Toshizma-Padna

Много млади хора не знаят какво всъщност се е случило на 10 ноември 1989 година. За повечето от тях новата българска история може да се заключи в следното изречение: „Управлявал Тодор Живков, народът се е ядосал, надигнал се е и го свалил на 10 ноември 1989, след което дошла демокрацията“. Малко или много, такова гледище се затвърждава съвсем целенасочено и в съвременното училищно образование.

По-начетените читатели знаят, че това далеч не отговаря на истината. Докато е вярно, че народно недоволство наистина е имало (особено покрай гафовете около смяната на имената на българските турци), не са хората тези, които свалят Тодор Живков от власт. Тодор Живков е свален от поста генерален секретар на партията с пленум на ЦК на БКП.  Комунисти като Петър Младенов и Андрей Луканов дирижират събитията, а след разразилите се хилядни митинги, промените текат в две посоки – едната е от страна на БКП, която търси начин да оцелее през тези тежки за нея години, а другата е от страна на това политическата власт на верните партийни функционери и сътрудниците на Държавна сигурност да се превърне в икономическа. Оттук нататък БКП капка по капка отпуска лека-полека все повече и повече свободи – едва през януари следващата година се премахва Чл. 1 от Конституцията за върховната роля на комунистическата партия, а по-късно започва подготовката за първите многопартийни избори.

Не само комунистите не са наказани за зверствата преди 1989 година, но те организрат промените по начин, който не позволява властта да се изплъзне от техните ръце. С техен пръст и пипалата на Държавна сигурност е създаден едрият бизнес след дълъг период, когато собствеността е била държавна. Затова се казва днес, че държавата не беше „ограбена“, а по-скоро „раздадена“ – внимателно парцелирана на тези, чиято сянка дълго се усеща и до ден днешен. И която е в основата на антиправителствените протести, не стихващи от м. юни насам.

До месец юни в България нямаше истинска демокрация, а псевдодемокрация. В продължение на 20 години все по-отвратените български избиратели се дразнеха от задкулисието. Все повече хора казваха : „За който и да гласувам, все е тая“ – защото навсякъде, където погледнеш по високите етажи – в медиите, бизнеса, икономиката, дори и в духовните общности и в църквите – навсякъде се бяха намърдали бившите комунисти и агенти на ДС и те въртяха държавата на малкия си пръст.

Едно назначение изведе десетки хиляди хора през юни на площадите. Как може да стане така, че назначаването на 33 годишен „успял мъж“ да събуди такова остро народно недоволство? Това стана, защото в този момент маските паднаха. Властимащите бяха решили, че няма нужда да се преструваме, че има фасадна демокрация или псевдодемокрация. В рамките на един миг зависимостите лъснаха и станаха толкова явни, че хората казаха: „Така не може“.

Властта продължава отчаяни опити да се задържи. Но всичко е нахалос. Организира контрапротести? Не може да замаже очите по този начин, защото се вижда, че контрапротестите са дирижирани. Намират се критици на студентските окупации, лицемерно скрити под маската на неутралния академизъм? И те не могат да замажат очите – хубаво бе ,че досиетата (макар и след огромно закъснения) най-накрая бяха отворени и изведнъж лъснаха червени ректори и червени псевдоинтелектуалци.

Народът днес казва: „Така вече не може“. Или ще преминем по бавния и труден път към истинска демокрация … или алтернативата ще е толкова ужасна, че дори не знам как да я опиша. Но няма как да продължат да стоят нещата по стария начин, с фасадна демокрация или псевдодемокрация – всичко вече е твърде очевидно, за да бъде скрито.

Затова утре, на 10 ноември 2013, ще изляза пред Ректората в 11 часа, за да подкрепя планирания национален протест. И всеки, който обича България, трябва да го направи.

Така вече не може. Време е за истинско демократично бъдеще на България.

ОСТАВКА!

Advertisements