Исуф. Просто Исуф.

През последно време във Фейсбук неочаквана популярност доби страницата „Исуф„. Страницата представя пред интернет обществеността пародиен образ на Исус Христос. Мнозина считат това за изкуство. В моите очи просташките изказвания и в това да вземеш някаква известна картина на християнска тематика и да съшиеш на нея с Photoshop грозния образ на фиктивния Исуф няма нищо, което дори да се доближава до изкуството. От друга страна в нея тук-таме се срещат някои остроумни идеи, които дори и мен са ме накарали да се усмихвам. Вярвам, че Бог от своя страна също има чувство за хумор. Но не за това е тази тема в моя блог – някои ще считат въпросната изява за изкуство, други – не, това е естествено… Въпросът е – прекрачват ли такива Фейсбук акции определени граници, въобще – има ли такива граници пред словото, или иначе – докъде се простира тази свобода на словото пред вярата.

Самият аз се определям като християнин. Бил съм атеист, сред което повярвах. После се разочаровах от някои християни, което отново ме изведе извън църквата. Накрая се върнах при вярата заради Бог и заради това, което християнството предлага.

Смея да твърдя, че познавам сравнително добре манталитета на голяма част от атеистите. Професор Ричард Доукинс открито се възмущава от факта, че около религията има ирационален ореол на недосегаемост от словесни атаки. Защо религията се ползва с незаслужено уважение, пита той? Защо в обществото ние се чувстваме свободни да спорим за политика, за футболни отбори и за т.н… но когато се стигне до религията, ние си слагаме ръка на сърцето и казваме: „Аз уважавам твоето решение да си религиозен, няма да оспорвам твоята вяра“… И това, което е по-сериозно – защо (пак по думите на Доукинс), например, в един съдебен спор, предимство винаги има религиозната свобода пред това, например, да няма реч на омраза?

По този въпрос разсъждава и българският блогър Константин Николов. Той казва: вашите религиозни идоли не са неприкосновени. Нещо повече – нахално е дори да очакваш, че никой няма да изрази публично неодобрение към дадена обожествена личност. Религиозните личности могат (и би следвало) да бъдат обект на словесна критика – и в това няма нищо необичайно.

Като християнин аз смятам, че всеки един последовател на Христос трябва да е готов да отвръща на критиките и словесните нападки. С възможно най-логически аргументи. Самият аз съм започнал служение към Български християнски студентски съюз (БХСС), в което организирам семинари на сериозна тематика – на които обсъждаме теми като: Защо, ако Бог е любящ, в света има зло? Защо не виждаме научни доказателства за Бог във Вселената? Подвласни ли са действията на Бог на емпирични наблюдения и измервания (както твърди Доукинс)? Има и други хора от нашето служение – като Триф Трифонов, които доброволно се подлагат на атаки от атеисти (като част от събитието Grill a Christian). Според мен в това отношение прегради не трябва да има – всеки атеист трябва да може да изказва каквато си иска критика, но същевременно всеки един християнин трябва да е готов да отговаря.

Но има нещо, което атеистите упорито отказват да го признаят, а когато го признават, го правят неохотно. Атеистите изпадат в клопката да гледат на религиозността само чрез логически аргументи, но рядко отчитат емоционалната страна на вярата.  Ние, хората (като цяло) сме НА ПЪРВО МЯСТО емоционални същества, а на второ място рационални. Това е едно от нещата, които самият аз неохотно признавам. Понеже се занимавам и с научна дейност и популяризиране на науката, винаги съм се дразнил от това, че за наука се заделят много по-малко средства, отколкото, например, се заделят за спортни прояви. Винаги съм се ядосвал, че науката е недофинансирана. Но не мога да си затворя очите пред очевидния факт – че спортните прояви генерират зрелища и гъделичкат човешките емоции, докато едно научно списание (колкото и да е престижно и да има висок импакт фактор) ще бъде скучно за широката общественост. И тук първичността си казва думата – спортът ни е повече интересен, затова няма проблеми за едно общество да толерира това, че фалирали спортни клубове се подпомагат от държавата, а ако се дадат пари на фалирала научна институция, хората недоволстват. Нещата ще продължат да стоят по този начин, докато хората сме на първо място емоционални.

Има много причини, поради които човек тръгва по пътя на вярата. Възможно е да е скъсал с приятелката си. Възможно е да не намира смисъл в съществуването си. Възможно е да изпитва панически страх от смъртта. Съзнанието на много хора се бунтува от идеята, че със смъртта идва краят на съзнанието. Самият аз категорично отказвам да приема, че всичко свършва в края на живота и аз просто изчезвам – това е мисъл, от която се боя и гнуся. Ако вие мислите, че това е моята слабост и просто имам нужда от духовни патерици – това си е ваше право.

Но тук опираме до темата за Бог. За нас, вярващите, взаимоотношенията с Бог са дълбоко личностни. Новият завет дори сравнява взаимоотношенията като такива, близки до брака. Молитвата се възприема от вярващото съзнание като тясна връзка с Бог, като общение. Бог е твой приятел, на който можеш да споделиш най-съкровените му тайни.

И отново се връщаме на думите на Константин Николов – „Някакво безсрамно и нахално очакване, че някой няма да изрази публично неодобрението си към дадена обожествена личност, защото ти й се кланяш сутрин, обед и вечер.“ За един атеист очакването може да бъде наистина безсрамно, защото в неговите очи обожествената личност не съществува, или притежава антихуманни черти. Но един вярващ, който възприема Бог по същия начин като съпругата си (приятелката си, годеницата си), това не е нахално очакване. Той би възприел хулата към Бог по същия начин, ако кажеш и на съпругата му, че е грозна или дебела. Първосигналната реакция е защитна.

Не е чудно, че на страницата „Исуф“ се срещат и такива мнения:

emocii-bog

Тук е моментът да кажа, че такава реакция не е християнска и че самият Исус би заклеймил подобно поведение. Много атеисти се хващат за Стария завет и казват – Бог е бил зъл, неговите закони били зли и образът му буди отвращение. За християните, които задълбочено изучават Божието слово, нещата стоят по друг начин. В един зъл свят, доминиран от Сатана като княз на този свят, преди да дойде Исус е трябвало на злото да бъде отвръщано със зло. Ако някой ти извади окото – ти също трябва да извадиш неговото. С идването на Исус, обаче, нещата се променят. Исус извоюва победа на кръста чрез смирение.  Сатана вече е победен и истинският владетел е Исус. Затова и законите са различни и Новият завет е по-различен от Стария – ако преди на злото е трябвало да бъде отвръщано със зло, вече трябва да отвръщаш с добро. Ако някой ти вземе горната дреха – даваш му и ризата. Защото ти вече си от друг свят – от Божия свят, а твоите закони са законите на любовта.

В този ред на мисли – да, в очите на един християнин е неприятно да видим гавра с Исус във Фейсбук. Но това е следствие, че живеем в светска държава, законите са светски и поощряват свободата на словото. Виждайки обаче наши братя и сестри да  бъдат агресивни и да обиждат създателя на страницата, това също е неприятно, нехристиянско и неприемливо. Ние не сме призвани да се държим така. Нещо повече – трябва да се молим за такива хора и да проявяваме милост.

Нека обаче читателите, които разглеждат подобни агресивни коментари, не се съблазняват и да си припомнят думите на Иеромонах Серафим Роуз: „Не съдете за достойнствата на християнството по недостойнствата на християните“. Християните винаги са били слаби и недостойни и това е била тяхна характерна черта още от Библейски времена. Исус Христос е можел да ходи по вода. Свети Петър не е могъл. Исус Христос е казвал, че иска милост, а не жертви. Петър е рязал уши в гнева си. За Исус Христос пише, че е верен и не може да се отрече от себе си. Свети Петър се отрича три пъти от Исус.

Но Исус Христос е дошъл на Земята, за да даде на света душеспасение и лек за грешниците. Защото не здравите са тези, които имат нужда от лекар, а болните.

Нямам проблем със страницата „Исуф“, нито със свободата на словото. Нека всеки действа според съвестта си, но мое е правото да изкажа и своето мнение по въпроса 🙂

Advertisements