Jesus-on-the-Cross

На 6-ти май (Гергьовден) г-н Димитър Петров публикува на страниците на OFFNEWS публикува статия, озаглавена „Оптимистично за Българската православна църква“. Макар че в моя жизнен път се сблъсках с евангелското християнство, независимо че статията на г-н Петров е ориентирана към православието, тя има огромна стойност за всеки християнин, който живее в България. Това е така, защото дава отговори на много важни въпроси.

За съжаление тя получи доста отрицателни гласове, които беше неочаквано. Или … всъщност не, греша, по-скоро беше очаквано? Хората не обичат да им бъде напомняно, че Бог не одобрява врачките, астролозите и окултизма, гей браковете… Те продължават да настояват, че българската църква (включително Православната) трябва да е една мекушава църква, която трябва да ни учи на толерантност, а не да бъде сол и светлина на света (препратка към една моя предишна статия – беше ли Исус любезен към хората).

Статията на г-н Петров за мен беше изключително ценна, защото дава исторически отговор на най-задаваните въпроси от християните. Защо хората, като чуят за думата „църква“ се сещат за СГРАДАТА, а не за еклесията (общността)? Защо те се сещат за най-лошото в църквата – ролексите, мутрите в расо, гейовете в Троянския манастир? Защо българите, макар и да се самоопределят като християни, си четат хороскопите, вярват на врачки, баячки, а не на Господ Исус? Защо българите ходят на църква само по Коледа и Великден? (Забележка: има даже такъв термин: ВиК Християни – т.е. Великден и Коледа)? Защо на християнските празници вместо да си спомняме в смирение за Исус си говорим за украсяване на елхи, за чукане с яйца, преяждане със свинско (по Коледа) или с агнешко (по Гергьовден)?

Смея да кажа, г-н Петров отговаря доста изчерпателно. Няма да преразказвам цялата статия, само ще направя резюме на трите определящи исторически събития.

1. Учредяването на Българската екзархия през 1870 година –  на екзархията се гледа като инструмент за  национална независимост. Цариградската патриаршия налага схизма, която продължава до 1945 година. Тя силно затруднява развиването на качествена богословска наука в България и оттук насетне християнството си остава „простонародно“ – смесено с езичество, врачки и гадатели.

2. Идването на комунистите след 1944 година – те се опитват да изкоренят църквата, но не успяват. Понеже не успяват, започват да битовизират християнските празници – вместо да се говори за Исус, комунистите пропагандират, че празниците са за ядене на прасета, агнета, туршии и т.н… И резултатът е налице. Комунистите се възползват и от други слабости – склонноста да вярваме във врачки и баячки. Комунистите съзнателно пропагандират култа към Ванга.

3. След падането на комунизма през 1989 година – вместо да се завърнем към християнските традиции, ние се ориентираме към едни нови, либерални ценности. И традиционните десни (СДС) правят големи гафове – инициират разкола в Православната църква (от който се възползват агенти на ДС – на практика всички духовници-разколници се оказват ченгета). Под привидно благородния опит да се премахне „червения“ патриарх Максим, се нанасят много повече вреди, отколкото ползи.

Накратко, това е – според г-н Петров. Сега няколко думи и от мен.

Разбира се, това са историческите причини за да се случат тези проблеми в България. Но си мисля, ако погледнем глобално на християнството, според мен битовизирането щеше да се случи така или иначе – може би по-късно, може би в по-малки мащаби, отколкото ако бяхме верни на традиционните ценности. Но непременно щеше да се случи – и щеше да се случи сега, в епохата на Интернет и онлайн пазаруването, в епохата на моловете. Това вече се е случило на Запад – Рождество Христово може да не се свързва с ядене на прасета, но се свързва с подаръци и безразборно обикаляне на моловете, както и с Кока кола и … разбира се, с Дядо Коледа. На практика в цял свят се наблюдава това – Дядо Коледа измества Исус! И в условията на демокрация атеистите се възползват от това. Те казват: „Дядо Коледа е много по-симпатичен персонаж, отколкото вашия Исус. Дядо Коледа е винаги усмихнат и винаги дава подаръци. А вашият Исус само иска – да се отречете от себе си, да си носите кръста всеки ден, да го обичате повече дори от родителите си, иначе сте недостойни за него. Аз предпочитам Дядо Коледа, а не Исус Христос“.

В която и да е епоха, било то мракобесна, тоталитарна или демократична, винаги е имало хора, които са обичали Исус и е имало такива, които са мразили Исус. Исус Христос е противоречив персонаж. От една страна – слушаме го как казва: „Който люби баща или майка повече от мене, не е достоен за мене“,  че ако искаме да го следваме, трябва да си носим кръста. Исус дори поощрява това да изоставяме неща в светския си живот (под формата на богатство, имот и т.н.). Понеже е изрекъл такива думи, това е достатъчно един човек… или да го намрази, или да го заобича.

Но нека да кажа и аз няколко оптимистични неща – дори не просто за православието, а за християнството като цяло.

Съвременното общество не е склонно да приеме един Исус, който налага изисквания и правила (пък било то и морални). И въпреки това парадоксалното е, че всички се възхищаваме от определени реални личности. Може да не харесваме митрополитите със скъпи коли. Но всички хора се впечатляваме и се трогваме до сълзи … от дядо Добри.

Защо се трогваме до сълзи?

Защото той изпълнява всичко това, което е казал Исус. Отказал се е от всичко земно. Зарязал е имоти, не мисли за насъщния хляб – казва, „Мен Господ ме храни като птиците, които не мислят за нищо“. И наистина … намира храна и вода и оцелява, макар и като безсребреник. Той проси, но не взима парите за себе си, а ги дарява на църквите… Дарява хиляди и хиляди левове… без да заделя нищичко за себе си.  Дядо Добри скромно и смирено носи кръста си, както е повелил Исус Христос.

И хората го забелязват. Хората го обичат. Хората се възхищават от него.

Но това, което те всъщност виждат в Дядо Добри – това е Исус Христос.  Един Исус Христос, който в други обстоятелства може би биха отхвърлили, както навремето са го отхвърлили и са го разпънали на кръст.

Заради такива хора християнството – православие, католицизъм, протестантство, християнството като цяло ще оцелее. Вярно е – те са много по-малко от владиците с лимузини. Но и апостолите бяха малко. Тези малцина хора винаги ще светят, ще бъдат сол и светлина за този свят.

Но за мен те безспорно изпълняват казаното в Лука 2:10 чрез думите на ангела : „Не бойте се, защото, ето, благославям ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци“.

Ето това е истината.

Ето това е оптимизмът.

Радвайте се.

И вярвайте. Вярвайте в доброто, вярвайте в Исус.

Advertisements