някой друг човек е сторил за нас, спасението и изкуплението трябва да бъдат предложени по същия начин – чрез друг човек!

Много хора не разбират това. Те смятат, че целия този живот със своите трудности да следват Исус, заедно с всички изпитания и страдания, е нещо трудно за възприемане. Но това неразбиране идва от друго следствие от нашето отчуждение от Бог – широкоразпространеното схващане, че за да бъдем приети от Бог, трябва да даваме много, а Бог да взима много от нас. Така хората разбират религията – и затова я отричат – те смятат, че „спасението“ не е нищо повече от морален кодекс и принципи, които трябва да бъдем спазвани, за да спечелим одобрението на Бог – например, да обичаме другия като себе си.

Християнското послание обаче е директно противоположно – спасението е действие от страна на Бог, за да спаси тези, които не могат да спасят себе си чрез делата си. Приемствеността от Бог не зависи от постигането на някакъв стандарт за перфектност, който ние не можем да постигнем никога. Напротив – спасението се дава от Бог като подарък. Точно това е големият проблем – за да е истински подарък, той трябва да бъде приет, не сме автоматично изкупени и спасени от злото в тоя свят.

Това е смисълът, когато християните казват „ние сме спасени от греха“. И това са принципите, които атеистите не могат да разберат. Това са върховните ценности!

3. А какво да кажем за морала в Стария завет, не е ли Бог ужасен тиранин в него?

Ако слушаме Ричард Доукинс или атеистите, които са чели Стария завет, ние знаем какво мислят за Бог – жесток, несправедлив, капризен, ревнив.  От друга страна са християните. Аз обичам да цитирам известната книга на Достоевски – „Братя Карамазови“ и всъщност една от любимите ми книги. Тази книга ме върна към християнството, когато се бях разочаровал преди известно време от поведението на някои христяни. Та в тази книга има следното твърдение – „Ако Бог не съществува, всичко е позволено“.  Атеистите имат друга гледна точка – Доукинс цитира биолога от Харвард Марк Хозер, който казва, че моралът е вплетен в човешката природа по същия начин като човешките езици. И че завръщането към ценностите на  библейския Бог значи приемането на ужасяващи неща, които са написани в Стария завет. Мнозина отбелязват – „ако вярваш в жесток Бог, ставаш жесток човек“. Защо да връщаме обществото във времето на инквизицията?

Колко пъти сме чували това, което казват атеистите – „Християнитет взима хубавите думи, които са писани в Библията и пренебрегват злодеянията, свършени от самия Бог“?

На 9-ти януари излезе една статия на Валери Найденов със заглавие – „Коранът плаче за редактор„. Но няколко дена по-късно атеисти подхванаха спора във Фейсбук – ако следваме същата логика, трябва да редактираме Библията, защото в нея има твърде много неприятни моменти.

Проф. Джон Ленокс е категоричен – „Моралните въпроси, които излизат във връзка с Библията, трябва да бъдат адресирани несъмнено, но няма да ни помогне, ако анализът е базиран на неакадемичен, неинформиран, неправилен възглед за това, което тя иска да ни каже“.

Атеистите пропускат да отбележат съвсем съзнателно, че в Библията пише, че Бог е не само създател, но и Бог на съчувствие, милост, справедливост, красота, святост и любов, който се грижи за творението си – най-вече за човешките същества. Библията пише, че всеки човек е специален и е създаден според образа на Бога, следователно има огромна стойност!  Заради такива елементи в Библията атеистът Юрген Хабермас пише: „Философията трябва да е отворена да се учи от религиозните традиции“. Той е убеден, че идеята за човешките права има библейски корени.

Нещо повече – историкът Арнолд Ангененд отбелязва, че Отците на ранната църква са отричали робството.

Най-интересното е, според думите на Ленокс, е че атеистите критикуват Стария завет на базата на морални ценности, които присъстват в самия Стар завет!

Но да разгледаме примери. Например Бог казва на Мойсей, а Мойсей казва на Исус Навин да нападнат хората, които живеят в Ханаан. Мойсей дава заповед : „Трябва да се посветиш на пълно унищожение. Не бива да правиш завет с тях и не бива да проявяваш никаква милост“. Как обаче това се връзва с Бог, който е Бог на съчувствие, милост и справедливост?

Първо, разглеждайки пасажи като този, трябва да отчетем следното – има различия между Стария и Новия завет, но има и приемственост. Библията ни учи, че има само един Бог – не два бога, един на Стария и един на Новия завет. Нито има два морални кодекса. В Новия завет много от заповедите се повтарят и там.

Второ – трябва да отчетем още един факт – това, че нещо се случва в Стария завет не означава, че Бог одобрява какво трябва да се случи. Някои събития са просто описани без морални последствия. Други, като например фактът, че цар Давид спи с Витсавее, напротив. Първо инцидентът е разказан. Моралните следствия идват по-късно.

Във връзка с инвазията на Ханаан обаче е описано много точно защо това се случва: „Поради злодеянията на тези нации“. Но преди да отхвърлим този разказ като етническо прочистване, Ленокс напомня следното:

В същата тази книга (Второзаконие) са описани правилата на войната. И за пръв път в историята на човечеството имаме изключително хуманитарни правила! Например мъжете са освободени от военна служба ако са се сгодили, купили са си къща, насадили са си лозе и дори ако са страхливи (Второзаконие 20:5-8)! Освен това войната е одобрена само като крайна мярка. Първоначално, армията има заповед да търси мир, когато е възможно (20:10). Ако не е възможно, при война трябва да се цели спасяването на жените и децата. И освен това в същата книга Второзаконие има заповед израилтяните да обичат чужденците.

Фактът, че инвазията на Ханаан на пръв поглед не спазва нито една от тези мерки, показва, че тя е много рядко изключение от правилата, за каквото нормалните мерки не биха свършили работа. Има много подробно описание какво са правили тези хора, които били избити: „Всяко мерзостно нещо, което Бог мрази, те са го направили в името на техните богове, защото те дори са пренасяли синовете и дъщерите си на всеизгаряне за техните богове“. Имаме нация, която е правила най-ужасяващите езически ритуали – включително всеизгарянето на деца.

Ричард Дийм от сайта GodandScience пише по-подробно: Когато се е стигало до масово изтребване – включително до избиването на жени и деца – Библията пише много категорично, че всички хора са грешни, включително и децата (Псалми 58:3). Но въпреки това децата са неспособни да правят морален избор и автоматично отиват в рая.  Така че вероятно в случаяние не разполагаме с голямата картина – но истината е, че в този случай Бог може да е направил услуга – ако тези деца са били пораснали, те са щяли да извършат същите дела като родителите си – да предават хора на всеизгаряне.

Вероятно това, което цитирах в предходния пасаж по-горе, е много радикално за някои хора. Деца-грешни. Как е възможно изобщо човек да си го помисли? Това е много тежка тема… но трябва да признаем, че самите ние сме виждали ужасяващи неща – как деца се бият в училище, понякога се стига до тежки травми и до смърт. Когато настъпиха атентатите 9/11 си спомням много ясно на следващия ден една ужасяваща картина – как малки деца се радваха и скачаха от радост в Палестина. Грешно ли е това, което правеха? Да, грешно е, така че трябва да признаем неприятната истина: деца могат да вършат не само добри, но и лоши неща. Но въпреки това те няма да бъдат наказани от Бог затова, тъй като вършат нещата несъзнателно.


Мисля, че достатъчно дълго четиво се получи и се надявам да е било от полза за някои хора. Смятам да спра до тук, защото се получи прекалено дълго. По-нататък може да продължа…

 

Advertisements