Hristiansko PoslanieНа протест

Десети юни 2014 година. Денят, в който беше сложен край на правителството на Пламен Орешарски, след емоционално ломотене  в типичен стил на Сергей Станишев. Каквото и да става оттук насетне, това правителство е вече в историята. Разбира се, все още предстои да бъде депозирана оставката в Народното събрание (дали ще е тази или друга седмица е друг въпрос), все още предстои тя да бъде гласувана, следват мъките с т.нар. ротация на нов мандат, който вероятно ще бъде върнат и от ГЕРБ и от БСП, предстои временно (служебно правителство) с нови избори… А и още не е ясна датата – дали ще е в края на юли (което е практически невъзможно), септември или октомври… Но всичко това са подробности. Кабинетът „Орешарски“ приключи. Точка.

Днес, на 10 юни, отново излязох на площада пред Министерски съвет. Макар и да не бяхме много хора на митинга (няколкостотин), настроението беше приповдигнато. Имаше тромби и вувузели. Имаше майки с усмихнати дечица. Абе в общи линии беше весело. Почти като всичко да е нормално, защото се усещаше атмосферата на края на това отвратително управление и мириса на предсрочни избори. Но казах – почти нормално. Макар че всичко изглеждаше да е за пръв път наред от много време насам, сладостта от оставката не беше чиста – усещаше се някакъв горчив вкус накрая… като размислиш всичко… и този горчив залък ти бе трудно да го преглътнеш.

Защото нещата не станаха както трябва, да му се не види… Много от протестиращите се надяваха именно протестите да са тези, които с натиска си да свалят правителството през 2013 година… след блокади, извеждане на Орешарски през задните входове, след упражнен натиск… Трудно е да не се направи аналогията с Украйна – почти неизбежно е да сравняваме българското гражданско общество с украинското. Украинците стояха зимата на минусови температури по палатки и лагери и не се прибираха по домовете, а българите излизаха през лятото за три-четири часа, и то само ако беше хубаво времето. Украинците не се поколебаха на крайни мерки и радикални действия. У нас се осъждаха дори на пръв поглед дребни действия като целене с яйца и домати. У нас се случиха едва няколко събития, които изостриха атмосферата – Нощта на белия автобус, студентските блокади … всъщност, май бяха само тези.

В Украйна президентът Виктор Янукович едва се спаси от „народната любов“ и избяга в Москва на косъм (на косъм, щото и летищата бяха блокирани). Янукович беше изгонен – буквално ИЗГОНЕН от страната си, благодарение на активното гражданско общество. И така настъпиха промените. Украйна пое своя път към Европа. Макар и след много жертви, след анексация на Крим, след сблъсъци на Изток… но пое ясно и категорично.

А в България ние чакахме със свито сърце пред телевизорите, за да чуем какво ще каже Лютви Местан през изминалата седмица. Днес също – чакахме със свито ръце какво ще каже Станишев. Е, правителството си отива. Но БСП и ДПС сами се свалиха. А Станишев реди от телевизионния екран: да, получихме нисък резултат на изборите, да, подаваме оставка – но вие не можете да ни смачкате, ще излезем силни от тази ситуация…

Ето това горчи и трудно се преглъща. Ама адски горчи. Украинците изгониха Янукович. Но Станишев си е тук, в България, и не само е тук- ще си се явява на избори. ДПС също ще се явява. Те ще са фактори и занапред… Нещо повече – будните български граждани се замислят – в какъв сценарий пак ще бъдем забъркани? Какво се приготвя занапред? Какво са ни измислили кукловодите?

Даже така написани нещата, започваме да стигаме до заключението, че радостта ни е прибързана.

И въпреки това, искам да ви кажа нещо – горе главата!!! Нещата не са толкова трагични, колкото ги мислите.

В един момент дори престава да има значение въпросът #Кой свали правителството. Който и да го е свалил, реваншът е на следващите избори.

А ако погледнем към Европейските избори, ясно се вижда, че дори и плановете на апаратчиците, на партийните инженери могат така да се объркат, че самите те да се оплетат като патета в кълчища.

В продължение на една година опорна точка на управляващите бе, че едни избори по никакъв начин не могат да доведат до промяна – дори и да се проведат, резултатите все ще са едни и същи. Даже някои уж „социолози“ предвиждаха не просто паритет между БСП и ГЕРБ, а даже лек превес на БСП…

Накрая резултатът беше шокиращ. Огромна ножица между ГЕРБ и БСП. БСП с почти равни гласове с ДПС.  Реформаторският блок влезе, напук от прогнозите, които му се даваха – 2-3%…  Аха, и да не забравяме 15/15…

Това го направиха гражданите. Къде съзнателно (които протестно гласуваха или за ГЕРБ, или за Реформаторите, или – каква ирония – за Бареков), къде несъзнателно и явно глупаво (15/15)… но гражданите объркаха сметчиците…

И така, евровотът стана повод да отидем на предсрочни избори.

А вече сме почти сигурни, че новият парламент няма да е като предишният. Ще бъде пъстър, ще има много повече формации. БСП ще продължи да се свива. Ще има нови играчи (добрата новина – РБ, лошата – АБВ и ББЦ). Открива се хоризонт за дясноцентристко управление между ГЕРБ и Реформаторски блок (само хипотетично, без да сме наясно дали изобщо е възможен такъв сценарий).

Въпросът „#Кой свали правителството?“ няма чак толкова голям смисъл на едни предсрочни избори.

И в единия, и в другия случай решаваме ние, гражданите.

И ако излезнем да гласуваме – да гласуваме с МИСЪЛ – можем да нанесем шокиращ удар на сегашните апаратчици и кукловоди.

А засега – нека да се радваме на оставката. Каквато и да е тя, както и да е постигната.

Advertisements