Hobbit-Military-Action

Понякога се чудя дали с възрастта не издребнявам. Дали съм станал просто поредния озлобен критик. Когато става въпрос за Питър Джаксъновия „Хобит“ обаче, явно тази промяна е станала при мен в рамките на последната една година. Много харесах първите два епизода. Очаквах с нетърпение третия.

За съжаление той се оказа абсолютно разочарование.

„Хобит: Битката на петте армии“ представлява посредствен военен екшън. Само че вместо класическите военни екшъни с танкове, оръдия и изтребители, тук имаме средновековен бълвоч с лъкове, стрели и тролове, чиято функция е да разбиват крепостните стени с главите си. Благодарим ти, Питър Джаксън! Даде ми страхотна идея за следващата ми книга … как ли не съм се сетил за тази брилянтна идея? Вече не ти трябват катапулти и обсадни машини – а само един набит здравеняк с голяма чутура.

Цялата тази какофония от писъци, кланета и бойни рогове започва от самото начало и продължава през по-голямата част от 144 минутния филм, като изключим последните 15-тина минути. Значи, разбирайте – повече от два часа мъчение!!! И когато дойде времето да си отдъхнеш от бутафорията, идва времето на ред сълзи и ред сополи – нали Торин е пукясал и Билбо трябва да се изреве, а в същото време елфката Тауриел циври за Кили… Понеже днес е 20-ти декември, само едно денонощие е минало от премиерата, кинозалата се пръскаше по шевовете… В моментът, в който битката свърши толкова рязко, колкото се беше и появила, настроението беше в стил „Кво стана току що?“ и след това всички зрители около мен прихнаха да се смеят на предполагаемия „тъжен“ финал. Съвсем сериозно, не се шегувам!

На фона на всичкото това клане, клане, клане, клане – кинжал забит в чутурата на някой си орк, меч забит в краката на на някое си джудже… остава въпросът – къде е фентъзи елементът в предполагаемия филм от жанр „епично приключенско фентъзи“? Ами той приключва с убиването на дракона Смог и спасяването на Гандалф от Дол Гулдур. Става въпрос за ужасяващо тъпия момент, когато Галадриел се обръща към Саурон ли беше, или към Уич Кинга от Ангмар и започва да крещи в момент на нервно изстъпление „Ти нямаш име, ти нямаш форма, ти нямаш задник“.

Между другото намесват и Ангмар! В един момент Гандалф се изтървава пред останалите, че има сериозна опасност да бъде възродено магьосническото кралство на Ангмар и това ще застраши всички кралства – от Графството до Гондор. Я!!! Интересна нишка. Само че беше просто бегло спомената, сюжетната линия бе оставена да виси без никакво развитие. Просто не мога да си представя как опитен режисьор като Питър Джаксън може да направи такъв чудовищен гаф.

А къде е самият хобит – Билбо Бегинс, около когото се върти историята? Съжалявам, но вече историята не се върти около него. Ролята му беше маргинализирана. Появи се само да даде камъка Аркен в ръцете на елфите, да пореве над трупа на Торин и да се появи за финала в Хобитово.

Хобитово е и единственият визуално красив район в целия филм. Останалата част е един скучен, еднороден, планински терен. Покрай какофонията често пъти не разбирах кога виждаме Еребор, кога сме в Дол Гулдур, кога сме на границата на Ангмар… Всичко беше еднотипно, еднообразно. Заминали са си красивите пейзажи от Брее, от гнездата на Орлите, от Мраколес, от кралството на елфите от първите два филма… GONE, GONE, SEE YOU LATER!!!

Накрая, за да не излезна, че съм изцяло негативен, имаше един много готин момент… Признавам си – оригинално е да откраднеш купища златни монети и да ги навреш в сутиена си. Единственото хубаво нещо от целия филм.

Иначе – благодаря ти, Питър Джаксън. Благодаря ти за прецакването на това, което можеше да се превърне в чудесна трилогия!!!

 

Advertisements