Svetoslav-Malinov-Izbori

След дълго колебание относно това за кого ще гласувам на предстоящите европейски избори, в края на краищата гласът ми натежа в полза на №10 – 2, за Светослав Малинов.

Това са първите избори,  към които имах дълго колебание и нежелание затова как да подходя към тях. До този момент съм гласувал винаги в синьо/тъмносиньо.  Но сега… имайки предвид неясната идентичност и особената конфигурация на Реформаторски блок, ми беше трудно да взема решение за себе си. Затова държа да подчертая още в самото начало – изборът ми за Светослав Малинов е моята проява на великодушие, както и на моята лична лоялност към ДСБ, към платформата за модерната десница и ценностите, които тя изповядва.

Не крия, че подредбата на листата за европейски парламент беше изключително разочароваща за мен. Очаквах ръководството на ДСБ да се съобрази с желанието на голяма част от тъмносините членове, регистрирани и нерегистрирани симпатизанти, но очевидно за тях нямаше никакъв проблем. Г-н Радан Кънев днес изрази гордост, че сам той е предложил тази листа и че тя „не е плод на политически компромис, а селекция на най-доброто, което България може да предложи на тези европейски избори“. Становище, с което лично аз не съм съгласен. Становище, което пренебрегва вътрешните чувства, които протичат в общността на ДСБ.  Малко или много, останалото ръководство на ДСБ споделя обаче съгласие с подредбата на листата.

Съответно – аз подхождам към евроизборите по следния начин: със свалено доверие в настоящото ръководство на ДСБ, но с вяра в общността на ДСБ, с вяра в достойнството на европейските кандидати, които ДСБ предлага, вяра в достойнството на г-н Иван Костов. Аз вярвам в ДСБ. За съжаление трябва да призная, че бъдещето на традиционната десница не ми се струва никак оптимистично.

Но дотук с обясненията ми.

Да дойдем на самата дума. Защо смятам, че гласуването с номер 10 и преференция 2 е един добър избор?

Ако един човек има проевропейска политическа ориентация, той няма кой знае колко голям избор. Това, което се предлага на политическата софра, не е обнадеждаващо. От една страна имаме партиите на досегашното статукво – БСП, ДПС, Атака и ГЕРБ (това са сегашните парламентарно представени партии). Имаме няколко националистически партии освен Атака. Имаме три (ТРИ, за БОГА!) комунистически партии в България! Три комунистически партии, при положение, че режимът е обявен за престъпен със ЗАКОН!!! Имаме Зелените, които имат по-малък шанс да влезнат в парламента. Имаме Синьо Единство с Надежда начело. Имаме Християндемократическа партия с млади хора и г-жа Ирина Абаджиева начело, един много интересен избор. И още кандидати, на които не им знам имената и не се интересувам.

Вариантите, които се очертаваха, бяха няколко:

1. Да ходя за риба (понеже не ходя за гъби) и да не гласувам. Това ми беше първосигналната реакция, като видях подредбата на Реформаторски блок.

2. Да гласувам за ГЕРБ с преференция Андрей Ковачев (едно достойно младо момче, с антикомунистически виждания). Много дълго мислих за този вариант.

3. Да гласувам за друга формация

4. Да гласувам за РБ с преференция за Светльо Малинов.

Проблемът с ходенето на гъби на изборите винаги е бил един и същ. Когато не избираш, някой друг ще избира вместо теб. А в нашия конкретен български случай помагаш на статуквото, особено на настоящите управляващи на БСП – ДПС – Атака.

Гласуването за ГЕРБ с преференция Андрей Ковачев е един симпатичен вариант за хората, които харесват Андрей. Тук обаче винаги има един проблем – и той е проблемът, че Андрей е издигнат от ГЕРБ – една формация, в която се намират още и Бойко, и Цветанов, и Фандъкова. Една формация, на която една голяма част от членовете не виждат нищо лошо в това комунистическите паметници да стоят. Бих казал, че хората като Андрей са малцинство, а не мнозинство. Една формация, която така и не зае категорична позиция срещу Южен поток, който така и не можа да се опълчи ясно срещу имперските амбиции и Путин.

Зелените имат виждания, които не съвпадат с моите. Аз съм за енергийна независимост от Русия, но не смятам, че ВЕИ-тата са решение. Подкрепям да има проучвания за шистов газ. Подкрепям дори ядрената енергетика, макар и да съм против строежа на АЕЦ Белене.

Други формации като ХДП са симпатични, но нямат кой знае какъв шанс.

Сега, да се върнем на варианта: Реформаторски блок + Светльо Малинов.

Съгласен съм, че е много трудно да убедиш хората да гласуват за тази комбинация, особено като се има предвид, че недоволството сред симпатизантите кипи. Как да убедиш другите да гласуват за твоя кандидат, след като вътре нещата не са съвсем наред?

Има три причини. Едната е практическа, другата е благодорна, третата не е благородна (но политически добра).

Практическата – за съжаление България се отдалечава от ЕС и върви в посока Русия и единствено кандидатите на ДСБ заемат твърда позиция. Днешната медийна изява на Светльо Малинов беше блестяща. Той директно каза, че думата „корупция“ е мека дума, че  тук става въпрос за политици, които директно са работили за Газпром и руското правителство, което граничи с държавна измяна. Малко са политиците, които могат да говорят смело и в такъв стил. Ако Светльо Малинов стане евродепутат, ще сме сигурни, че за още пет години ще имаме проевропейско представителство в Европейския парламент.

Благодорната – с гласа си да помогнем на партията ДСБ като цяло, която днес се намира в труден момент. Може да сме преживели тежки разочарования, но въпреки това ще демонстрираме постоянство, каквото трудно се намира. Мен вече ме обвиниха, че съм бил „герберски трол“. Е – с това ще ви докажа, че не съм герберски трол. Макар че, признавам, много повече бих бил доволен на обща листа между партиите на ЕНП, вкл. ГЕРБ, отколкото този Реформаторски блок.

Не толкова благородната причина, но адекватна причина да гласуваме: да премахнем червената кукувица Меглена Кунева-Пръмова от първото място.

Много се изписа за тази преференция. Вярно е – поне в нашия случай много от хората ще гласуват преференциално. Симпатизантите на ДСБ ще гласуват за кандидати от ДСБ, тези на ДБГ – вероятно за Кунева, тези на СДС – за Лукарски и т.н.

На последните избори имахме, грубо, 100 000 гласа. За преодоляване на преференциалния праг са нужни много по-малко. Ако общността на ДСБ успее да се мобилизира и да гласува за Светльо Малинов, тогава шансът да измести Кунева от първото място е съвсем реален, а не маргинален.

Вярно е. Има риск. Има риск наистина гласът да изгори и да отиде за Пръмова. Но ако рискът си заслужава?

Ако се стигне до хипотетичния сценарий, че Светльо Малинов НАИСТИНА стане евродепутат, а Пръмова – не? Какво значи това?

1. Ще дадем един горчив урок на някои хора, които не знаят кога трябва да се махнат от челните редици. Е, те ще научат кога е времето.

2. Ще покажем, че гражданското общество наистина РАБОТИ и гражданствеността има по-голяма тежест от партийността.

3. Ще покажем несъгласие с първоначалната подредба и коалиционната политика, която ни се налага.

Г-н Иван Костов вече се изказа в полза на преференцията. Много от десебарите я подкрепят. И виждам по активността във Фейсбук, че това дразни някои хора. Защо се дразнят? Нали се борим затова да има повече демокрация, гласът на обикновения човек да е по-важен?

Освен това – настоящите евроизбори ще бъдат едно огромно изпитание за моята партия – ДСБ. Би следвало (пак казвам – БИ СЛЕДВАЛО) да можем да сме в състояние да съберем гласовете, за да пренаредим листата. Трябва да го имаме този потенциал. Ако го нямаме и не се получи на изборите, това ще бъде по-скоро въпросителен знак относно това има ли смисъл да съществуваме на политическата сцена.

Ето това са причините, поради които ще гласувам за Светльо Малинов.

Advertisements