ThiefКрадецът Гарет се завърна

Четвъртото издание на поредицата Thief, което излезе през тази година, събра куп негативни ревюта. Всичко това ме кара да напиша и аз своето ревю, тъй като по мое виждане, независимо от очевидните недостатъци, Thief (2014) си остава една приятна игра. Освен това никога не съм споделял виждането, че когато дадено издание не отговаря на високите очаквания, по-добре би било никога да не е било публикувано. Аз винаги съм на мнението – по-добре нещо, отколкото нищо. Четвъртият Thief се появява цели 10 години след третия – Thief – Deadly Shadows (2004). Но поне се е появил. Да не забравяме, че още чакаме нов Half-Life.

Що се отнася до мен, Thief е играта на моето детство. Започнах да играя в началото на миналото десетилетие, точно след излизането на Thief II – The Metal Age. Първо започнах с Thief – The Dark Project, след което минах на Thief II – The Metal Age.  Тези две игри са гениални. С тях беше положено началото на Stealth жанра.

Thief не е типичната игра. Тя не е бира, че да е за всеки. От теб няма да се иска да отидеш да „пуцаш“ враговете си един след друг… Може би това е причината, поради която макар и Thief – The Dark Project и Thief II – The Metal Age да бяха гениални, те трудно се продаваха. Главният персонаж, който се казва Гарет, е доста тромав, непохватен и в пряка битка е практически безполезен. За да се превъртят успешно игрите се изисква търпение. Трябва да се криеш от сенките, да бягаш от пазачите, а ако те намерят – спукана ти е работата! Започват да те търсят, да пускат аларми… Thief хаби много нерви, трудно се продаваше (общата маса иска просто да „пуца“ без да мисли) и накрая се случи логичното – гениалното студио Looking Glass Studios затвори врати завинаги – през 2000 година, едва няколко месеца след излизането на Thief II : The Metal Age!

Днес има стабилна общност от няколко хиляди души, които все още играят първите две версии на Thief. Причината за дългия им живот е, че разработчиците публикуваха редактора DromED , позволяващ създаването на нови мисии. До днес продължават да излизат разширения и експанжъни. Но всичко по реда си. Още не съм разказал как се стигна до днешната ситуация.

Силата на някогашния Thief беше преди всичко в неговата история. А тя бе гениално написана!!! Освен че Гарет не е типичният боец, той не е и типичният герой. Той не е спасител на света, макар че по-късно е въвлечен в сценарии, които завинаги променят неговата история. Главното действие на играта се развива в мрачен град със отчасти средновековно, отчасти стиймпънк излъчване. Градът е известен просто под името „Градът“. В него има няколко фракции, които съществуват независимо и се съревновават. От една страна, това са Градските Наблюдатели – пазачите, които патрулират града и опазват реда, докато Баронът е на война. На двата полюса са Езичниците и Ордена на Чука. Езичниците тласкат човечеството назад, към хаос. Те служат на бог, известен под името Мошеника. А тези от Ордена на Чука са много интересни – говорят на старовремски английски, но същевременно създават машини и тласкат града към прогрес. Те служат на бог, известен под името Майсторът Строител. За баланса между двете фракции – едните, които тласкат към хаос и другите, които създават ред, се грижи още една фракция – фракцията на Пазителите.

Главният антигерой Гарет започва да бъде обучаван за Пазител, но в един момент решава, че това не е за него. Не иска уменията му да служат на благото за всички, напротив – решава да ги използва затова да бъде крадец. Към неговите услуги прибягват различни хора, докато в един момент с Гарет се свързва жена на име Виктория и нейният партньор Константин. Двамата го карат да откраднат древен артефакт – Окото от изоставена катедрала. Окото обаче се оказва могъщ инструмент в ръцете на Константин, който се оказва не кой да е друг, а Мошеника, богът на езичниците. Той изважда окото на Гарет и го слива с артефакта Окото, за да го активира, след което получил нови сили, напада храма на Ордена на Чука.

Гарет спасява света, след като се съюзява с хората от Ордена на Чука и те разработват план да убият Мошеника. Планът успява, а Гарет за награда получава изкуствено око, което му дава нови способности. Но от тук тръгват събитията, които се развиват в Thief II – балансът е сериозно разклатен – Езичниците западат, както и Ордена на Чука – но от последния се отцепват Механиците, ръководени от лудия свещеник Карас. Във втората версия Гарет се съюзява обратно с Виктория, независимо от старите вражди и независимо от факта, че Гарет е убил Константин Мошеника. Двамата слагат край на амбициите на Карас да убие всичко живо в града и да останат само неговите машини.

Така завършва Thief II – The Metal Age, когато Looking Glass Studios затваря врати. Но това не е края на поредицата, а се случват две събития…

Първото е, че група фенове, които не знаят какво ще става занапред и дали ще има трета версия на Thief, решават да поемат нещата в свои ръце. Те започват работа по експанжън за Thief II, който получава името Thief 2X – Shadows of the Metal Age. Експанжънът е огромен, колкото цяла игра, а качеството му е дори по-добро от това на оригиналните игри. Той получава висока оценка според ревютата, а самият факт, че е разработен успешно, е чудо – по Thief 2X работят хора, които комуникират само по интернет, не се познават, не си плащат хонорари. Невероятно постижение, което завинаги ще остане в историята на гейм света.

Второто събитие е, че трета версия на Thief все пак е успешно разработена – от компания Ion Storm, която получава правата. През 2004 година излиза Thief – Deadly Shadows, който като цяло получава положителни ревюта, но не е добре приет от хардкор феновете на поредицата. Нивата са по-малки от тези на първата и втората версия, градът е разделен на зони (поради идеята на компанията да направят Thief годен за конзоли), освен това Гарет не притежава много от уменията, които притежаваше преди – вече не може да плува, в играта не са внедрени въжени стрели, които позволяват на крадеца да се катери и да влиза неочаквано през прозорци. Но въпреки това Thief – Deadly Shadows има страхотно развита история. В нея Гарет се занимава с проблемите и корупцията на Пазителите, в които се оказва, че е проникнал враг – т.нар. Старицата, която е предрешена като интерпретатор. Третата игра завършва трагично, защото се слага край на ордена като такъв и Гарет се превръща в единствения останал Пазител.

След като поредицата Thief завършва, мнозина започват да задават въпроса за нейното бъдеще. Ion Storm също фалира, а разочаровани фенове от Thief – Deadly Shadows започват да конвертират енджина на Doom III и по-късно създават цяла игра, наречена The Dark Mod. Казвам ИГРА – защото макар че съществува първоначално като разширение на Doom III, The Dark Mod вече няма нужда от това да си закупиш Thief III – просто можеш да го свалиш и да почнеш да го играеш.

И така, неяснотата около бъдещето след Thief II създава Thief2X, а разочарованието от Deadly Shadows създава The Dark Mod 🙂

Но дали щеше да се появи истински Thief 4? Накрая през 2009 година новото студио Eidos Montreal, което получава правата, оповестява публично, че работата по нова игра е започнала. Първоначално еуфорията е голяма. Даже работник от Eidos Montreal влиза сред обществените групи и се допитва до феновете какво искат. Оттук обаче нещата се променят – феновете се оказват изключително капризни, еуфорията отстъпва на неохота и дори открита враждебност към всеки намек за новост, към идеята новият Thief 4 да е по-различен от останалите. Форумите преливаха от мнения от сорта на – „Върнете стария актьор Стивън Ръсел, който озвучава стария Гарет, иначе Thief няма да е Thief, Гарет няма да е Гарет, ако не го направите няма да си купя играта“.

В един момент Eidos Montreal прекъсват всякакви двупосочни контакти с феновете и играта започва да се разработва изключително тайно. По едно време имаше намеци за смяна на ръководството, слухове, че работата по Thief 4 не върви добре, че може би няма да има никакъв нов Thief. Започна да витае дух на притеснение.

В началото на миналата година Eidos Montreal най-накрая нарушиха мълчанието – Thief ще да има в началото на 2014 година, но това няма да е Thief, който всички очакват.  Thief 4 не се разглежда разглежда като продължение на поредицата, а по-скоро на „рестартиране“. Шокът беше пълен, когато Eidos Montreal оповестиха, че в новата игра няма да видим нито една от любимите фракции – нито Пазителите, нито Езичниците, нито любимите и енигматични хора от Ордена на Чука.

Що за Thief е това? Феновете се възмущаваха – окей, не е задължително новата игра да включва същите герои, както преди. Дори и да няма Гарет, пак може да е Thief. Например – може да има нови Междузвездни войни, но без герои като Люк и Дарт Вейдър. Но ако някой се реши да рестартира Междузвездни войни и реши покрай Люк и Дарт Вейдър да премахне цялата Вселена, да няма Джедаи, да няма Сити … що за Междузвездни войни биха били тези? Същата аналогия е и с Thief.

И така, Thief (2014) беше публикуван в края на февруари. В средата на март реших да му дам шанс – като стар ценител. Започнах да играя. Тук започва същинската част на ревюто ми. Трябва да кажа, че покрай гореизброените факти, много бях занижил очакванията си. Очаквах да видя тотално чужда игра, която няма нищо общо с предходните.

Но накрая останах приятно изненадан.

Thief (2014) не е напълно откъснат от предходните серии. Даже може да се каже, че е и донякъде продължение на останалите игри. Защото събитията, които са се случили в Thief : The Dark Project, Thief II : The Metal Age, Thief : Deadly Shadows, са се случили и в новия Thief (2014). Но те са се случили в далечното минало – нещо повече, действието в новия Thief се развива столетия по-късно.

В новата игра ще видите много от старите сгради на предишните фракции. Ще посетите Библиотеката на Пазителите, ще видите стари църкви, ще посетите дори Старата Катедрала (която е същата катедрала от Thief – The Dark Project) – има цяло ново ниво с нея! Но тъй като, както казах, действието в Thief (2014) се развива след столетия, сградите се виждат като руини.

Съответно новият Гарет е съвършено различен. Той не е старият Гарет. Това е друг Гарет, който може би се явява наследник на предишния. Съответно герои като Басо са изцяло нови герои. Като че ли Градът винаги е имал някой си Басо, някой си Гарет.

Самият град си е същият. Има същите квартали със същите имена.  Даже часовниковата кула я има, макар че е странно защо Гарет е избрал квартирата му да бъде точно там. По дизайн прилича много повече на това, което сме виждали в Thief : Deadly Shadows и Thief : The Dark Project. Бих могъл смело да твърдя, че Thief II – The Metal Age представлява една аномалия, тъй като градът при него (покрай Механиците и развитието на машините) става много по-светъл, по-викториански като дизайн. В Thief : The Dark Project и в Thief : Deadly Shadows градът е такъв, какъвто на мен ми харесва – Средновековен. Тъмен. Мрачен. С опасности, които дебнат навсякъде. Радвам се, че Thief (2014) следва тази традиция.

Като цяло Thief (2014) е по-скоро наследник на Thief : Deadly Shadows, а не на Thief – The Dark Project и Thief II : The Metal Age. Градът отново е разделен на хъбове, със зони за зареждане. Но тук забелязвам някои хубави неща – освен главната сюжетна история, имаме и странични куестове. Освен това човек винаги може да се завръща към по-предишните мисии и да ги преиграва. В това отношение новият Thief е по-гъвкав.

В новата Thief игра са се завърнали въжените стрели (УРА!!!), макар че би ми се искало дизайнерите да бяха предоставили повече възможности за тяхното приложение. Но веднага се набива на очи и нещо дразнещо- Гарет не може да скача.

Новата Thief игра следва много от традициите, които са били характерни за предходните игри. Всички предишни игри (без Thief II) имат по една хорър мисия (в Thief II имаме елементи на хорър, но те не са част от главния сюжет).  В новата Thief (2014) също имаме хорър мисия, действието на което се развива в лечебницата за психично болни Мойра.  Макар че много от старите фенове се издразниха на това, тъй като в Thief : Deadly Shadows имаше подобна мисия с психиатрична клиника (даже по-страшна) – Shalebridge Cradle, тоест – почувстваха, че Eidos Montreal са проявили мързел, за мен мисията беше добра и с голямо удоволствие я играх. Всяка Thief игра има минимум по една мисия, действието на която се развива в имение, минимум по една мисия с катедрала, минимум по една мисия с дълбоко подземие, което крие страшни тайни. Новата Thief (2014) – също.

Разбира се, дразнещо е, че не виждаме старите фракции, а само техните останки и руини. В това отношение аз съм непреклонен – новата история е по-скоро клиширана, а новите фракции – сред които Грейвъните, не са чак толкова интересни, колкото предишните. Като че ли Eidos Montreal нарочно са се опитали да се откъснат от наследството на Ion Storm и Looking Glass Studios, защото са чувствали, че искат да създадат нещо по-добро. Тук безспорно мога да кажа, че са се провалили. Но не бих казал, че макар и клиширана, историята е абсолютен боклук – за мен беше достатъчно интересна, за да очаквам всяка следваща мисия с нетърпение.

Бях прочел едно ревю нейде, в което ревюиращият каза, че новият Thief като че ли води играча за носа, вместо да му дава възможности сам да играе. Напълно съм съгласен. Има прекалено много кътскрийнове, видео – и нещата са така направени, че границата между едното и другото не е ясно очертана. Например – когато те откриват, че си в дома на главния архитект и бягаш, изведнъж те подгонват пазачи с кучета. Това става в рамките на един кътскрийн. Ти почваш да бягаш, и докато гледаш видео излиза съобщение – „Ти умря, опитай отново“. Аз бях малко като – „КАКВООООО???“ Нали гледах кътскрийн? Дори не бях разбрал, че той е свършил и вече играта е под твой контрол…

Но пък хубавото, което мога да кажа, е че мисии, в които си преследван и те издирват, са част от добрата стара традиция на Thief. Имаше две такива мисии в Thief : The Dark Project и Thief II : The Metal Age, където бягаш от пазачи, а в Thief: Deadly Shadows по едно време също те гонят агенти на Пазителите.  На мен би ми харесвало да играя повече такива мисии и се радвам, че има такива елементи и в Thief (2014).

Още много неща бих могъл да кажа, но ще завърша с това – ако си фен на Thief, непременно опитай новия Thief (2014). Вярно – може да не е точно този Thief, който си очаквал. Но независимо с това аз останах с впечатлението, че това е една добра игра. Вярно – не гениална както първите Thief-ове, но достатъчно добра, че да я превъртя неколкократно.

Надявам се Eidos Montreal да се запазят и да се поучат от грешките си, за да публикуват една по-добра 5-та част.

Advertisements