Jesus-Holding-Lamb

Отново сме в разгара на християнски празници. Отбелязахме Великден, а следва Гергьовден. Окей – не всички християни, особено сред евангелските редици, празнуват Гергьовден. Но няма да говоря за това. Ще говоря за Исус…

Кой е бил Исус? Вярно е, че светът ни става все повече пост-християнски, атеизмът набира все по-голяма скорост в съвременния свят, но това не спира хората да си задават този въпрос. Някои от тях имат относителна представа относно това кой е бил Исус, до голяма степен базирано на модерните предразсъдъци за нашия Господ.

„Нежен Исус, мек и кротък“. Това е заглавието на дълъг химн, написан от (доколкото съм наясно) Чарлз Уесли, английски методист. И това съвпада с представите на мнозина. Исус често е рисуван с миловидно и благо лице, с коса до раменете, усмихнат, държащ агънце. Много хора вярват, че Исус Христос е бил един мек, мил мъж, който дошъл в един зъл свят и понеже светът не е можел да търпи меки и мили хора, затова са го разпънали на кръст. Те настояват, че Исус е бил любящ и (забележете!) любезен човек, който никога не е правил нещо, което да разстройва чувствата на хората. Сигурно затова ни е учил като ни ударят по бузата, да си дадем и другата. Той е дошъл от небето, за да ни научи на толерантност и приемственост и е роден на тази Земя, за да води конструктивен диалог със злите хора.

Току що ви запознах с това, което много проповедници наричат „Захаросаното евангелие“ или „Любезната доктрина“.

Проблемът възниква, когато християните решават да водят живот, твърдо воден от християнските принципи. Те не са съгласни с много от нещата – например, хомосексуализма, и заявяват: Това е грях, аз няма да го толерирам“. Обикновено тези християни се сблъскват със следната критика. Често им отвръщат приблизително в такъв стил: „Вие не сте никакви християни. Исус ни учеше да се обичаме, да бъдем добри и любезни един към друг. Вие не се държите като вашия Исус, големи лицемери сте“.

Когато бях още ученик, в 8-ми или 9-ти клас, бяхме задължени да изучаваме Библията в часовете по литература. Прочее, аз обичах да си чета прочитните книги, които се задаваха за домашно през лятото, и ми беше подарена една стара Библия. Спомням си тогава – тийнейджър бях, не се замислях кой знае колко за вярата, в общи линии се надявах да има Бог, някаква „висша сила“. И си представях Исус точно по този начин – като един любезен мъж с мило лице, който ни е учел просто да сме добри с останалите.

Точно в този момент всичките ми представи за християнство и за Исус крушираха челно и преживях едно от най-тежките си житейски разочарования.

Образът на Исус Христос в обществените представи, този „любезен Исус“ не съвпада с образа на Исус, който ни го разкрива самата Библия!

Ето какъв образ за Исус разкрива Библията:

– Исус е любящ. В Библията се казва, че Исус възлюби богатия юноша, който искаше да има вечен живот (Марк 10:21).

– Исус е чувствителен и много състрадателен. В Йоан 11 глава, където се разказва за мъртвия Лазар и неговите сестри Мария и Марта, Исус се просълзява като вижда как плаче Мария.

-Исус обича деца. Учениците му не искат да има деца около него, но Исус ги смъмря: „Оставете дечицата да дойдат при мен“ (Лука 18:16).

-Исус е простителен. Тук дори няма нужда да цитирам, защото всеки знае думите на Исус : „Синко, прощават ти се греховете“.

 

Но Библията НИКОГА не ни разкрива, че Исус винаги е бил любезен. Нито към враговете си, нито към учениците си.

 

Поне един път Исус използва физическа саморазправа. В Евангелието на Йоан 2-ра глава се разказва как Исус гони търговците от храма с камшик. Не, той не отива при тях и не им обяснява кротко: „Вижте какво, приятели, тук на това място хората идват да се помолят и да потърсят утеха. Не е коректно да продавате гълъби и други стоки“. Не. Той взима камшика и почва да удря търговците, да им крещи, да бута масите.

 

Тази история е сравнително добре известна, на фона на това е изненадващо, че продължават да се намират хора в този свят, които настояват да твърдят, че Исус никога не би направил това, което всъщност е направил.

Освен това всички евангелия са категорични за поведението на Исус. Разбира се, много атеисти настояват, че Библията си противоречи на много места. Интересното за мен обаче е за какво НИКОГА няма да намерите, че си противоречи. За поведението на Исус. В целия Нов Завет няма НИТО ЕДИН ПРИМЕР, абсолютно НИТО ЕДИН ПРИМЕР когато Исус Христос търси диалог със зли хора. Няма да намерите нито един пример, в който Исус Христос се опитва да намери компромисно решение и да започне да убеждава другите: „Вижте приятели, опитайте се да погледнете от другата страна на нещата“. Не. Той просто казваше: Да, това е така. Или пък: Не, това не е така. Цялата Библия е в съзвучие, че Исус Христос е абсолютист.

Нито пък можем да кажем, че Исус никога не е обиждал хората около себе си. Погледнете тогава как е наричал фарисеите – змии, рожби ехидни.

За много хора щеше да е добра новина, ако всичко това се простираше само до книжниците, фарисеите и останалите зли хора, които са искали да го убият. Имало е ученици, които са напускали Исус заради негови думи. В Йоан 6-та глава се разказва как Исус казва – „Никой не може да дойде при него, ако не му е дадено от Отец“. В резултат на това в 66-ти стих пише, че по-голямата част от учениците му се отвръщат от него и престават да търсят неговата компания. Остават само 12-те ученика, за които знаем всички.

Има редица примери, в които Исус е постъпвал смущаващо дори при днешните стандарти:

В Лука 2-ра глава се разкрива интересна история. Родителите на Исус (Йосиф и Мария) го изгубват от поглед и го търсят в продължение на три дни. Тогава Исус е само 12-годишен –а в Библията много малко се разказва за детството му. Как вие бихте реагирали, ако вашето дете не се прибере с дни наред? Ще се разтревожите. Майката на Исус – Мария го пита (Лука 2:48) – „синко, защо постъпи така с нас, ние те търсихме с баща ти наскърбени?“ Какво си мислите? Че Исус е отишъл, прегърнал майка си и е казал – „Мамо, извинявай!“. Нищо такова! Той казва : „Защо ме търсите? Не знаете ли, че трябва да съм там, където е работата на Отец ми?“

В Матей 10:37 Исус казва на учениците си: „Който обича баща си и майка си повече от мен, не е достоен за мен“.

В същата 10-та глава той казва: „Не мислете, че съм дошъл тук да донеса мир, а меч“.

В един специфичен случай, разказан в Лука 59-та глава, Исус казва на един ученик : „Следвай ме“. Какво отговаря той : „Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си“. Ей, вижте какво имаме тук. Възможно най-уважителната причина. Ако някой човек загуби близък, и научи това на работното му място, дори и шефът му да е възможно най-отвратителният шеф, ще му каже – „Върви си у вас, пускаме те от работа“. Ще намерят начин да го успокоят, да го прегърнат. Същото е и в този случай. Човекът загубил баща си и иска да го погребе първо. Е, какво си мислите, че направил внимателният и любезен Исус? Отишъл, прегърнал го, успокоил го с думите : „Иди си свърши твоята работа, аз те чакам тук“? Нищо подобно. Думите са – „остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти ела и ме следвай“.

Исусе… как може да си бил такъв?!?Това изобщо не е любезна постъпка!!!

Знаете ли какво се забелязва в днешния свят? Има хора, които твърдят, че са християни, но като прочетат за горепосочените случки, са шокирани и казват – „Исус не може да е бил такъв“. И съответно има атеисти, които … познават много по-добре Библията от тези християни, такива неща им правят впечатление и не спират да повтарят колко ужасен е библейският Бог.

Много хора днес смята така – „Навремето са разпънали Исус Христос, защото не са го разбирали“. Но същото може да е валидно и за днес! Малцина от нас в църквите разбираме Исус. Ние искаме Исус да бъде този, който искаме да бъде и отказваме да вярваме в този, който наистина е. Ние искаме един нежен и галантен Исус. Ние искаме Исус да се бори за нас, да ни изчаква. Ние искаме Исус да бъде всичко, което той не е.

Кой е бил всъщност Исус?

Както споменах в самото начало – Исус е бил състрадателен, плакал е заедно с хората, радвал се е на дечицата, възлюбвал е хората. Но в същото време той е бил и суров, строг. Казвал е неща, които са изключително неприемливи не само за тогавашните, но и за днешните стандарти. Да – днешният свят може би е по-добър от предишния. Днес, ако беше роден в Западна Европа или САЩ, той нямаше да бъде разпънат на кръст. Но ако се беше изправил пред телевизионните камери и беше казал в днешно време: „Много по-добре е да си окачите на главата един воденичен камък и да се хвърлите в морето, отколкото да съблазните едно детенце“ (както наистина е казвал), представете си днешните политици, които щяха да клатят глави твърдят, че в съвременния свят няма място за такива приказки, че трябва да сме толерантни, политкоректни…

Както и днес, така и в миналото, се намират такива хора, които го следват независимо от всичко и такива, които просто не го харесват. Исус Христос изисква много. Той изисква от нас много повече, отколкото ние желаем да му дадем. Както в миналото, така и днес, ще се намерят такива хора, които не харесват Исус. Това ще са тези, които не биха искали да вземат кръста си и да го следват.

Бихме ли искали да следваме Исус?

Готови ли сме да застанем зад човек, който ни казва: „Ако любиш майка си повече от мен, значи не си достоен за мен?“

И какво всъщност е любов?

Очевидно е, че любовта не са блудкавите цуни-гунита. Ако ти твърдиш, че обичаш приятелката си … и се гледате днес с мили очички, а на следващия ден се скарате и ти си кажеш – вече не искам да съм с нея, това не е любов.

Това ли е любовта – наистина да се държим с другите толкова мило, че да не нараняваме чувствата им на всяка цена – дори когато вършат нещо, което ще ги погуби? Така ли трябва да се държим с тях? Това не е любов. Ако виждаме, че това, което вършат, е вредно за тях, ще постъпим обратното – ще им кажем истината в очите, дори и да се засегнат, дори и да се разсърдят и да не ни говорят няколко дни. Ето това е любов.

В близкото минало ценностните системи на хората са били ясни. Наистина в едно семейство бащата е бил най-важният човек. Думата на по-възрастния е била закон. Младите са били длъжни да слушат. Съответно – възрастните се грижели за прехранването и за благополучието на младите, а младите трябвало да се учат. Когато се научели, щели станат възрастни и ще имат свое собствено поколение. Тази традиция е била устойчива и се е запазила с течение на вековете. Но не е била стопроцентова съвършена – например, имало е родители, които са женили децата им против волята им, имало е нещастни бракове…

Днес ценностната система е съвсем различна. На първо място съм АЗ. На първо място аз трябва да се чувствам добре и да съм щастлив. Ако аз съм добре и съм щастлив, значи мога да благоволя евентуално да се погрижа и за другите, когато са в беда… Но когато на мен не ми е добре, не ме търсете за помощ… Добра ли е тази ценностна система? Нашето общество претендира да е най-доброто общество, което се е отърсило от мракобесието на миналото, но не сме ли станали егоисти?

И накрая опираме до ценностната система на Исус – да обичаш повече от всичко Него, и след това останалите. Както е казано в Матей 10-та глава – в такъв случай дори домашните ти могат да станат врагове, да не те разберат, дори да те отлъчат…

Много лесно е да се изкусим да разгледаме думите на Исус по човешки. „Който люби майка и баща повече от мен, не е достоен за мен“. Много е лесно да си помислим – никой няма право да ми говори по този начин, подобно отношение е страшно цинично.

Да, така е… Но това е, ако гледаме на Исус като просто на един човек, като на един религиозен учител.

Навремето известният апологет К. С. Луис и автор на „Космическата трилогия“ и „Хрониките на Нарния“ е казвал – ние нямаме право да наричаме Исус просто поредния добър религиозен учител. Един религиозен учител не може да си позволи да казва такива думи – той или е заблуден, или е луд, за да говори по такъв начин. Но има и последна възможност…

Ако Исус Христос е това, за което е твърдял, че е – а именно – Бог.

В такъв случай нещата се подреждат на мястото си автоматично. Библията казва, че Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден син (Йоан 3:16). Бог е възлюбил света. Бог е любов. Бог е самият извор на любовта. Ако възлюбиш Бог, и Бог ще ти даде способност да обичаш ближния като себе си. Защото, както е казвал Исус – две са заповедите. Едната е 1. Да обичаш Бог и 2. Да обичаш ближния си като себе си.

Възлюбиш ли Бог на първо място, тогава Той ще стане извор на твоята любов. Да – в този случай родителите, приятелите няма да са на първо, а на второ място. Но ти ги обичал много по-съвършено, отколкото ако те бяха на първо място. Защото кой е този, който е извор на любовта?

Исус Христос даде много на света. Той жертва себе си на кръста. Но съответно той и изисква много. Което дава повод за въпрос – всъщност, неговата любов безусловна ли е? Ако неговата любов наистина е безусловна, то тогава защо има толкова условия – защо изброява редица случаи, в които един негов последовател не е достоен за него?

Любовта на Бог е наистина уникална. Той първо възлюби света, макар и светът да го отхвърли. Бог обича тези, които не могат да бъдат обичани. И на практика изисква същото от нас – да обичаме враговете си. Божията любов е силна – нищо не може да отдели християнина от любовта към Бог, както е казано в Римляни 8:38, 39. Да, любовта към Бог е изключително едностранна и той ни обича дори и без да сме го заслужили. На практика Библията е категорична в 1 Йоаново 4:8, там се казва ясно – Бог е любов. В 4:10 се потвърждава, че не ние сме го възлюбили, но той ни е възлюбил.

Затова е много важно да се подчертае – Божията любов не е в отговор на нещо, което сме свършили. Исус Христос умря на кръста без да ни пита. С това изключително действие той протяга ръка към нас. Ние не трябва първо да умилостивим неговия велик гняв и чак тогава той ще ни възлюби. Не трябва да се борим за любовта ни – той вече ни обича. Ако не беше така, Бог щеше да прилича до голяма степен на хората, които сме склонни да обичаме другите само ако те се държат добре с нас. Напротив – Бог прояви любов дори и тогава, когато не сме се държали добре с него. Не кааваше ли Исус, когато го приковаваха на кръста – „Господи, прости им – те не знаят какво вършат?“

Така че, в този, но само в този смисъл на думата, Божията любов наистина е „безусловна“ – защото няма условие, което да е предизвикало. Тя е дадена като дар – чрез Божията благодат, и ние чрез благодат я приемаме.

Според дефинициите на съвременния свят, обаче, под „безусловна любов“ се разбира нещо друго. В хуманистичната психология родителите и обществото са винаги тези, които са виновни. Тъй като всеки човек се ражда с нещо добро в себе си, което му е присъщо по природа, психолозите смятат, че основната причина, поради която хората изпитват емоционални проблеми и трудности в живота, е че не са получили безусловната любов от родителите си. Най-великата любов, която знаят светските хуманисти, е любовта, която не е взискателна към добро поведение. Тя няма своите изисквания, човекът си е такъв, вродено добър, защото такива са му гените и поради тази причина няма нужда да го дисциплинираме и да го караме да се променя – просто го обичаме такъв, какъвто е.

И именно затова ни е толкова трудно в някои ситуации. Типичен пример е отглеждането на деца. Детето, например, може да иска да си играе, но майка му настоява да си напише домашното. То често отговаря: „Мамо, ако ме обичаше, щеше да ме оставиш да правя това, което искам“. Безусловна ли е любовта на мама? Да, в смисъл – тя ще обича детето си, дори ако не се покори. Но отговорът е „Не“ в смисъл, че изисква условия от детето.

Още по-труден случай. Двама души са женени от дълги години, но жената открива, че мъжът и си има любовница. Жената силно го обича, но той не иска да си остави любовницата. Какво би било по-редно за жената – да остави ситуацията такава, каквато е? Или просто да каже: „Или аз, или тя“. Което е … условие!

И ето какъв е проблемът, който много хора отказват да приемат.

Автентичната любов изисква условия.

Бог наистина ни е възлюбил толкова много, че е изпратил своя син. Той е възлюбил всеки един човек на тази Земя. Но същевременно има условие и това нито един християнин не може да го отрече. Условието е, че Бог : НЯМА, не може да ни прости по някакъв друг начин, освен чрез саможертвата на Исус Христос.

Ако Божията любов беше „безусловна“ в смисъла, в който влагат модерните хуманисти, Бог щеше да ни прости ей така, без да се налага Исус да умира на кръста. Но в такъв смисъл посланието на Новия завет няма да има смисъл.

„Божията любов има условия, но това не е защото Бог е тиранин, а защото Бог е любов. Към тези, които ще ме оспорят и ще кажат, че това е остаряла митология, аз казвам, че това е морална и психологична необходимост“, смята Хауърд Снайдер от Семинарията в Дейтън.

Бог наистина прощава и обича хората. Но има две условия, за да изпитаме Божията любов. Първото е: смъртта на Исус на кръста (което е спасителната благодат) и второто е нашата искрена вяра.

Някои хора може би смятат, че притчата за блудния син (в Лука 15:11 глава) разкрива безусловна любов, както я описват хуманистите. Синът на един баща пропилява цялото богатство, но накрая се връща и баща му прощава. Това е невероятен пример, който илюстрира Божията любов, простителност и дълготърпимост. Обаче – синът му се ПОКАЯ!! Това е разликата. Ако синът му беше дошъл обратно и не се беше покаял, а беше поискал още пари за пилеене, щеше ли да бъде приет както е описано в притчата?

Ако сте разбрали това, което описах в горните пасажи, значи вече сте започнали да разбирате характера на Исус. Разбира се, не всичко може да бъде разбрано около неговата божественост. Има някои учения, които може би до края на живота си трудно ще ги разбираме и трудно ще ги приемаме. Божествеността на Исус трудно може да се схване, но за тези, които са спасени, има на разположение цяла вечност. Но основните неща са ясни дори и за нас, на тази Земя.

Исус беше дълбоко чувствителен, той беше състрадателен и милостив. Той даваше много, но и изискваше много. Той е готов да те обгърне с цялата си любов, но същевременно ти трябва да си готов на същото, за да можеш да се наречеш негов ученик. И трябва да гледаш напред, не назад. Нищо не бива да те спира и да те отклонява от крайната си цел – да следваш Бог. Божията любов е силно взискателна, но ако се отчайваме от учения като това, че трябва да носим кръста си и да го следваме, можем да си припомним, че дори и нашата любов към близките ни, макар и да е силна, си има своите определени изисквания. И това не е за наша лична изгода, опит да ги контролираме и да дерибействаме в живота им, а за доброто на семейството и за тяхно добро.Така и Евангелията описват една много взискателна любов, понякога дори такава, че любовта към Бога е в състояние ни отдели от семействата ни (такива неща стават и до ден днешен в Близкия Изток, говоря за хората от арабските страни, които стават християни).

Advertisements