Victory-Day

Утре е 9-ти май. А какво всъщност празнуваме на 9-ти май? Принципно е ясно какво – на 9-ти май 1950 година се ражда идеята на Робер Шуман за западноевропейска общност, откъдето тръгва и обединението, по-късно вече случило се като Европейски съюз. Тъй като сме част от ЕС вече в продължение на няколко години, логично е да празнуваме това. Но като държава, която не е скъсала с комунистическото си наследство и сме свидетели на носталгия по байтошово, на опити да се реабилитира комунизмът, на политически идеи да се откъснем от Европейския съюз и да минем към Евразийския проект на Путин, очевидно още не сме наясно какво какво искаме и следователно какво да празнуваме. Следователно за някои е по-добре да отбелязваме Денят на победата.

Но какъв празник е той?

Накратко, това е денят, в който Нацистка Германия капитулира (през 1945 година). Капитулацията е факт в късните часове на 8-ми май, но по Московско време всъщност е в ранните часове на 9-ти май. Фактът е безспорен – отива си един човеконенавистен режим, рожба на зловещ диктатор. Режим, който ще стане известен с концентрационните лагери, с избитите еврейски деца. За свалянето на този режим много армии са се били. Много хора са загинали. Смъртта на всеки един човек е трагедия. Не искам да омаловажавам факта, че и съветски граждани (милиони при това!) са загинали в тази отвратителна война. И това трябва да се знае. С кръвта на тези хора е свален режимът на Нацистка Германия.

Така че повече съм склонен на този ден да има панихида, или тъжен помен за загиналите.

Но празник? Категорично не!

Празник би било, ако след капитулацията на Германия настъпва истинска свобода на Стария континент. Но това не става. Само Западна Европа доживява до свободата. Над страните, в които Червената армия е нахлула, пада желязна завеса. Идва комунизъм. Макар че в повечето страни комунистите винаги са били малцинство, намира се решение как да завземат властта. Сформират се коалиции, които поемат властта в Източноевропейските държави чрез манипулирани избори.  Комунистите първоначално са само една малка част от тези коалиции, но така се случва, че в тях постепенно те набират сила, докато другите политически движения в коалициите западат. И така … от Отечествения фронт … накрая остават БКП, и казионният БЗНС. Говоря за българското положение…

След което, всички знаем… Процесите. Лагерите… Белене. Настъпва чудовищен режим, който продължава десетилетия. И даже след като пада в края на 80-те и началото на 90-те години (та в някои държави извън Европа, визирам Северна Корея, той продължава до ден днешен с лагерите и всичките му „екстри“), след като този режим пада, той не е осъден категорично от Западната общност, както е осъден Нацизмът.

Питам се, каква победа имаме? И какво празнуваме?

За мен няма повод за никаква победа. Това, което се е случило е, че един човеконенавистен режим е бил победен от друг човеконенавистен режим.

Толкова.

Хубаво е тези неща да се казват. За да сме наясно ние, българите, къде седим. Да напомня пак това, което споменах в началото на статията.

Ние сме част от Европейския съюз.

И дано продължим да бъдем.

Advertisements