Svetoslav-Malinov-Izbori

Защо е важно да гласуваме? През последните няколко дни редица общественици, писатели, блогъри ни излагаха причини защо наистина е важно да се разходим до урните, а не за гъби или риба (или пък да отидем за гъби или риба само след като сме пуснали гласа си). Накратко – гласуването е най-добрият и демократичен начин да променим нещо в тази държава. Освен това страната ни е изпратена пред избор, който като народ все още не осъзнаваме – дали държим наистина на членството си в Европейския съюз, или отиваме в друга посока – към Русия, към мечтата на Путин за Евразийски съюз. Важно е да гласуваме, защото европейската ни принадлежност е в опасност, защото сегашните управляващи ни тласкат към Евразия, важно е…

Аз няма да се спирам подробно на тези причини.  Те са основателни.  Безспорно трябва да отидем да гласуваме – и при това да гласуваме за проевропейска партия. Самият аз съм привърженик на членството в Европейския съюз и виждам бъдещето на България там. Мисля си обаче, че един друг въпрос е също толкова важен – а именно, в какъв Европейски съюз искаме да живеем.

Слава Богу, желаещите еврочленството все още са мнозинство. Привържениците на Евразийския съюз са все още малцинство според социологическите проучвания- едва 20% от всички хора.  Обръщам вниманието към тези, които желаят еврочленство. Замисляме ли се защо точно искаме да сме в ЕС и точно в какъв ЕС искаме да сме?

Повечето хора биха определили ясни причини защо е важно да сме в ЕС. Те биха казали – за да подобрим икономическото си състояние, за да можем да усвояваме евросредства, за да пътуваме свободно в чужбина, за да имаме гарант в лицето на Европа, когато сме дискриминирани или когато нашите права се нарушават. Много хубави причини. Искаме да живеем в богата държава – отлично! Но замисляме ли се какви ще са последствията за обществото, когато икономическият ни стандарт наистина се вдигне?

В световен мащаб има една много лоша тенденция – колкото по-богата е една държава, толкова повече раждаемостта рязко пада. Ценностните системи в богатите държави се променят. За индивида, за личностния аз, важно става това да се изучи, да има кариера и да преуспее в обществото. Перспективи като сватба, като отглеждането на деца, се разглеждат като пречка пред личностното развитие на даден човек. Хората се женят късно и имат деца късно, без да се замислят за последствията относно това какво значи да си възрастен родител.  Ако изобщо се женят. И ако това е само една част от проблема, да обърнем внимание и на още един важен аспект. Европейският съюз винаги се е гордял със своята толерантност, със своята приемственост към различния човек. До каква степен можем да говорим за права при различните и кога да говорим за привилегии? Какво да кажем за хомосексуалните хора, които искат да се женят и да осиновяват деца?

Евразийците и привържениците на Русия виждат тези тревожни тенденции. Те буквално се изхранват, буквално препитават със страховете на хората. Тези страхове изпъкват във възможно най-лоша светлина. В Европа традиционното семейство е на изчезване. Хората не раждат. Всъщност няма нормални семейства, гейове и лесбийки са превзели Европейския съюз… вижте само Евровизия и Кончита Вурст…

Такива настроения са намерили много добра почва в България. Безспорно е обаче, че не само в България, а в целия Европейски съюз има криза на ценности. Бедата е, че в богата Европа липсва и силно лидерство, което да вземе категорично становище по болните въпроси.

Ако живеехме в нормална държава, представителите на политическите партии щяха да водят ценностни дебати. Виждам как на Запад се водят предизборните кампании. Обсъждат се въпроси за семейството, за абортите, за изучаването на еволюция в училище.  В България обаче не е така. В България нищо не е наред. Ценностните дебати у нас практически липсват, всички спорове се въртят около родното ни политическо блато.  Води се компроматна предизборна кампания – кой какъв е, кой какви връзки с мафията има…

А не бива да е така.

Не че не беше направен опит. Наскоро сдружение „Харта“ се опита да организира дебат между представители на БСП, ГЕРБ, Реформаторски блок и Християндемократична партия относно точно тези важни за Европа въпроси – семейство, гей бракове и т.н… И веднага си пролича кои от политическите сили имат адекватна позиция и са в готовност да дискутират тези проблеми. Представителят на БСП просто избяга от въпросите и каза, че по-добре е да не говорим за тях, за да не разединяваме обществото. Представителят на ГЕРБ се опитваше да лавира според ситуацията… Само и единствено представителите на РБ и на ХДП имаха нужната подготовка.

И после не се чудете защо искам да гласувам за Реформаторски блок и ще пусна бюлетина с 10:2 -за Светослав Малинов…

Не, аз не тая розови амбиции, че единствено Реформаторски блок е най-идеалната и най-неопетнената политическа партия. Не твърдя това. Имам много сериозни резерви към този формат. Неколкократно съм изразявал своето разочарование от лидерството – в това число водачеството на Кунева на евролистата. Но считам, че Реформаторски блок защитава най-добре моите интереси в сравнение с малкото други проевропейски партии в България – например Зелените, които ми се виждат прекалено либерални.  Държи се на изцяло проевропейска позиция.

Нещо повече – лидерите на Реформаторски блок бяха сред малкото политици, които подкрепиха Декларация за утвърждаване на семейството, основано на брачния съюз между мъж и жена.

Ако бяхме нормална държава, щеше наистина да имаме ценностни дебати – между либерали и консерватори. Либералите щяха да защитават правата на различните – ЛГБТ, например, щяха да са за подкрепа на ранно сексуално образование, на осиновяването на деца от ЛГБТ. Консерваторите – обратното, щяха да подкрепят семейството само между мъж и жена, щяха да са против ранното сексуално образование, осиновяването на деца от ЛГБТ. Двете групировки щяха да спорят… И щеше да се стигне до политика, която е достатъчно удовлетворяваща.

С други думи, щеше да имаме силно политическо ЛИДЕРСТВО…

Ха познайте в целия този спектър къде се намират претендентите за евровота? БСП просто отказват да коментират ценностните различия и публично не заемат позиция, каквато би заела лява партия – напр. подпомагане на различните.  Макар че, какво се вижда от статистиките, както БСП, така и ДПС са гласували вкупом на либералните позиции за достъп до аборти в училищата без знанието на родителите, за признаване на хомосексуалните бракове в ЕС… От друга страна ГЕРБ също не искат да заемат твърда консервативна позиция и се вижда, че напр. Мария Габриел е гласувала „За“ доклад за признаване на хомосексуалните двойки… Нито БСП е истинска либерална партия, нито ГЕРБ е истинска консервативна партия. Нито  желаят да водят дебати на тази тематика.

За сметка на това всички лидери на Реформаторски блок имат много ясна позиция по тези въпроси.  Има и различия – напр. Гери Николова е по-скоро консервативна, докато Виктор Лилов е по-скоро на либерални позиции. Нито един от тях обаче не се страхува да изрази становище.

Този пост го бях озаглавил „Оптимистично за гласуването“.

Наясно съм, че тази компроматна кампания, която се води днес, отблъсква много от избирателите. Съгласен съм, че не бива да е така.

Но категорично отхвърлям обвинението, че всички са маскари. Моят избор определено е за Реформаторски блок, и по-точно за Светослав Малинов. Но има и други проевропейски партии – Зелените например, които са по-скоро либерални и с които нямам почти никакви допирни точки и досегът с тях ми е бил изключително остър и често разочароващ. Но са проевропейски.

Има за кого да се гласува. И има за кого да се гласува с оптимизъм.

Кампанията на Реформаторски блок определено е и позитивна и оригинална. Клипчета, провокативни сценки, анимации, блокчета „Лего“.  Аз не мога да се сетя за друга нашенска формация, която наистина предлага такива позитивни послания. Всичко останало са компромати – или фалшив популизъм. Като това на ББЦ – за всяко дете таблет…

Наясно съм, че много от хората ще подкрепят ГЕРБ. Уважавам много приятели от ГЕРБ, с които сме протестирали заедно. Уви, от тях не получавам това, което бих очаквал от подобна партия. Като попитам – защо да гласувам за тях, винаги ми се казва: Защото е важно да има повече проценти от БСП. Плюс това липсата на заемане на категорични позиции – като например за комунистическите паметници, които нямат място на в центъра на градовете, неясното отреагирване на скандала с Южен Поток, което изглежда като тихомълком съгласие с енергийната ни зависимост от Русия… все още предстои на ГЕРБ дълъг път да извърви, за да се трансформира в истинска европейска партия. Тук не говоря и това, че все още ГЕРБ няма адекватни позиции за образование и наука…

Това е, което имах да кажа.

Advertisements