Hristiansko Poslanie

Автор на статията – Светослав Александров.

За никого не е тайна, че България е пред кръстопът – и аз няма да се спирам подробно върху това. Хиляди хора се събират всяка вечер пред Министерски съвет, след което се отправят последователно към Орлов мост, НДК, Витошка, Позитано. Аз също съм един от тях.

Всички, които отиваме на протестите, сме обединени от една обща цел – желаем правителството на Пламен Орешарски да падне. Аз обаче продължавам да задавам въпроса – какво следва от това? По какъв път България ще поеме? Лява ли ще бъде политиката на бъдещето, или ще бъде дясна? Либералите ли ще имат мнозинство, или консерваторите? Остарели ли са понятията „ляво“ и „дясно“ – не е ли по-добре да говорим просто за „анти-мафия“, за реформизъм?

Трудно е да си представим, че двадесетте хиляди души имат много общи неща, като изключим желанието БСП да се махне от властта. Просто е невъзможно. Един от конфликтите, които очертаха тази разлика, беше отмяната на традиционния гей парад в България, но хомосексуалните борци от своя страна се появиха на протеста и подкрепиха падането на БСП. Някои от блогърите се притесниха основателно, че гей активистите използвали протеста, за да пропагандират собствените си идеи и раздавали знаменца на невръстни деца.

В САЩ един от критериите да се разграничи „лявото“ от „дясното“, сиреч съответно „либералното“ от „консервативното“, е отношението към нравствени въпроси. На предишните президентски избори Барак Обама и Мит Ромни се различаваха по редица въпроси. В общи линии поддържащите Обама се обявяваха за легализацията на гей браковете, легализацията на марихуаната. От друга страна тези, които бяха против легализацията на гей бракове и марихуана, тези, които считат, че абортите са убийство, се обединиха около Мит Ромни. Републиканската партия и Ромни загубиха тези избори, а редица политически коментатори отсъдиха, че в САЩ „религиозната десница“ е претърпяла поражение, че светът върви към либерализъм и проблемът на Щатите наистина са християнските фундаменталисти.

В България традиционната десница претърпя катастрофа до такава степен, че нито една от старите десни партии не влезе в парламента. Нито разпокъсаното на множество малки партии БЗНС, нито претопеното от ГЕРБ СДС и негови коалиционни партньори, нито съшитата с политическо инженерство ДБГ (със стари кариеристи от СДС и ДСБ), нито дори любимата на мен ДСБ, на която съм член.

След загубата на изборите, старото ръководство на ДСБ подаде оставка. За нов председател на партията беше избран г-н Радан Кънев – политически ход, който се следеше с тревога от хора с наистина консервативно мислене – и особено с християнски разбирания. Проблемът, който очевидно дразни много от моите приятели – християни, е че г-н Кънев подкрепя гей прайдовете и по този начин се разграничава от традиционни консервативни партии в цял свят. И понеже много от тези приятели знаят, че съм член на ДСБ, не скриват разочарованието си от това.

„Светльо, докато Радан Кънев стои на председателския пост на ДСБ, аз няма да гласувам за ДСБ, именно защото подкрепи гей парада“, съобщи на фейсбук стената ми близък до мен учен-астроном, който изповядва християнски ценности.

Притеснението се засили от факта, че ДСБ планира да участва в „десен блок“ с редица други партии, сред които и Зелените (които като цяло са леви). Това обаче ще го обсъждам по-нататък. Засега няма да се отклонявам от въпроса с хомосексуалността и ще го поставя в този контекст – отклонява ли се в България традиционната десница от консервативните, християнски ценности?

Или по-точно – какъв ни е точно проблемът с хомосексуализма?

Самият аз се определям като християнин. Освен това по образование съм молекулярен биолог. Граждански активен съм и членувам в ДСБ. Съдейки по моя бекграунд (каква хубава българска дума :D) аз разглеждам двете страни на проблема:

От едната страна са християните, хора, които държат на библейския постулат, че хомосексуализмът е грях. Това са хора, за които Божието слово е върховен авторитет в морален смисъл и които не биха отстъпили от това.

От друга страна са хомосексуалните личности, някои от които са същевременно високо образовани. Те твърдят, че науката е потвърдила, че хомосексуалността е нормално явление, среща се в природата дори сред животни. Хомосексуалността е затвърдена от еволюцията черта, а хората се раждат по природа хомосексуални – това е нещо, което не може да се промени и има един път напред – да се борят за права и да бъдат приети без укор.

До този момент споровете между двете страни са завършвали не кой знае колко успешно.  Християните по традиция вадят цитати от Библията и защитават своята теза библейски. Венцислав Бонев в своята статия „Защо хомосексуализмът е грях“ прави точно такъв анализ. Но неговата статия е предназначена за църковен вестник и да се чете от християни. Пред хора, които не посещават активно църква и не практикуват активно християнство, библейските цитати не вършат работа – за тях Библията е книга, която не е задължително да бъде винаги авторитет. За атеистите това пък са глупости. Грамотните гейове от своя страна се облягат на науката и твърдят, че щом хомосексуализмът съществува в природата, значи е нормален. Нещо, което не се приема от вярващата общност.

Аз ще предложа един малко по-различен модел към справянето с проблема.

За вярващия човек неговата вяра в Бог е нещо, което е изключително присъщо за неговата природа. Бихме могли да кажем, че сме препрограмирани да вярваме – но аз смятам, че програмата в своята същност е заложена от върховния авторитет – Бог. Още от самото начало, когато сме се осъзнали като личности в детството, сме си задавали въпроси: „Кой съм аз?“, „Защо съществувам?“, „Има ли смисъл в моето съществуване?“. Това са въпроси, на които духовенството дава отговор.

Но християнската вяра дава отговор и на редица други въпроси – защо Бог, например, не е във видимото, защо няма доказателства за неговото съществуване. В основата на християнството е проблемът за отчуждаването ни от Бог – човек в своето начало, е свършил нещо, което се нарича „грях“ – и този грях е поставил непреодолима бариера между него и Бог, като бариерата е двустранна – не просто човек не може да достигне Бог, но самият Бог не може да достигне до човек (в Битие Бог задава въпрос към Адам: „Адаме, къде си?“).

В Новия завет Исус Христос е този, който поставя мост между Бог-отец и човек. Саможертвата на Исус Христос на кръста се разглежда като заплащането на цената, която иначе всеки един от нас би заплатил за индивидуалните си грехове. Днес това не е нужно – изисква се само да повярваме, че Исус Христос е син на Бога, и че наистина греховете ни са простени чрез неговото име.

Забелязахте ли колко пъти споменах думата „грях“? Следващите няколко реда ще бъдат именно за тази дума.

Ако един християнин поставя в своя живот Бог и неговия авторитет на първо място, за един хуманист човекът е този, който е на първо място. Всеки един човек е уникален по своята същност, и всеки един човек има свои идеи (много често коренно противоположни), които заслужават уважение. Съответно не бива да оскърбяваме вярванията на нито един друг човек. В САЩ преклонението към индивидуализма и индивидуалната същност е силно застъпено – там всеки, който се чувства оскърбен, води другия на съд. И понеже съвременното общество е толкова толерантно към другите и техните вярвания, се е развило онова нещо, за което говори Джордж Карлин – „Мек език“.

Но ако комикът използва примери, за да осмее това явление – например „тоалетна хартия“ става „тъкан за баня“,  „изкуствени зъби“ стават „дентални приложения“, „запек“ става „случайна ирегулярност“, то в реалността нещата са много сериозни.

Една от жертвите на този мек език е именно тази думичка „грях“.

Аз, като християнин, бих могъл да кажа следното: присъщо за мен е да вярвам. Това е в самата ми природа. Не приемам смъртта като край на моето съществуване и съзнанието ми отказва да приеме, че след като завърши моят земен път – аз просто ще изчезна, както преди да съм се родил. Именно Исус Христос ми обещава вечен живот, който аз искам да получа. Но благовестието на Исус Христос – цялото послание е обвързано с думата „грях“ – именно тази дума, която обществото толкова упорито се опитва да премахне.

В този контекст ние, християните, можем да се окажем дори много по-дискриминирани, отколкото мнозина други се чувстват дискриминирани.

Което ни връща обратно на проблема с хомосексуализма… Ще използвам думите на г-н Радан Кънев:

По отношение на неговия чичо Алберт, той казва следното: „борба с едничка цел – да не криеш любовта си в едно консервативно общество„.

В друга статия той казва: „да заявяваш любовта си към своя партньор е a priori неморално“.

„И още нещо. Когато някой каже, че „тези хора имат право на различност, но нямат право на публичност“, той е извън Европейското демократично пространство.

Правото на различност, глупако, не е дадено от теб. Ти там няма какво да пипаш има ли го няма ли го. Хората са различни не по волята на властниците си и не с тяхно позволение.
 
Правото на публичност, обаче, се дава от властта. От демокрацията, от правовата държава. У нас за него се бориха най-много десните реформатори.“
Разглеждайки тези твърдения, аз много лесно мога да видя какъв точно е пропускът на г-н Радан Кънев.
А именно, проблемът не е в това, че даден човек споделя публично, че обича партньора си.
Проблемът е в това, че гей прайдовете се наричат именно … ПРАЙДОВЕ (англ. pride – горд).
И именно тук ние, християните, никога няма да постигнем съгласие с LGBT обществото.
Да, ние живеем в едно свободно общество. Да, всеки има право да прави каквото си иска – дори и това нещо да стои в моето съзнание като думата „грях“.  Наистина – не е моя работа какво другия прави с партньора си и не е нужно той да иска разрешение от мен. Дори и според самото Християнство – следването или неследването на Исус е право на личен избор – и всеки един от нас има демократичен избор да реши дали да го следва – заедно с неговите принципи и ценности, или да не го следва.
Гей прайдовете излизат извън категорията на това „да заявиш на останалите, че си различен и че обичаш партньора си“.  Настоявайки, че си „горд“ с това излиза извън тези рамки и директно нарушава моите християнски принципи.
За мен грехът не е повод за гордост. За мен грехът е повод за покаяние и смирение.
Това не е просто заявяване, че обичаш партньора си. Това е подмяна на ценностите.
Подмяната на ценностите се постига на няколко нива. Първото ниво е следното – гей лобито използва термина „хомофобия“ до такава степен, че вдига летвата твърде високо. Аз не съм хомофоб – защото в сърцето ми няма омраза към тези хора. Но за гей лобито „хомофобия“ има много по-широк смисъл и окачествяват като хомофобия всичко, което ми падне. По този начин те подменят още една християнска ценност – любовта. Що е любов?
Любовта според християнството не е просто плътска наслада. Не е просто емоция и не е просто чувство. Ако аз се оженя за дадено момиче – и на следващия се месец се скараме. Какво би било тогава? Скарвайки се, нима аз ще изпитвам към нея същото топло и приятно чувство, както преди? Или напротив – ще изпитвам гняв – че тя ме е наранила? Ами, драги читатели, в света има толкова разводи и разбити семейства – и това става именно в момента, в който „пърхащото чувство“ си отиде и погледнеш на партньора си извън розовите очила. Както Анна Каренина от едноименния роман на Лев Толстой е започнала да изпитва към Вронски едно ново чувство – и изведнъж осъзнала как ушите на нейния собствен мъж се подават така смешно изпод шапката, че вече е започнала да изпитва физическо отвращение към него.
Любовта според християнството не е просто чувство към другия – тя е зрялост, посветеност, решение че ще си с него и че ще го подкрепяш – дори и в момента, когато той те е ядосвал и изпитваш гняв към него. Тогава ти може би ще си кажеш – „О, аз с него повече не мога, аз не искам да съм с него“…
Ами – поискай сили от Бог, глупако, и пожелай от Бог да ти даде меко сърце и топлина към твоя партньор.
Ето къде трябва да стъпи истинската десница – именно на християнските ценности. Тук не става въпрос да се заеме просто позиция на неподкрепа към гей прайдовете – а позиция, която ще защити традиционното семейство – за да се осигури неговата цялост и трайност.
Не просто заради нашата лична плътска наслада – а заради децата ни, които страдат от политическите решения, които ще вземем днес.
Проблемът с гей прайдовете е дори още по-сериозен.  Знаете ли в САЩ т.нар. „гей прайдове“ негласна подкрепа към коя още група са дали?
Към педофилите.
Точно така. Северноамериканската организация North American Man/Boy Love Association застават плътно зад гей прайдовете. Вярно е – много гей организации не са харесали това и са се дистанцирали от педофилите и биха казали – „ние нямаме нищо общо с тях“.
Но негласната подкрепа я има. Ами от горепосочената организация NAMBLA използват същите аргументи, както и гейовете:  „Ние сме се родили такива, нас не можете да ни промените. Дайте ни права, защото сме дискриминирани“.
Съответно аз поставям въпроса – ако днес, модерните Десни в България не заемат малко по-твърда позиция относно LGBT проблема, как можем да очакваме, че ще заемат твърда позиция, когато и у нас се появят аналогични организации като NAMBLA – и дори по-рано – когато гейовете започнат да настояват за права в тесен смисъл – бракове, желание да бъдат венчани от свещеници? Кой ще запази правото на свещеник (или пастор) да не венчае гей двойка? Нали тогава и на съд могат да го заведат. Какво правим, когато християнин обучава в християнски дух детето си – и после от училището го съдят, че учи детето си на хомофобия? Подобни неща вече стават по белия свят!
Както вече казах – не подкрепям LGBT прайдовете и съм християнин. Същевременно не съм хомофоб и не ги мразя, макар че може би някои от вас ще сметнат противното.
Като заключение – подмяната на ценностите. Ето това е нещото, което ме притеснява.
Нека консерваторите бъдат истински консерватори. Нека десните бъдат истински десни – не само в икономическо, но и в ценностно отношение.

Advertisements