Hristiansko Poslanie

Предварително се извинявам за евентуални правописни и пунктуационни грешки. Но понеже съм в състояние на вдъхновение, или на душевен катарзис, ако искате, предпочитам да си напиша посланието такова, каквото е.

За мен едно от най-хубавите неща, които се случиха през последните дни, бе възобновяването на пълната окупация на СУ. Защото, каквото и да се говори, това е ефективна форма на протест. И това се вижда, особено на контраста на другите събития от последните дни, когато неочаквано се заговори за „кръгли маси“, за това да чакаме БСП да се разцепи отвътре… И докато се говори за такива отнесени работи, престана същевременно да се говори за оставка, за предсрочни избори, за избори 2 в 1. За мен тази ситуация беше потискаща, защото … отново надвисна сянката на възможността това правителство да изкара 4 години пълен мандат. А това наистина ме депресира.

Новата окупация, обаче, не предизвика шумна обществена подкрепа. Всички имат теории защо това се случва, всички се чудят какво не е наред с протеста, че пак сме разединени…

А то отговорът е пред очите ни. Толкова много даже се набива в очите ни, че направо ни боде… А именно – никой не иска да излезе от зоната си на комфорт.

Защото ни беше много приятно през лятото, нали? Смея да твърдя, че през изминалото лято едни от най-щастливите ми мигове в живота бяха на протестите. Беше хубаво да отидеш на площада с десетки хиляди хора, да се нагледаш на карнавал, на артистични изпълнения… след което като минеш край Орлов мост да си купиш един сладолед, после една бира, да се настаниш край колоните, зяпайки майките с деца – щастливи деца, които рисуват с тебешир на платното.

Това е красива картина и зарежда с енергия, нали?

Обаче я ми кажете, протестира ли ви се, като завали един хубав дъжд? Защото помня какво стана миналата година, точно в разгара на най-големите протести – от по 40 000 души. Защото помня как в дъждовните дни тези протести се стопяваха до под 1000 човека. Знаете, че е хубаво да отидете, както сте отишли предните дни, но не сте отишли, да не би случайно да се измокрите, нали? Да не би случайно да се почувствате некомфортно – че некомфортът да ви развали карнавалното усещане?

Какво ще кажете, обаче, да идете на протест като вали сняг? Аз отидох вчера- снегът вали, бие те в лицето, обувките ти пропускат и ти мокрят краката, пръстите на краката те болят и ти се молиш това да свършва по-бързо… всичко свършва само след половин час, отиваш в метрото с изкривено от болка лице и другите се чудят какво ти е?

А какво ще кажете от това да се лишите още мъничко от комфорта си? Какво ще кажете от това да се откажете от някои изпити през сесията? Да се лишите от стипендията си? Да се лишите от заплатата си? Да загубите часове… Вие мразите правителството, виждам ви … но способни ли сте да се лишите от нещичко, че това правителство наистина да падне?

Лесно ви е, когато има веселба, ядене и пиене. Дюнерите може да си ги ядем и на площадите, а бирата можем да я споделим с приятели, нали?

Само че (знам, че ставам банален) – вижте какво става в Украйна. Минус 20 градуса. На мен краката ми измръзнаха вчера и едва изтърпях болката, докато се прибера вкъщи.  При положение, че беше само около минус пет. А в Украйна не просто ходят хиляди протестиращи. Те изобщо не се прибират в домовете си, в комфортните си зони. Те стоят там и протестират.

Това правителство е на път да изкара 4-годишен мандат, ако продължаваме с този манталитет.

И сами ще сме си виновни. За високите сметки, за глада, за заемите си.

Простете, че ви отнех от времето.

Приятно пиене на червено вино вкъщи, на топло.

Сещам се за думите на бай Илия Минев – “ Ти какво пожертва, за да я има и утре България?“…

Advertisements