MOCHA-boqdisan

Пак боядисаха Монумента на окупационната червена армия (МОЧА).

Не че това е изненада- подобни неща се случват доста често с този паметник. Неизвестните извършители обаче улучиха в десятката – в деня, в който отбелязваме годишнина от  потушаването на Пражката пролет през 1968 (събитие, в което и България има пръст), паметникът осъмна в розово и надпис „Bulharsko se omlouvá“, което ще рече – България се извинява (става въпрос за това, че е била участник в потушаването). Съгласно интервю с един от извършителите ( справка : тук ), според реакцията на обществото ще се определи къде сме сега – дали живеем в 2013, или сме още в далечната 1968 година…

Реакцията на обществото не беше изненадваща – твърде много българи не виждат смисъл в това този паметник да стои на центъра на София и правилно се обявяват за неговия демонтаж и преместването му в специален музей на социализма. Вестта за боядисването на паметника бързо обиколи нашите медии, след това чуждестранните, а накрая бях изненадан приятно да видя във „Фейсбук“ снимки на чешки граждани, които са се снимали с лозунги и само една дума „благодаря“.  Стана ми мило да гледам как българите намират един нестандартен начин да комуникират и да се извинят на чехите, след което срещат ответен отговор и благодарност. Европейско поведение.

Къде в тази картинка се вписват родните политици? Не е изненадваща реакцията на областния от БСП, че извършителите са „болни от политическа некрофилия“. Самата реплика дори не заслужава да бъде изкоментирана. Да оставим БСП настрана засега (към тях и тяхното правителство нямам друг коментар, а само едно искане – оставка) . Ще си позволя да изкоментирам реакцията на г-жа Йорданка Фандъкова като кмет на София от ГЕРБ. ГЕРБ всъщност се водят нещо като парламентарна опозиция на настоящето управление.

Та… реакцията на Фандъкова? Посланието било актуално, но мислела, че няма място на паметниците, защото са част от художественото наследство на един град.

Тук Фандъкова греши – всъщност, самият паметник е този, който няма място на центъра на София. Най-интересното е, че има решение на общинарите паметникът да бъде демонтиран още през 1993 година, като решението никога не е било отменяно ( източник: тук ), но поради някаква причина то все още не е изпълнено.

Не знам доколко г-жа Фандъкова е запозната с това, но тя продължава с неуместните си изказвания – че имало скъпо покритие, което може да предпази паметникът от боя ( източник : тук ).

Съвсем естествено, остроумни коментатори в интернет пространството веднага направиха сравнение с … презерватив 🙂

За хората, които не си спомнят,  ще им напомня – БСП и ГЕРБ гласуваха в тандем срещу предложението от Синята коалиция по време на 41-тото Народно събрание паметникът най-накрая да бъде демонтиран ( справка – тук ).

Разбирам, че много от хората в България са притеснени относно обединението на българската десница. Мнозина задават съвсем резонно въпроса: ако ДСБ и ГЕРБ се признават от Европейската народна партия (ЕНП) като сестрински партии, как така не се погаждат? Защо не се разберат да работят заедно – дори и само за свалянето на настоящето правителство? Защо трябва да съществува изобщо тази вражда?

Ами… ето защо – през изминалите няколко години ГЕРБ неколкократно имаше шанса да се покаже като антикомунистическа партия – и в повечето от тези случаи се провали на теста.

Включително и след боядисването на МОЧА по случай годишнината от потушаването на Пражката пролет.

Ето защо трудно може да се говори за съвместна работа между ДСБ и ГЕРБ. Ето защо все още не може да се говори за присъединяване на ГЕРБ към Реформаторския блок. Не и докато от ГЕРБ не преосмислят отношението си към свободомислещите и антикомунистически настроените българи. Просто ГЕРБ не са готови все още… Между другото, заговаряйки за Реформаторски блок и ГЕРБ, нека да припомним кой се отметна от идеята да има оставка веднага и избори наесен. Не беше Реформаторски блок.

И затова хората ще продължават да излизат на улицата да протестират – докато не получат истинско представителсво в политиката.

А дотогава – българските политици ще продължат да живеят в някаква имагинерна Вселена, откъснати от родната реалност, предлагайки да слагат на ненужните паметници „презервативи“…

Advertisements