ranobudniteРЕДАКЦИЯ: С този публичен пост поднасям извинения и към Ивайло Динев. Оказа се, че не съм прав за него и че той е също толкова потърпевш от ситуацията, колкото и други мои уважавани колеги.

Нарочно си позволявам да използвам същото заглавие, което бившият депутат Христо Марков ( Торос ) си беше позволил да използва за СДС.

Защото съдбата на ранобудното студентско движение беше същата, каквато и на СДС. Обичани от хиляди хора, които застанаха зад тях, те бързо набраха движение… след което и в СДС, и сред Ранобудните студенти бяха внедрени „наши момчета“, за да съсипят каузата.

Поводът да пиша това? Днес, на 14 януари 2014 година, падна окончателно окупацията в Софийски университет. Окончателно – значи вече я няма никаква. Нито в аулата, нито в 272-ра, нито никъде. Просто я няма. Сега за 11 часа е насрочена пресконференция, на която явно организаторите от т.нар. щаб ще говорят едни и същи глупости, каквито сме ги чували и при предишни случаи, когато се е омаскарявала кауза – „Това не е краят“, „Подкрепяйте ни, тепърва започваме“. Дрън-дрън. Много е ясно, че няма да има нищо.

Каквото и да се изприказва, днес е тъжен ден за българската демокрация. Доскоро се считаше, че старото поколение е достатъчно компрометирано и вече не може да излъчи добро политическо представителство заради неуспешния преход. С падането на окупацията в СУ обаче се даде тревожен знак – че може би и младото поколение не може да излъчи такова.

Окупацията в СУ беше координирана от хора, някои от които познавах – определено убедени антикомунисти и хора с по-радикални виждания. Тъй като в последно време ходех отвреме-навреме в Аула Магна, аз съм убеден, че там имаше много свестни хора докрай. Но те просто не знаеха срещу какво са се изправили. Аз, като граждански активен млад човек, съм чел например досиета и архиви на Комисията по досиетата и знам, че работата по омаскаряване на една кауза далеч не се изчерпва с доносници. Има и дезинформатори, и хора, които съзнателно се внедряват… Как се получи така, че свестните хора в окупацията бяха изтласкани и на тяхно място мнение започнаха да налагат други? Това са стари комунистически похвати. И аз съм сигурен, че днес те продължават да работят, въпреки че Държавна сигурност де юр ене съществува – хората още съществуват, и макар че не е ясно дали продължават да пишат доноси, както едно време – действат по същия начин.

Днес Офнюз най-накрая оповести следните имена – Румен Стоев, Ангел Златков и Константин Голев. Нищо няма да кажа за тях, Глишев е казал достатъчно, но моля, запомнете ги… ЗАПОМНЕТЕ ГИ НА ВСЯКА ЦЕНА (справка – тук) и следете дали някой ден няма да влезнат в някоя партия и дали няма да имат политически амбиции. Запомнете ги, че ако ги забравите, ще стане страшно.

Най-интересно обаче е следното изречение от публикацията в Офнюз: „Неговите (сиреч – на Динев) доскорошни съратници от щаба обаче са казали, че каквото и да се реши, те напускат окупацията.“

Защо е било това извиване на ръце и какво общо има то с демокрацията? Много ми е интересно какво щеше да стане, ако случайно повече хора бяха гласували за това да има още окупация.  Щяха ли най-накрая маските да паднат?

Но да се задават въпроси за свършен факт е все едно да се пита – какво щеше да стане, ако Ботев е имал каска. Не е имал, за съжаление, и сме изгубили достоен революционер. Днес движението на Ранобудните студенти загина. Окончателно, защото дори и свестните хора там нямаха опита, който са имали много демократи след 89-та (и които също бяха измамени).

Конец. The end. Fin.

Протестите няма да загинат, но те ще станат още по-хаотични и хората ще са още по-недоверчиви и нежелателни да застанат зад някой лидер.

РЕДАКЦИЯ: Ето отговор от Борис Рангелов, агенция: Фокус:

„Решението за сваляне на окупацията на Софийския университет беше взето снощи на общо събрание, което се проведе по-рано вчера. В него участваха голям брой хора. Решението не беше взето с пълно мнозинство. След много дебати, стигнахме до това мнение. Беше даден вот на доверие на група хора, които искат да обявят край на окупацията. С този вот на доверие общото събрание се доверява на хората да излязат днес и да кажат „окупацията приключва”. Заедно с Ивайло Динев, Антон Филев и още колеги решихме да приемем това решение с особено мнение, защото за нас трябва да има ясна визия, ясна стратегия накъде след свалянето на окупацията. Затова лично за мен окупацията не трябваше да бъде свалена днес, защото няма какво да предложим в този момент”, каза още Борис Рангелов.

Advertisements