bukvite-ivan-bogdanov-patyat-na-knigata

 

Значи, искате да станете писател? Хубаво. Как обаче от написаното произведение се получава продукт, който седи по лафките, е друг въпрос. Иван Богданов  хвърля светлина по въпроса с новата си книга :  „Пътят на книгата“.

Иван Богданов, както казва друг ревюиращ (Бранко Събев), не е от най-обичаните хора.  Прекалено е директен и казва много неща, които иначе са неприятни за казване и слушане.  Ако човек има нерви и слуша това, което говори – ще научи много неща. А около подготовката за издаване на книгата и самото книгоиздаване има прекалено много тънки подробности. Изкушавам се да ги нарека „публична тайна“. Никой не обича да говори за тях, защото попадат точно в категорията на дразнещи ухото неща.

Но ако един автор не ги научи по лесния път, позовавайки се на опита на другите (като Иван Богданов), ще го научи по трудния. Е, в края на краищата ще ги научи.

Нека да направим една симулация. Вие сте начинаещ автор. Току що сте си написал първата книга. Сам вие сте във възхита от невероятния си творчески гений. Четейки собствения си текст се удряте през една минута по челото и си сваляте кожата с думите „Брей, колко съм велик“. Идва един момент, в който решавате, че трябва да го издадете.

Търсите в Гугъл имена на издателства. И започва голямото ходене по мъките. Първо разпращате откъси от книжката или синопсис по електронна поща (грешка – много от авторите не правят дори и това, а тръсват огромни мегабайтови архиви). Изобщо не ви отговарят, или ви казват, че нямат интерес. После тръгвате да чукате от врата на врата, с надеждата някой да ви обърне внимание. В повечето случаи това не става и ви гледат като натрапник. Ако не ви изхвърлят с ритници, най-вероятно няма и да прочетат и един ред от това, което сте написал. Независимо колко е добро, красиво. Всъщност установявате, че издателството не се интересува изобщо от това колко е добро и красиво. Издателят го вълнуват други неща – първо, дали въпросният материал може да донесе печалба (в този миг ви иде да го цапнете оня отсреща – „Гледай го, не вижда ли, че съм разкъсвал сърцето и душата си, излял съм всичко най-съкровено в тия стихотворения, а него го интересува само да спечели пари от мен“). Второ, издателят гледа дали името вие е сравнително популярно. Вие цъкате с език и се чудите: „Тоя малоумен ли е, или да? Ако до този момент не съм издал нищо, как изобщо да стана популярен с писането си. Нали от някъде трябва да тръгна?“. На други места ви казват, че ще ви издадат, но ако си платите предварително. Казват ви една сума, от която ви се завива главата.

Известно време осмисляте това, с което сте се сблъскал. Псувате гадните търгаши, които се интересуват само от печалбата, а не от текста. Псувате политиците и държавата, че не са осигурили никакви облекчения за начинаещи автори.

Когато мине първоначалният етап на псуване и т.н., решавате – „Абе ще се самоиздам“. Ще вложите малко средства в някое от по-малките и непретенциозни издателства. Или пък направо пращате в Amazon, Google Books. В края на краищата идва един момент, в който получавате вашата книжка – на хартия, на електронен носител… да й се любувате.

Книгата е излязла! Авторът е на седмото небе!!! От тук насетне, книгата сама ще си намери пътя към читателите. В общия случай авторът си представя следното: нали мама, тати и баба прочетоха книгата и решиха колко съм гениален. Сега е време да раздам няколко бройки на колегите си, на приятелите си. Те също ще видят какъв гений съм. След това ще покажат книгата на техни приятели, а те на техни и техни и техни… докато в един момент не стана известен човек, забогатял с творчеството си!

И тук идва следващото разочарование. Най-често нищо подобно не се случва. Както сте си раздали книжките, така и са ви забравили и никой не се интересува от вас. Никой не пише за вас рецензии.  Тъжното е, че съдбата на повечето самопубликувани книжки е точно такава.

(Съдбата на първата ми книжка „Космическа колонизация – неосъществената мечта“ не беше такава. Аз вече имах някакво име като автор на сайт и използвах платформата на сайта, за да промотирам книгата си. Дори успях да продам около 100-тина хартиени копия, а електронната версия на книжката ми е достъпна за четене безплатно. Вече съм се сблъскал с хора, прочели книжката, които ме спират на улицата и ми казват – ти ли си човекът, написал „Космическа колонизация“. Имах рецензии и организатори на конкурси използваха книжката ми за награди. Но това е частен случай – той е ако имаш някакво име, дори и да си начинаещ в автор. Фейсбук страницата на КОСМОС БГ има над 1800 читатели).

Сред западните издателства присъства термин – „Discoverability“. Това е възможността, при която читателите ще те открият като автор. И това е проблемът, с който се сблъскват болшинството писатели. Много хора пишат. Бълват се хиляди книги. Но четящите хора са малко, а тези, които все пак четат, залагат на препоръчани поредици, имат си свои любими автори или знаят какво точно търсят и искат.  Основният проблем за един писател е да бъде забелязан от читателите.

Всъщност забелязването далеч не е запазена марка за съвременните автори. Просто в съвремието се пишат и публикуват много книги. Средата има много по-силна конкуренция. Но дори и българските класици са имали проблеми с това да бъдат признати. Христо Ботев е напълно неизвестен цели 10 години след Освобождението, а общо 20 години отнемат за това да бъде признат като литературен гений. Захари Стоянов успява след дълга борба да отпечата първата книжка с творби на Ботев през 1888 година, но чак през 1908 година с изданието на Иван Клинчаров любимият на всички ни Ботев започва да трупа слава и да се учи в училище. Самият Захари Стоянов също няма късмет приживе – издава само две от трите томчета на „Записки по българските въстания“. Третото излиза посмъртно. И забелязват поредицата едва през 1922 година (източник: тук)

Ето някои от най-важните акценти от книгата на Иван Богданов, които могат да са в полза за начинаещи писатели.

1. Книгата е пазарен продукт като всички други пазарни продукти. За нея важат всички закони на търсенето и предлагането. Тук няма голямо значение колко емоции и чувства си влял в нея. Особено ако си решил да не я разпространяваш безплатно, а да я продаваш – дори да забогатееш от нея. Искаш ли да забогатееш с писане – трябва да я съобразиш с това, което се търси.

2. Авторът трябва сам да работи за името си. Има глава в книгата: „Какво да правя с първия си роман? – Станете известен!“ Създаването на име може да стане с „талант, нахалство, пари, връзки, комбинация от всичко това“. При всички случаи обаче трябва да се овладее живия контакт с читателя. Не става само с пускане на статии в социалните мрежи. Талантът често пъти не е решаващ. Може да се окаже, че един много талантлив писател, но който се крие постоянно в своята срамежливост, може да не бъде предпочетен и на негово място да се издаде друг писател, който е посредствен, но е нахакан и харизматичен.

3. Има много силно недоверие от страна на читателя към българския автор. Това е споменато в книгата, далеч по-детайлно е споменато в една друга статия с провокативно заглавие „Българският читател не е нужен на никого“.  Българският читател не е патриот като френския или руския, който чете предимно родна литература.  Причините затова са дълбоки – като се почне от масовото издаване на какво ли не през 90-те години и се стигне до големите плагиатски скандали в последните години.

4. Електронни книги. В „Пътят на книгата“ има цял раздел за електронни книги. И така трябва. Извадка: „Живеем в много заети времена. Проблемите при продажба на книги са не толкова в цената им, колкото в свободното време да се отиде до книжарница и да се купят. Правим редовни базари на книги и от опит сме установили, че на тях на 80% от присъстващите закупуват книги. Същевременно, дори и в София, основните книжарници са в центъра, а големи квартали като Младост, Люлин и Дружба нямат нито една.  Електронните книжарници решават донякъде проблема, но цената на доставка на една книга стига близо една трета от стойността им.Докато при е-книгите е достатъчно само да кликнете на линка, който ви е заинтригувал и да се озовете със закупена книга на четеца си.“

С някои неща не съм съгласен с Богданов. Продължавам да смятам, че литературният агент е важно липсващо звено в българското книгоиздаване. Не съм убеден, че за такава длъжност няма пазар. Щом има достатъчно пишещи, би следвало да има.

Advertisements