kazarma

Когато бях малък, баба ми непрекъснато казваше:  „Някой ден ще пораснеш и ще станеш войник“. В общи линии това продължи през цялото ми детство. Бях доста буен и когато падах някъде, удрях се лошо и промивките на раните бяха доста болезнени, баба ми казваше – „Недей да плачеш, какъв войник ще станеш?“ Естествено, аз по детски наивно отговарях троснато: „Няма пък да стана войник“. А отговорът беше : „Всеки мъж трябва да отиде в казармата, иначе не е мъж. Жена, която не е раждала, не е жена. Мъж, който не е бил в казармата, не е мъж“.

По-късно аз наистина не отидох в казармата по щастливо стечение на обстоятелствата, макар че бях на косъм. Минах през всичките военни комисии, изкараха ме годен за военна служба и … оттук насетне се записах в университет.  По-късно през следването ме донякъде мисълта, че ако не изкарам до 3-ти курс (когато се падна да махат наборната служба),  и случайно прекъсна преди този срок, няма как – ще трябва да ходя в казарма. Завърших в срок без отлагания.

Така и не станах войник. Честно казано, радвам се за което. Казармата е отживелица и трябва да е в миналото.

Защо пиша този пост? Защото неочаквано за мен през 2014 година темата отново стана актуална. Първо Бареков и неговите хора се заканиха да връщат казармата.  После стана ясно, че военноинвалидите у нас като редник Булиев (за когото ще стане дума по-късно) мизерстват и непрекъснато им орязват средствата.  След това Русия анексира Крим и се кани да си вземе Източна Украйна.

Така лека-полека темата за наборната военна служба влезе в дневния ни ред. Г-н Борис Станимиров повдига много основателен въпрос – през изминалите години ние свикнахме, че териториалните войни са в миналото. Че сега основната заплаха са някакви на по-ниско технологично равнище терористични общества, към които е достатъчно да изпратиш ракетите чрез безпилотен самолет.  Не ти трябват хора. Но ако имаш голям съсед, както в случая е Русия с огромна армия, и тя напоследък става все по-малко пазител на световния мир, дали малките професионални армии с високи технологии ще са ефективни – или опираме до стария вариант с юначни момци и пушки на рамото?

Носталгията по миналото е присъща основно за по-възрастното поколение, което често изпада в носталгично настроение – „Ех, навремето като имаше казарма, имаше дисциплина и ред, а сега…“. Но вчера се появи статия на младо  20-годишно момиче – Катрин-Лейла Сауалха със заглавие: „Липсата на казарма уби българския мъж“. Заключенията в статията са потресаващи – истинските български мъже са изчезнали. Има само два типа :  1. Метросексуални женчовци 2. Първобитни примати с големи мускули и малък мозък.

Ще се старая да засегна темата възможно най-неутрално. Защото уважавам младите консерватори като г-н Станимиров, които твърдят, че тепърва ще преосмисляме въпроса за наборната военна служба. Съзнавам напълно ясно, че при защитата на наборната служба има много силен консервативен елемент, а противниците са по-скоро либерали (макар че в България нещата, както винаги, са объркани и основно т.нар. леви се явяват защитници на казармата).  Но да – военната служба е силно обвързана с традицията. Може би при други общности това няма кой знае какво значение. Но в българския случай е така.

Въпреки това смятам, че в съвременното общество казармата е отживелица и слава Богу, че е така.  Но искам да направя няколко вметки.

Трябва ли един мъж да е отговорен? Да. Трябва ли един мъж да е верен на една жена? Да. Трябва ли един мъж да знае как да защитава себе си и семейството? Да. Трябва ли всеки да има свобода да носи лично оръжие без държавни рестрикции? Да.  Трябва ли да знае как да борави с оръжие? Да. Трябва ли да има елементарна строева подготовка? Да.

Казармата единственият начин ли е, по който един мъж става отговорен и научава как да се защитава?

Не.

С уважение към младата 20-годишна госпожица, в конкретния случай тя изобщо не е права.  Защото както тя разделя мъжете на примати и метросексуални, така и аз мога да разделя жените на две големи категории. 1. Кифли, които по цял ден се кипрят пред огледалото, киснат по дискотеки и спят с всеки срещнат 2. Мъжкарани, еманципирани, самодостатъчни.  Не оспорвам очевидните факти – очевидно в нашето общество има проблем – мъжете стават по-мъжествени, а жените все по-самостоятелни и еманципирани, по-мъжествени.  Ако проблемът за промените при съвременните мъже се корени в казармата … то какъв е проблемът при жените?

Очевидно проблемът не е в казармата, а е по-дълбок. По мое мнение той е поради изоставянето на традиционните, християнските ценности, от коeто обществото боледува.  Ако госпожицата обаче попада все на неподходящи мъже, най-вероятно ги търси на неподходящите места. Аз имам здрава седемгодишна връзка с момиче и държим на християнските ценности. Защото сме се намерили на правилното място – в църквата.

От друга страна годините минават и хората забравят какво е представлявала казармата. По данни на НОИ в периода между 1993 и 2001 година са инвалидизирани 2612 момчета. А много по-малко, само 655 са военноинвалидите от Втората световна война!!! Подобна е ситуацията и със смъртните случаи – дали сме повече жертви в мирно време, отколкото през войната. Няма официална статистика, това се е считало за военна тайна, но лекарите знаят ужасната истина – докато е имало наборна военна служба, непрекъснато са умирали хора. Някои от по-ужасните случаи са : въпросният редник Булиев, който е новобранец и стари войници се гаврят с него – слагат компресор в ануса му и го напомпват целия, от което Булиев става инвалид, неспособен да се грижи сам за себе си. Има случай с прегазено 19-годишно момче, войник, който получава епилептични припадъци заради системните удари по главата… Това са само известните случаи. И дори и при тях са направени опити да бъдат прикрити. Много, много момчета са загинали в родната казарма – в  мирно време (справка – ТЕМА).

В никакъв случай не мога да приема, че това е необходимо зло, за да опазим България в случай на опасност – пък било то и пред разярена Русия в днешно време.

Има един железен, здрав аргумент в защита на професионалната армия и оборващ достойнствата на наборната. Всеки човек има различни дарби и таланти. На един му се отдава едно, на друг – друго. Истина е, че някои хора стават за войници. Други – не.

Спомням си преди време един документален филм по Дискавъри. Едно момче много искаше да стане войник в държава с професионална армия. Но колкото и да се мъчи, все не му се получава. Накрая го привикват и му казват – „Момче, иди си вкъщи. Ти нямаш нужните качества, за да си войник“. Момчето прие това изключително тежко – то е станало войник, защото е искало, по своя собствена воля – и не може да изпълни мечтата си…

При наборната армия винаги ще ги има тези хора, които не стават за войници. Било то защото нямат кураж, било то защото вярата им го забранява, било то защото имат душевни задръжки. В наборната армия не се става „мъж“, ако такива са ти генетичните заложби. Такъв си, какъвто си – защото Бог те е направил такъв.  И винаги го има този фактор, че в условията на родната казарма по-куражлиите, по-силните винаги изплуват отгоре. По-свитите и срамежливите биват СМАЧКАНИ, малтретирани. Те излизат от казармата като развалини. Това ли е „възмъжаването“?

А сега – представете си една ситуация, в която наистина се наложи да участваме във война. Искаме ли – съвсем сериозно, в тази война да участват хора, които просто не стават за това? Не, нали? И тук (преди някой да оспори това, което казвам) – тук не става въпрос ако някоя армия нападне България – в този случай ще бягаме или ще се борим дори и без да сме били в казарма.

А както казах, има умения, за които не е нужна казарма.  Строева подготовка, умение за боравене с оръжие, може да бъде въведена под формата на часове още в училище.  Всичко това може да бъде съчетано с това закона да позволява всеки да носи оръжие без рестрикции. Ето затова ме е яд – навремето бях огромен почитател на газово-сигналните оръжия, но накрая беше въведено абсолютно безумното изискване да има разрешителни.

Но днешните чугунени тикви отхвърлят разумни предложения като изказаното по-горе и настояват непременно да се върне казармата. Не каква да е друга, а социалистическа. А тези консервативно мислещи хора, които се надяват, че ще имаме казарма като тази в Царска България – това са блянове, които са неосъществими. Защото ни управляват НАИСТИНА чугунени тикви.

Като за финал – колкото и да не се харесва на някои хора, днес светът наистина е глобален и ние не сме сами. Ние сме част от НАТО. Взехме това решение преди повече от 10 години. А Западът трябва да се научи не само да взима, но и да дава. Нека хората да не се плашат от предложения натовски войски да се разположат в България. В този ред на мисли – наборната казарма може да е в миналото, но съюзът ни с ЕС и НАТО е настоящето и бъдещето ни. Като държава сме го взели това решение отдавна, преди повече от 10 години и е редно да сме праволинейни… Време е и хората ни да го приемат. Минало – свършено. Конец.

По принцип аз съм традиционалист, но е хубаво да се прави разлика между традиции и суеверия. В случая схващането, че мъжът възмъжава в казармата, е суеверие. Само за справка – живял съм 6 години в общежитие с други съквартиранти без проблем, през по-големия период – щастливо. А има хора, които са били в казарма и не са издържали и три месеца на общежитие. Познавам такива.

Повечето от традициите са важни. Повечето от суеверията трябва да отмрат. Постепенно отмира това суеверие, че жена, която не е раждала, не е жена. Неслучайно много от осиновителките са много по-добри родители от тези, които са родили собствено дете. Време е да отмре и това, че мъжът, който не е служил в казарма, не е мъж.

Конец.

Advertisements