Hristiansko Poslanie

До: г-н Росен Плевнелиев, президент на Република България

Уважаеми г-н Президент,

Гласувах за Вас на последните избори, предпочитайки Ви пред Вашия опонент, г-н Ивайло Калфин, защото Вие обещахте да възстановите доверието на народа в Президентската институция и защото се надявах, че Вие като държавен глава ще сте в състояние да поддържате курса, съгласно Вашите правомощия, който България пое преди повече десетилетие –  а именно, в посока към Европейския съюз.

С разочарование разбрах за Вашата обосновка, с която оправдавате Вашата визита в Сочи. А именно – че така сте възпитан, че спортът си е спорт и не бива да намесваме политиката в спортните прояви.

Разбирам, че немалко хора са възпитани по този начин. Разбирам, че немалко хора предпочитат да гледат на определени области от живота като на неопетнени от геополитическите взаимоотношения. Нали по същия начин подхождаме и към науката и културата? Нали дори и български политици, които са се опитвали да поемат по курс, различен от този на Русия – визирам Стефан Стамболов, Захари Стоянов, са оценявали великите руски писатели Тургенев и Достоевски? Нали целият свят отбелязва полета на първия космонавт, Юрий Гагарин? Нали едно значително мнозинство от българите обича този велик творец, Владимир Висоцки?

Но г-н Президент, дори и сред тези благородни области от нашия живот настъпват събития, които не могат винаги да се тълкуват само в рамките на чистото и святото. Никой не оспорва високия принос на редица световноизвестни учени и общественици, но обществото например не приема еднозначно дали г-н Барак Обама е заслужил получената от него Нобелова награда. Дори и всички държави да притежават правото да развиват научни дейности за мирни цели и е общоприето, че всички трябва да си сътрудничим в областта на науката за благото на целия свят, не се приема добре от обществото едно такова сътрудничество с КНДР, каквото вече е одобрено от Министерски съвет.

Що се касае до Олимпиадата в Сочи, тя отдавна е преминала границата на приемливостта и толерантността, която бихме могли да проявим. Премина границата в момента, когато стана ясно, че са дадени $50 милиарда, а дори не бяха осигурени нужните условия за журналистите и гостите. Премина границата в момента, когато две певици бяха бичувани в опит да изпълнят песен в Сочи в знак на протест. Премина границата в момента, когато хората започнаха да свързват олимпиадата не със спортните прояви, а с нарушаването на човешките права.

Аз съжалявам, г-н Президент, ако Вие не успявате да откриете къде точно е границата.

Призовавам Ви отново да размислите, както и да се вслушате в призива на участниците в Протестна мрежа и други, които Ви съветват да не предприемате пътуването към Сочи.

Гарантирам Ви, Вашето посещение там няма да срещне разбирането, каквото очаквате – в рамките на спорта като абстрактно понятие, недокоснато от политика.

Гарантирам Ви в също така, че Вие, сър, губите моето и на много Ваши избиратели доверие.

Светослав Александров, участник в Протестна мрежа като представител на група „Християни на протеста”, магистър по растителна физиология, завършил образованието си в Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

Advertisements