Voting

Тази сряда трябваше да пътувам до едно градче в Южна България – за един ден. Качвам се на влака и отивам, после като приключа работа, пак се качвам на влака и се връщам. Две възрастни дами  се опитаха да ме заговорят за политика. Дамите бяха различни, не се познаваха изобщо, но сякаш се бяха наговорили да ми кажат едни и същи неща:

„Ох, не ви виждам вас младите. Нас, старите, ни зарежи – изпяли сме си песента, ама вие какво ще правите? Нищо не можете да промените. Ето, в неделя гласувате, ама то има ли смисъл. То е ясно кой ще ни управлява. Няма смисъл да ходи да се гласува. Срещу тези протестирахте, ама и срещу предните протестирахте. И на едните им сърбахме попарата и на другите“.

Всъщност, има ли смисъл?

Има.

Заради тези от нас, които протестирахме.

Заради тези от нас, които искаме да останем тук.

Защото както Орешарски и подобните нему марионетки, така и Борисов, Бареков и подобните нему месии, не са ни спуснати „от небето“. Народът си ги избира. С гласуването си. Или по-точно с негласуването си.

Професор Калин Янакиев го каза преди няколко месеца, малко преди оставката на Орешарски: толкова ли е трудно да се разбере, че една държава не може да не бъде неуправлявана? България винаги ще бъде управлявана. И когато човек не гласува, това не води до неуправление. Напротив – това води до управление от политици, които се радват на изключително ниска популярност, защото са избрани от малко хора.

Правото на избор не би следвало да е право, от което да се откажем лесно. Дори и под предлога, че „всички са маскари“.  Дори и да са всички такива, разликите между отделните политици са огромни – включително по отношение на критично важни въпроси като отношението към Русия и войната в Украйна.

Спомням си много добре как студентите, измръзнали, се бореха срещу тълпите от жандарми пред Народното събрание.  А онези, народните ни „избраници“, си стояха вътре в сградата на топличко и не им пукаше, че народът недоволства.

След толкова дни киснене по площадите, най-накрая дочакахме оставката и новите избори. Тези избори бяха мечта лелеяна, нещо, което можеше да не се случи – понеже тези наглеци искаха да държат властта до последно, привидя им се даже пълен четиригодишен мандат.

Можем ли да се откажем с негласуването си от дори минималния шанс да променим нещата към по-добро?

Толкоз от мен.

Излезте и гласувайте!

Advertisements