White-Horse

Преди да започна с какъвто и да е коментар по темата, държа да отбележа, че с настоящата публикация  нито се поставям в услуга на БСП и ДПС, нито се опитвам да обидя съвестните фенове на ГЕРБ, с които протестирахме цяла година, нито омаловажавам факта, че ако искаме да изолираме БСП и ДПС от властта, това ще включва най-голямата партия – ГЕРБ. Безспорно е.

Това не означава, че няма основателни притеснения към бъдещето на едно евентуално ново правителство със сериозно участие на ГЕРБ. Връща ли се Бойко Борисов на бял кон? Това е опасение, около което се обединяват както мислещи, свестни и неподкупни граждани, които не харесват ГЕРБ, така и откровени комунисти и рубладжии. Вече активисти на отказалата се от правителството на Орешарски БСП влизат в ролята си на опозиция и започват да предупреждават – внимавайте, ГЕРБ се връщат с всичките си недостатъци.

И така, какво ще е новото правителство? Ще бъде ли реформаторско, ще се захване ли със същинските проблеми в България, ще реформира ли съдебната система и ще премахне ли комунистическия тумор? Или напротив, няма да има никакви сериозни действия, а ще се завърне футболно-магистралният популизъм, рязането на ленти и симулирането на дейност, кавгите между правителството и отделните съсловия, ще бъде затормозен дребния предприемач и малкия бизнес, ще бъде обявена война на науката и на грамотните хора (заедно със затварянето на обсерватории и лаборатории)… Затова ли се борихме в края на 2012 година, когато протестирахме да не бъде затворена националната обсерватория НАО Рожен? Затова ли се борихме и преди това, през 2010 година, за оцеляването на университетите? А сега като че ли, обратното, борим се онези времена да се върнат…

Ето такива въпроси си задавам самият аз. И се притеснявам – ако новото правителство страда от същите недостатъци, както предходното правителство на ГЕРБ (2009-2013 г.), то може да стане омразно набързо-набързо, да има нова серия протести, да бъде свалено… и да се даде възможност да се направи някоя нова уродлива Тройна коалиция. А последното не бива да става! Никога вече…

Опасявам се, че Борисов може да си направи погрешните изводи от изминалата една година. И това съдя по медийните му изяви. След евроизборите през месец май, той веднага излезе и каза: Вижте с колко бием БСП, над 10%, хората ясно показаха, че искат да ги управлява ГЕРБ… По-късно неговите съпартийци доразвиха тезата – ГЕРБ може и да допусне да управлява с Реформаторски блок заедно, но ще се опитват да управляват самостоятелно…

Затова искам да напомня, че процентите не са всичко на този свят. Както зад позорната загуба на БСП на последните европейски избори, така и зад тези 30.4% на ГЕРБ стоят реални хора. А като разгледаме истинската статистика, разбираме, че смелото изказване в стил „хората искат ГЕРБ да ги управлява“ не се базира на реалните данни от гласоподаватели. Разочарованието от съвременните политици не изключва, а напротив – включва ГЕРБ, и то много по-сериозно, отколкото симпатизантите на партията предполагат.

На парламентарните избори през 2009 година ГЕРБ имат 39.7%. На парламентарните избори през 2013 година ГЕРБ имат 30.5%. На евроизборите през тази (2014) година ГЕРБ имат 30.4%… На пръв поглед процентите на ГЕРБ винаги са в диапазона 30-40% и подкрепата от 2009 досега е висока… Но това е само на пръв поглед. Ако обърнем внимание на избирателната активност, ще забележим следното – на изборите през 2009 година гласуващите са над 60% от имащите право на глас.  През 2013 година имаме активност на около 51% от имащите право на глас. А през 2014 година имаме рекордно ниските под 36%

Какво означава всичко това, ако говорим за брой гласове? През 2009 година гласувалите за ГЕРБ са 1 678 583 – огромен брой хора, които искаха промяна и дадоха своето доверие на Бойко Борисов. През 2013 година, след изтичането на мандата на ГЕРБ, подадените гласове за партията са 1 081 605. За това време ГЕРБ са загубили 596 978 гласа.  А на последните избори, през 2014 година, ГЕРБ имат едва 680 838 гласа.

Реалността е – от 2009 година до ден днешен ГЕРБ са загубили близо 1 милион гласа, от които близо половината през последната година. Такава е самата истина – кризата в парламентаризма през последната година се отрази и на ГЕРБ.

На предстоящите избори през октомври 2014 година социолозите прогнозират, че ножицата между БСП и ГЕРБ може още повече да се разтвори. Те са прави, че дори може да се стигне до това ГЕРБ да имат самостоятелно управление.

Но не бива да се забравя – НИКАК ДОРИ, че ако изборните резултати от европейския парламент се повторят – ГЕРБ ще управляват една държава с подкрепата на близо 700 000 души.  Това трябва да се повтаря, да се подчертава, да се изтъква непрекъснато.

Голямо предизвикателство би било да управляваш многомилионна държава с толкова малко гласове.

Затова казвам – изключително важно е Борисов да си направи правилните изводи, а не да се връща на бял кон с огромно самочувствие и да си мисли, че хората го приемат такъв, какъвто е.

Какво трябва да направи той? Отговорът е близо до акъла – да е много по-диалогичен. Не само към евентуалните си партньори от Реформаторски блок, но също така и към останалите хора, да ги изслушва, да разбира проблемите и съмненията им, да не се конфронтира грубо с отделните съсловия. Всъщност, ако наистина се стигне до реформаторско правителство и трябва да се реже надълбоко, за да се изреже комунистическия тумор, конфронтациите ще са неизбежни. Важното е обаче те да стават по правилния начин и със зачитане на демократичността. По никакъв начин не трябва да стават с просташко-селяндурския манталитет в стил: „Вие учените сте феодални старци, никаква работа не вършите“.

Има ли надежда? Надявам се… затова съм тук и още не съм избягал…

Advertisements